Каньона на р. Провадийска
гр. Провадия, Варненска област
Каньонът на река Провадийска се намира между с. Могила и гр. Провадия. Най-живописната част от каньона е в самия град Провадия (1), където се намира и средновековната крепост Овеч (43.17540, 27.44840). Надморската височина на реката е на между 80 m при с. Могила и 40 m в южния край на Провадия, а дълбочината на каньона е над 250 m. Той пресича северния ръб на Провадийското плато и образува поредица от по-малки производни плата (2), могили (3) и живописни скални венци (4).
В геоложко отношение районът попада в пределите на Мизийската платформа и е изграден от хоризонтални пластове. Речното корито е сред долнокредни мергели, принадлежащи на Горнооряховската свита. Те са образувани през Баремския век на Ранната Креда, преди малко повече от 125 млн. г. Над баремските мергели с паралелно несъгласие лежат скалите на Горната Креда, представена в пълен разрез по склоновете на каньона. Къснокредната епоха започва преди около 100 млн. г. и завършва преди около 65 млн. г., което съвпада с края на Мезозойската ера.
Горнокредната серия е изградена от 8 литостратиграфски единици, разположени в суперпозиционен ред: Мадарска, Могиленска, Добриндолска, Венчанска, Шуменска, Новаченска, Янковска и Добринска свита, със стратиграфски обхват Ценоман-Мастрихт.
Мадарската и Могиленската свита (Ценоман-Турон) се разкриват само в местността Бабука, северно от Провадия, където са представени от кремави биокластични варовици.
В рамките на каньона Горната Креда започва с 5-6 m глауконитни варовици (Добриндолска свита) с турон-кониаска възраст, които покриват трансгресивно баремските мергели. Нагоре следват между 30 и 80 m кониас-сантонски кредоподобни варовици и пишеща креда с кремъчни конкреции (Венчанска свита). Над тях лежат 20-25 m късносантонски ронливи пясъчници и песъчливи биоморфни варовици (Шуменска свита) с много светлосиви кремъчни конкреции в горната част. Над тези скали в западната част на каньона се разкриват 4-5 m меки песъчливи варовици с раннокампанска възраст (Новаченска свита) и около 3 m здрави биогенни варовици с къснокампанска възраст, отнесени към Никополската свита, с ясни размивни граници. Този пласт коронясва релефа в западните склонове, докато по източния склон на Добрински дол и хълма на крепостта Овеч, следват 17 m меки, песъчливи, орбитоидни в горната част варовици (Янковска свита) със стратиграфски обхват Горен Кампан – Долен Мастрихт. Тук разрезът завършва с 5 m долномастрихтски песъчливи варовици и варовити пясъчници с орбитоидеси (Добринска свита), над които има пласт биокластични варовици.
Каньонът на р. Провадийска започва от с. Могила и завършва южно от гр. Провадия. Той пресича северния ръб на Провадийското плато и склоновете му се подържат от горнокредните варовици, които образуват скални венци и многобройни плата от двете страни на каньона. Основна роля за образуването на забележителните скални откоси, стени, ниши, пирамиди и пещери по стените на каньона имат скалите на Шуменската свита. Те са по-здрави от останалите, но са с доста неравномерно разпределение на карбонатния компонент и създават предпоставки за избирателно изветряне. Песъчливите варовици и варовити пясъчници на Шуменската свита задържат ерозионните процеси и образуват хоризонтални тераси (5), докато самите те не бъдат прорязани от повърхностно течащите води. В повечето случаи те подържат теменните части на платата, а отдолулежащите кредоподобни варовици на Венчанската свита подчертават стъпаловидния релеф, оформяйки полегатите им склонове.
Между селата Могила и Венчан р. Провадийска тече на изток. Тук южният склон на каньона е по-добре изразен от северния – той е по-стръмен, с добре оформени скални венци от скалите на Шуменската свита. На много места е набразден от левите притоци на реката. Северният склон е по-полегат и е съставен от отделни по-малки плата – Голямото Елеме, Малкото Елеме и Дюза между селата Могила и Невша, рида Караорман, Големия Дюз и Калето между селата Невша и Венчан. Северно от Провадия каньонът е отворен към Дунавската равнина. В класическия си вид с два стръмни склона, той е представен при гр. Провадия, където реката тече на юг и навлиза в Провадийското плато. Най-впечатляващите плата са Калето при с. Венчан (6) и Дюза при с. Невша (7), по чиито южен склон Шуменската свита образува скални откоси, известни като Голямото и Малкото було, защитени с отделна заповед през 2006 г. По южния склон на Големия Дюз западно от с. Венчан, сред варовиците на Шуменската свита е оформен друг геоложки феномен – Пробития камък (8).
В района на гр. Провадия стените на каньона оформят вертикални откоси източно и западно от града. Между Провадия и Добрински дол е оформено продълговато плато (9), прекъснато в средата, където се намира северният вход на средновековна крепост Овеч (10). То представлява огромна тераса, оформена от Шуменската свита, върху чиято южна част (Калето) са запазени меките варовици на Янковската свита и малка шапка от пясъчниците на Добринската свита (11). Крепостта е свързана чрез 160 метров мост със северната му част, наречена Табиите (12). Вътре в крепостта в най-високата част около кота Калето (165,8) е била античната крепост. Непосредствено до северния вход са запазени останките от трикорабна едноапсидна средновековна църква от 12-14 в., която е била център на Овечката епархия (13), както и уникално съоръжение за вода – кладенец с дълбочина 80 m (14). Непристъпността на крепостта се осигурявала от вертикалните стени на скалния венец на Шуменската свита, част от които изглеждат като естествени бойни кули (15). Понастоящем достъпът към западния вход на крепостта откъм града се осигурява от вита стоманена стълба (16). При източния вход откъм Добрински дол е запазена част от издълбаната през Средновековието каменна стълба във варовиците на Шуменската свита (17).
Съгласно методиката за оценка на геоложките феномени в България каньонът на р. Провадийска е с кантинентална значимост. Неговата естетическа стойност се състои в многобройните скални феномени, всеки от които поотделно може да се оцени като геотоп с национална значимост. Той представлява естествен набор от различни по големина плата – геоморфоложки форми, които се срещат само в тази част от територията на България. Част от красотата на каньона се състои и в геоложката предопределеност на историческите руини в крепостта Овеч, която през Втората българска държава е била важен административен, духовен и военен център и представлява национален паметник на културата.
Автори: Димитър Синьовски, Димка Синьовска
