Белите скали
гр. Бяла, Варненска област
Белите скали е сравнително нов геотоп, защитен в рамките на разработването на Регистъра и кадастъра на геоложките феномени на България по инициатива на Областен съвет Варна, със съпредложители Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски” и фирмата-изпълнител на проекта Геосервиз – 4 ООД. Обектът е с висока научна и екологична стойност. Той обхваща скалните разкрития на Беленската свита по двукилометровата черноморска ивица на гр. Бяла с надморска височина до 20 m, разположени между северния край на централния плаж (42.87491, 27.89732) и устието на Бялата река. В площта се разкрива границата Креда/Терциер, представена от иридиевия слой между Мастрихтския и Данския етаж в непрекъсната варовиково-мергелна последователност с отлично изразени климатични цикли на Миланкович.
Геотопът попада в Източнобалканската структурна зона. Беленската свита, сред която се намират феномените с научна стойност, е изградена от циклична варовиково-мергелна алтернация с кампан-палеоценска възраст, съдържаща информация за еднакви периоди от време. Този тип скали са определени като “чист тип циклични отложения” наречени периодити (1-6). Те са силно дислоцирани и ненарушените интервали с последователно напластяване са рядкост.
Варовиците са светлосиви, здрави, с високо съдържание на глина. По-чистите от тях преобладават в най-долната – кампанската част на разреза. Мергелите са по-тъмни, по-меки и се срещат предимно в мастрихтската и среднопалеоценската част на разреза.
Беленската свита може да бъде описана като типична алтернация от периодити, представена главно от пластови куплети от варовикови пластове и “мергелни” междупластия (1-3). Вариациите на двата главни компонента на изходната утайка – “глина” (теригенни частици с алевропелитов размер) и финозърнест карбонат (коколитови и фораминиферни фрагменти) образува повтаряща се последователност от здрави варовикови пластове и неустойчиви на изветряне “мергелни” междупластия. Лабораторните анализи показват, че карбонатното съдържание в “мергелните” междупластия в болшинството от случаите е достатъчно те да бъдат класифицирани като варовици (5,6).
Друг забележителен резултат от лабораторните анализи е отсъствието на строго фиксиран праг на критичното карбонатно съдържание (“изветрителна граница”), при който се променя полевия израз на скалата от меко междупластие (“мергел” по полевата класификация) към здрав варовиков пласт. Някои интервали от разреза с колебание на CaCO3 между 73-83% изглеждат като “мергели” докато други интервали с вариация между 51 и 72 % показват ясно изразени куплети.
Датирането на скалите на Беленската свита е направено въз основа на варовит нанопланктон и планктонни фораминифери, а кредната част – и по амонити. Максималният стратиграфски обхват на свитата е Долен Кампан – Горен Палеоцен. Най-старите нива се разкриват на Белия нос (7), където е доказано присъствието на най-старата кампанска нанофосилна зона Broinsonia parca (8).
Границата Креда/Терциер се маркира в глобален мащаб от тънък слой, обогатен на Ir, редки елементи, шоков кварц, микротектити и редки минерали (9). Този слой е образуван от пеплолада след сблъсъка на Земята с голям метеорит преди 65 млн. г. Това е една от най-големите катастрофи през фанерозойската история на Земята. Друга подобна катастрофа е имало на границата Перм/Триас, която също се маркира от иридиева аномалия. Катаклизмите, предизвикани от тези катастрофи, са довели до катастрофични промени в организмовия свят. Не случайно тези две събития служат за граници между ерите на Фанерозоя – Палеозойската, Мезозойската и Неозойската, отделени още през 19-ти век, много преди да станат известни причините за тези промени.
Според изчисленията диаметърът на метеорита, паднал преди 65 млн. г. до п-в Юкатан в Мексиканския залив, е бил поне 10 км, а кратерът останал след падането му е с диаметър 180 км. Взривът при сблъсъка надвишава 10 000 пъти потенциала на всички съвременни ядрени оръжия. Вследствие на това събитие в атмосферата се издига огромно количество прахообразен материал, който закрива слънцето за месеци и години наред. Това води до промяна в климата и в режима на фотосинтезата, което засяга над 90 % от едноклетъчната планктонна флора и фауна, 60 % от покритосеменните растения и много групи ехиниди, корали, топлолюбиви мекотели и примитивни бозайници. На границата Креда/Терциер изчезват напълно от лицето на Земята редица типични за Мезозойската ера групи като динозаврите, морските влечуги, амонитите, белемнитите, големи групи от мидите, охлювите и др. През последните 30 години тази граница е установена в различни точки на земното кълбо, но съществуват страни с огромни територии, като например Русия, където тя все още не е установена. В това отношение територията на малка България представлява истински резерват на този геоложки феномен. Тук непрекъснати седиментни последователности между Кредата и Палеогена са установени в над 10 разреза в различни фациални типове в цялата страна, някои от които са обявени за геоложки феномени в рамките на същия проект.
Автор: Димитър Синьовски
