Нос Калиакра
с. Българево, Добричка област
Нос Калиакра е геоморфоложки феномен, който представлява завършек на вдаден на юг в Черно море тесен полуостров (1) източно от с. Българево, Добричка област (43.36208, 28.46539). Обявен е за природна забележителност през 1941 г. Полуостровът се издига на 66 m над морското ниво, а непристъпността на бреговете му (2) е обусловила построяването на средновековни укрепления (3). Скалите, изграждащи носа, са представени от неогенски варовици и пясъчници, принадлежащи на Одърската свита (4). Te са образувани преди 11-12 млн. г., през Бесарабския век на Mиоценската епоха.
В тектонско отношение районът попада в Каварнеско-Шабленската грабенова зона на Варненската моноклинала, част от Мизийската платформа, характеризираща се с нисък тектонски стил. На запад грабеновата зона е ограничена от Гурковско-Балчишкия хорст. Преобладаващата С-Ю и И-З ориентировка на разривните структури в района предопределя и морфоложкия облик на п-в Калиакра.
Одърската свита е изградена от здрави жълтеникави, с червен оттенък варовици, най-често детритусно-черупчести и оолитни с песъчливи и глинести прослойки. В тях са включени и нубекулариеви рифове. Дебелината й в района е над 60 m. В отвесните стени на нос Калиакра се разкриват предимно биокластични, оолитни и биоморфни варовици. Образуването им се свързва с относително плитка, активна хидродинамична обстановка на древното Сарматско море.
На 37 m над морското ниво се намира пачка от строматолитни варовици с дебелина 2,5 m. До нея се достига по стръмна пътека от входа на археологическия музей. Строматолитните тела са с куполовидна до стълбовидна форма, която към долната и горната граница на пачката постепенно преминава във вълнообразни слоеве. Текстурата на телата се определя от редуване на светли, плътни и по-тъмни, порести слоеве с дебелина 2-3 cm. Главният скалообразуващ компонент в строматолитните варовици са водорасловите фрагменти. Някои тела показват концентричен строеж. Наблюдава се характерната за този тип скала порестост. В порите се наблюдава инкрустация от вторичен калцит или пигментации от вторичен хематит, който предопределя червеникавото оцветяване на част от скалите. Често в слоевете се съдържат отделни фрагменти или цели черупки от плоценски остракоди, гастроподи, бивалвии и детритус. Строматолитите са водораслови карбонатни постройки, образувани в литорална приливно-отливна обстановки със спокойна хидродинамика и хумиден климат. Аналогични по възраст и произход образувания са рядкост у нас и са описани в района между нос Шабла и с. Тюленово.
Най-горните 18 m на клифа и равнището на нос Калиакра са изградени от специфична циклична карбонатна последователност. Основата на всеки цикъл представлява неравна ерозионна повърхност с амплитуда до 1 m, покрита от лошо сортирана седно- едрочакълна до валунна карбонатна брекча. Над тях следват до 1,5 m хоризонтално до косослоести песъчливи водораслово-пелетни варовици. Някои от тези тела са микропетнисти, което също е характерно за водорасловите образувания. Срещат се и водораслови филаменти (нишковидни ламини), които обвиват кластични зърна. Някои водораслови ламини са увити около кластични зърна (предимно кварц). Спойката между тях е от микрозърнест калцит. В скалите се наблюдават единични фрагменти от остракоди и фораминифери.
Тези скали се покриват от шуплести, биодетритни и рифогенни варовици с едромащабна коса слоестост. Изградени са преобладаващо от фрагменти на корали с дължина от 5 mm до 1-2 cm. Тръбообразните тела на коралите са обвити от калцит, а отвътре са запълнени с дребнозърнест калцит, сред който се забелязват характерните за коралите септи. Количеството на коралите е 60-70%. Наблюдавани се и редки прерези от остракоди.
Рифогенните варовици се покриват отново от дребно- до среднозърнести водораслово-пелетни варовици. За разлика от описаните, в тях биоморфният компонент е много по-чест. Представен е от добре запазени черупки на остракоди с характерните за тях тънкостенни прерези. Често този най-горен интервал на циклите латерално прехожда в черупчести варовици с хоризонтална слоестост. Дебелината на описаните цикли не превишава 7 m. Образуването им е свързано с циклично редуване на етапи на щормова ерозия и последваща акумулация на преобладаващо карбонатен материал в разнообразни хидродинамични условия в плитката част на морски басейн.
Нос Калиакра е най-дългият нос на Черно море. Намира се на около 12 km югоизточно от гр. Каварна. Той представлява тесен полуостров, вдаден на 2 km на юг в морето. Сегашното му име датира от 14-15 век и означава добър или хубав нос. Нос Калиакра е сред първите защитени природни обекти у нас – през 1941 г. е обявен за резерват с площ 53 ха. Впоследствие заповедта за защита неколкократно е видоизменяна и допълвана, като през 1966 г. е обявен и за геоложки феномен. От началото на 70-те години в района се провеждат мащабни археологически и консервационни работи, свързани с едноименната крепост. Днес резерватът се е превърнал комплексен (геоложки, биоложки и археолого-исторически) обект с площ 687,5 ха (в това число 250 ха от прибрежната шелфова ивица). Отвесните варовикови склонове на носа го правят непристъпен откъм морето и му придават величествен вид.
В подножието на източния склон на носа абразията е изваяла множество вълноприбойни ниши и пещери – някогашно обиталище на тюлен-монах, сега изчезнал от българското Черноморие. В горната част на челото на носа, в един от биодетритусните интервали на варовиковите цикли, ерозията е изваяла малък скален мост (арка) наречен „Вратата на четиридесетте девойки” (5). Според преданието, след падането на крепостта под турска власт, именно тук четиридесет девойки избират смъртта пред насилието и харема, хвърляйки се в бездната със сплетени наедно коси. Непосредствено до арката е изграден малък параклис, посветен на Св. Никола, покровителя на мореплавателите (6,7).
Нос Калиакра се е оформил в резултат на абразионната дейност на морето. Равнището на Калиакра е остатък от 60-метрова морска тераса, на която окарстените сарматски варовици оформят пустееща повърхнина, известна под името „кайряка“. Този типичен карстов ландшафт е покрит с разнообразна (над 450 вида) растителност със степен характер. От тях 45 вида са редки, застрашени от изчезване и ендемити. Районът на Калиакра е единственото място в света, където се срещат растенията калиакренско плюскавиче и калиакренска метличина. Край Калиакра се намират най-големите у нас находища на повече от 20 редки и застрашени вида растения – теснолистен божур, сарматска белевалия, седефче, лесингово коило, кавказки пелин и др.
Основната атракция на обекта е средновековната крепост, чиито вход е от север (8). При провежданите археологически разкопки в района на обекта са установени три укрепителни стени, свързани с тракийския, римския и средновековния етап. Разкрити са основи на жилищни и стопански сгради, каменни гробници, римска баня, средновековна църква и некропол (9,10).
В югозападната част на защитената площ в една малка пещера е създаден и функционира единственият у нас археологически пещерен музей (11), в който са експонирани тракийска, римска и средновековна керамика, монети, каменни и метални котви и др. За провелата се в близост до носа през 1791 г. морска битка, с която завършва Руско-турската война от 1787-1791 г., напомня скромен барелеф в чест на адмирал Ушаков (12), монтиран в скалите в непосредствена близост до музея. Недалеч на север от нос Калиакра се намират други два интересни геоложки обекта – блатото Болата (заблатен лиман) и езерото-лагуна Тауклиман („птичия залив“), в които гнездят редица интересни водолюбиви птици. Скалните откоси, оформени във варовикови терени, са сравнително устойчиви природни феномени. Те не се нуждаят от специални мерки за защита, освен стандартните.
Автори: Георги Айданлийски, Димитър Синьовски, Димка Синьовска
