ПРИЕМ

Декларация на ОС на МГУ „Св. Иван Рилски“ относно предложенията за промени в Закона за Развитие на Академичния състав, свързани с атестацията на преподавателите от държавните Висши училища.

Декларация

След като се запозна с публикуваните предложения за изменение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България и за Решение на Министерски съвет за определяне на критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав в държавните висши училища, Общото събрание на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ приема настоящото становище:

  1. В своята съвкупност предлаганите от Министерството на образованието и науката (МОН) нови наукометрични показатели и относимите към тях точки по своето съдържание внасят значителни концептуални промени в досега съществуващата нормативна уредба на формиране и развитие на академичния състав във висшите училища. Съобразно това обстоятелство се присъединяваме и подкрепяме изразеното от водещи юристи и учени в областта на правните науки становище, че подобна съществена промяна не може да се осъществи чрез приложение-таблица към подзаконов акт, а следва да бъде реализирана на законово ниво.
  2. Приемаме, че предложените изменения в Правилника за прилагане на ЗРАСРБ не са относими, реалистични и изпълними по определени показатели към областите на висше образование 5. „Технически науки“ и 4. „Природни науки, математика и информатика“. Поради това смятаме, че те няма да изпълнят поставената изначална цел – да измерят обективно постигнатите научни резултати и да оценят техния отзвук в науката, като същевременно бъдат използвани за анализ и отправна точка за академично развитие на членовете на академичния състав.
  3. Присъединяваме се и подкрепяме изразеното становище на водещи юристи и учени в областта на правните науки, че вложената в новата мярка приложение-таблица регулативна философия се отклонява в значителна степен от уредбата по ЗРАСРБ. Основно значение сред изискванията за формиране и развитие на академичните кадри е придадено на осъществяваните научни изследвания и научната дейност, които имат най-съществен принос за оценката. Същевременно липсват показатели със същата тежест и влияние, които да отчитат и отразяват измерими академични резултати в преподавателската работа и дейност, които са основни и присъщи на преподавателите във висшите училища.
  4. Предложените нови наукометрични показатели на практика се явяват основни определящи критерии за формиране и развитие на академичния състав. Намираме, че по съвкупност и съдържание те представляват опит определен набор от критерии да бъде изведен и приет като универсален измерител на качеството на научната дейност и работата във висшите училища, без да са анализирани, отчетени и съобразени спецификите на самите области на висшето образование и на отделните професионални направления, които се числят към тях. С оглед изпълнението на поставените критерии ще се наложи преподавателите във висшите училища за целите на научното си израстване и положително атестиране изцяло да пренебрегнат преподавателската си работа и да се преориентират и заемат с научна дейност, така че да постигнат заложените минимални очаквани резултати по всеки показател.
  5. Обвързването на наукометричните показатели за публикации и цитати с публикуване от издателства, включени в списък на научните издателства, определен от МОН, въвежда нов формален, а не съдържателен критерий за определяне качеството на научната продукция. Без наличието на предвидени в закон ясни критерии, ред и правила, по които да се състави и утвърди подобен списък, се създава възможност за произволното му и необективно съставяне.
  6. Налице е и предложение за приемане на Решение на Министерски съвет за определяне на критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав в държавните висши училища, което обвързва критериите за атестация с предлаганите нови наукометрични показатели. Предлага се извършването и на извънредна атестация на академичния състав в държавните висши училища, прилагаща спрямо извършената вече научна дейност новите правила за атестиране. Същевременно срокът, в който всички преподаватели ще следва да приведат резултатите от научната и учебната си дейност в съответствие с новите изисквания, е необосновано кратък и следователно нереалистичен, така че те да получат възможност да бъдат положително атестирани. Намираме, че такова положение, в което преподавателите ще бъдат поставени, е противоправно и заплашва академичната автономия на държавните висши училища. Същевременно смятаме за нецелесъобразно и необективно да се приемат правила за атестиране, които да бъдат прилагани само за преподавателите в държавни висши училища. Това създава колизия на интереси и условия за неравнопоставено отчитане и оценка на работата на членовете на академичния състав в България.
  7. Присъединяваме се и подкрепяме изразеното становище на водещи юристи и учени в областта на правните науки, че предлаганото решение на Министерския съвет е в противоречие с чл. 57, ал. 2 ЗВО, който изисква предварително оповестяване на показателите и критериите за атестиране, каквото не е налице. На новите критерии се придава ретроактивно действие и се предлага те да се прилагат спрямо дейности, осъществени в период от време, когато тези критерии не са били обективно налице и не са били оповестени. Поради това намираме, че то противоречи на изискванията на правна сигурност и създава предпоставки за противоправно засягане сферата на лицата, спрямо които ще се прилага извънредната атестация, произтичаща от евентуалното му приемане. Следва да се подчертае, че предлаганият проект предполага преподавателите да бъдат атестирани съобразно критерии, измерващи дейности и резултати от дейности, които не съответстват на основните им трудови задължения, включени в длъжностните характеристики на преподавателите във висши училища.
  8. Съобразно конкретното съдържание на предложените показатели за оценка и атестация изразяваме несъгласие с концепцията, че публикациите извън предложените две бази данни (Scopus и Web Of Science) не следва да бъдат обект на никаква оценка и да не се отчитат като обективен измерител за резултатите от положения труд. Същото несъгласие изразяваме и спрямо липсата на оценка на цитиранията извън посочените две бази данни. Принципно несъгласие изразяваме и спрямо постановката, че всички преподаватели следва да създават и регистрират патент, полезен модел, промишлен дизайн или програмен продукт, което е заложено като универсален критерий за формиране, развитие и атестиране на академичния състав. Предвид спецификата на научните интереси и насоченост на всеки преподавател и вменените му по силата на трудовия договор задължения да обучава студенти считаме, че тази постановка е нерелевантна и не може да има универсален и задължителен характер. Изразяваме несъгласие и с постановката, че обект на оценка са само определени видове проекти, а така също и че участието в проект не бива оценено по никакъв начин, като приоритет се поставя единствено върху ръководството на същия.
  9. Предвид гореизложените основни мотиви, считаме, че предложените проекти за изменение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България и за Решение на Министерски съвет за определяне на критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав в държавните висши училища следва да бъдат оттеглени. Не приемаме като обективни и целесъобразни предложените изменения в нормативната уредба за формиране и развитие на академичния състав и на предложената извънредна атестация чрез налагане на критерии за атестация с обратно действие. Заявяваме своята готовност и желание да допринесем за изработването на изменения в законодателството, насочени към подобряване на изискванията, гарантиращи качество на преподавателската и научноизследователската работа във висшите училища в България. Предложенията и възможните алтернативи следва да са обект на задълбочена дискусия и оценка на първо място в академичната среда на съответното висше училище и впоследствие в рамките на цялата академична общност, която да се консолидира около взетите решения. Смятаме, че това налага процесен подход, изискващ прозрачен и отворен диалог, в който да се включат всички членове на академичната общност и заинтересовани страни, така че да бъде постигнат консенсус относно посоката на развитие на висшето образование.

08.06.2022 г.

гр. София