ПРИЕМ

Ритлите

Ритлите
с. Лютиброд, Врачанска област

Геотоп „Ритлите” е обект с естетическа, научна, етнографска и историческа стойност. Това е първият защитен геоложки феномен в България, обявен за природно-историческо място и заведен под No 2 в стария Регистър на природните забележителности през 1938 г. Разположен е на 250 m надморска височина на десния бряг на р. Искър в южната част на с. Лютиброд (43.10791, 23.62342).

Районът се намира в най-южната част на Предбалкана и има разломно-гънков строеж с фрагменти от две големи гънки – Згориградската антиклинала и Мездренската синклинала. Теренът е изграден от долнокредни барем-аптски скали, принадлежащи на Черепишката, Лютибродската, Сумерската и Романската свита. Вертикалните пластове на Лютибродската свита са в изправеното североизточно бедро на Згориградската антиклинала. Тя е изградена от 5 добре различими пачки: долна безименна (176 m – оолитни варовици, песъчливи варовици, мергели и варовити пясъчници), долни ургонски варовици (27 m биодетритусни и орбитолинни варовици), долни орбитолинни пластове (87 m – ядчести варовици, мергели, песъчливи варовици и пясъчници), горни ургонски варовици (70 m биодетритусни и орбитолинни варовици) и горни орбитолинни пластове (470 m песъчливи, биодетритусни, орбитолинни и ядчести варовици, мергели и пясъчници). Поради неравномерната ерозионна устойчивост на изграждащите ги скали, те оформят гредов релеф.

Скалите на Лютибродската свита са образувани преди около 110-120 млн. г. в плитък морски риф през Баремския и началото на Аптския век на Ранната Креда. Отнесени са към т. нар. „Ургонски фациес”, наименуван на град в Южна Франция и разпространен в цяла Южна Европа от Пиренеите до Кавказ. Представен е от изключително разнообразни седиментни скали – песъчливи варовици, мергели, варовити пясъчници, алевролити и смесени скали, богати на вкаменелости – колониални и единични корали, орбитолини, миди, охлюви, амонити, белемнити, брахиоподи, морски таралежи, бриозои и ожелезнени останки от сухоземна кредна растителност.

Непосредствено над разнообразните ургонски отложения следват монотонните мергели на Сумерската свита, които поради слабата си ерозионна устойчивост оформят негативните части на релефа между селата Лютиброд и Челопек. В тях пластовете от вертикални при Ритлите постепенно стават полегати и на североизток заедно с пясъчниците на Романската свита оформят южното бедро на Мездренската синклинала. На югоизток Згориградската антиклинала е срязана диагонално от Косталевския разлом, в който опират изправените пластове на Ритлите. По него от юг те са възседнати от Черепишките варовици, оформящи забележителния скален венец „Веждата” и билото на Врачанския Балкан на запад до гр. Враца.

Скалните стени, наричани „Литри” или „Ритли” (страничните капаци на конските каруци) са разположени в най-горните нива на Лютибродската свита (1-4). Те представляват вертикални пластове от здрави песъчливи варовици и варовити пясъчници, издигащи се като дълги до 200 m (1-3) и високи до 50 m (4-8) каменни стени. Основата им при р. Искър е на надморска височина 250 m, но нагоре по западния склон достигат до 600 m над нивото на реката.

Образуването на Ритлите се дължи на различната ерозионна устойчивост на пластовете. Най-здрави са пластовете от варовици, песъчливи варовици или варовити пясъчници, а най-неустойчиви са мергелните прослойки. Така в резултат от неравномерната ерозия по-здравите пясъчници и варовици са се запазили като високо стърчащи вертикални стени, а по-неустойчивите мергелни и глинести прослойки между тях са отнесени от водите и сега са обрасли с растителност.

Най-тънките, но най-високо издигащи се пластове, които съставят скалния феномен “Ритлите”, се намират в най-горната, най-североизточна част от разкритията на Лютибродската свита, близо до Косталевския възсед, където опират в скалния венец Веждата, изграден от Черепишките варовици (1).

Основните пластове (”ритли”) са четири. Те достигат височина до 50 m (4) и дебелина до 4-5 m (5) и са изградени от по-тънки пясъчникови и варовикови слоеве, които се забелязват по начина на изветряне – варовиците се окарстяват, докато пясъчниците са с по-заоблени форми (6). От югозапад към североизток първата има дебелина 3 m, на 40 m от нея следва втората с дебелина 5,75 m, а третата е на разстояние 5,4 m от втората. Дебелината й е 7,5 m, но към реката тя се разделя на два по-тънки пласта, с дебелина съответно 3,3 и 2,7 m. След още 35 m се издига и последната питла, която е дебела 6,1 m.

Негативните релефни форми, свързани с относително неустойчивите теригенно-карбонатни пачки, са обрасли с храстовидна растителност или смесена нискостеблена гора. Най-изразителната от тях – Рашов дол – съвпада с най-дебелата пачка от мергели.

Ритлите са един от най-известните геоложки феномени у нас. Това се дължи както на неповторимата им красота, така и на местоположението им в една от най-интересните части на Искърския пролом, и не на последно място, на достъпността и възможността да бъдат наблюдавани ежедневно от пътуващите през пролома с влак или кола. Не случайно те са един от първите защитени обекти в България. За популярността им свидетелстват множество публикации в различни списания и вестници, пощенски картички, календари, фотоси.

Първоначално Ритлите стават достояние на централноевропейската общественост, благодарение на труда на унгарския етнограф и пътешественик Феликс Каниц, който ги описва и рисува през 1873 г. Малко по-късно виенският професор Франц Тула прави първото по-подробно геоложко описание, придружено от схематичен геоложки разрез. По късно геоложкият строеж в околностите им е изследван от българските геолози Георги Златарски, Стефан Бончев, Еким Бончев, Боян Каменов и др. Високата степен на изученост на района са го превърнали в подходящо място за провеждането на научни и учебни екскурзии. От 1976 г райнът е учебен полигон за учебни практики със студенти от МГУ”Св. Иван Рилски” и СУ ”Св. Климент Охридски”. В учебната база на МГУ ”Св.Иван Рилски” в с. Лютиброд има еталонна колекция от скални образци от Черепишката и Лютибродската свита.

Освен с геоморфоложките си форми и особености на геоложкия строеж, защитената територия се отличава и с интересни археоложки и религиозни обекти. Между двете последни ритли е съществувала римска крепост Коритенград, а на няколко десетки метра североизточно от последната ритла има останки от раннохристиянска базилика и средновековна църква.

В защитената площ е Рашов дол, лобното място на 12 Ботеви четници, който ежегодно на 2 юни се посещава от стотици поклонници. Точно при предпоследната ритла Вазовата героиня баба Илийца е прекосила с ладия мътните води на Искъра, за да спаси от студ и глад безименен четник.

По десния склон на долината на р. Искър, от южния край на с. Лютиброд до втория тунел на шосето за Черепиш, ландшафтът е обусловен от редуването на същите здрави и неустойчиви пластове. По красота той не отстъпва на “Ритлите” и представлява естествено продължение на гредовия релеф и на геоложкия разрез в югоизточна посока. Високо над шосето се намира старият римски път, който до началото на 20 век е единственият проход през най-тясното място на Искърския пролом при Черепишките скали. По римския път се открива забележителна гледка към Ритлите и северната врата на Искърския пролом при Черепиш, увековечени в акварели от Феликс Каниц през 1873 г. Тук се намира и т. нар. „Сечен камък”, който представлява проход изсечен през долните ургонски варовици при прокарването на римския път.

Ритлите са устойчив геоложки феномен, който не се нуждае от специални защитни мероприятия. Процесите на ерозия и денудация ще продължават още хиляди години и ще моделират нови стърчащи стени. Сравненията със снимки и рисунки от предшестващите години показват, че храстите и дървесната растителност сега доминират и до голяма степен закриват основите на стърчащите стени. Това е резултат от продължаващото обезлюдяване на района.

Защитената територия няма трайно обозначени граници и указателни табели.

През 2008 г. Ритлите бяха предмет на студентската експедиция „Искърски пролом 2008” осъществена по настоящия проект с кофинансиране на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”. По време на експедицията обектът е оценен като геотоп с регионална значимост съгласно методиката, разработена за Регистъра и кадастъра на геоложките феномени в България на Министерството на околната среда и водите.

Автор: Манол Антонов

Галерия

Местоположение