Побитите камъни
гр. Белослав, Варненска област
Побитите камъни представляват естествени варовикови колони, образувани преди около 50 млн. г. сред долноеоценските пясъци на Дикилиташката свита в околностите на град Белослав, Варненска област (1). Те са един от емблематичните геоложки феномени на България и по своята импресивност могат да бъдат сравнени единствено с Белоградчишките скали. Побитите камъни са обект с естетическа и научна стойност. Те са уникални геоложки образувания и по своята степен на запазеност и представителност нямат подобен аналог в света (2). Обявени са като природна забележителност „Комплекс побити камъни” през 1995 г., а през 2002 г. са прекатегоризирани като защитена местност „Побити касмъни” с площ 253,3 ха, включваща 18 групи с посочени граници в рамките на горския фонд на Държавно лесничейство Суворово и Държавно лесничейство Варна. Част от тези групи попадат в природен парк Златни пясъци.
Защитените площи се намират в района на Варненската депресия, в най-източната част на Мизийската платформа. В района се разкриват няколко литостратиграфски единици с еоценска възраст – Белославска, Дикилиташка, Аладънска и Авренска, като побитите камъни са развити в рамките на Дикилиташката свита. Тя е изградена от белезникави кварцови пясъци, алеврити и силицитизирани пясъчници с прослойки от нумулитни варовици и водораслови варовици, които образуват вертикалните колони на Побитите камъни (3). Долната граница представлява постепенен преход от глинестите пясъци на Белославската свита, а горната е бърз литоложки преход към песъчливите варовици на Аладънската свита или рязка литоложка граница с мергелите на Авренската свита. Свитата съдържа многобройни представители на големите фораминифери – нумулитиди (4), както и анелиди, бивалвии (5) и рядко главоноги. Въз основа на изобилното фосилно съдържание стратиграфският обхват на свитата е определен в рамките на Кюизкия етаж на Долния Еоцен (48,6-53 млн. г.). Лектостратотиповият разрез се намира в ЮЗ край на гр. Белослав, където дебелината на свитата е 42 m. Разкрива се широко на север от Белославското езеро и по-ограничено на юг от него, мужду гр. Белослав и р. Камчия.
За произхода на Побитите камъни съществуват над 10 хипотези. Самите те са предмет на изследване и тълкуване в над 70 публикации за повече от 170 години. Най-напред руският офицер Тепляков през 1833 г. ги определя като “останки от дворци или храмове” (6). По-късно те са приемани за изветрителни, конкреционни или инфилтрационни образувания, както и за коралови рифове, вкаменени гори, и т. н. Според най-последователният изследовател на Побитите камъни – проф. Иван Начев, те не са коралови рифове поради липса на биоконструиращи корали в колоните, не са и конкреции, тъй като вместващите скали са безкарбонатни и не съдържат конкрециообразуващи вещества. Той ги определя като микробиално-карбонатни или бактериално-водораслови миниатоли (7), нарастващи на песъчливото дъно на кюизкото море и изтъква като съвременен пример образуването на подобни миниатоли в залива на акулите в Австралия, които достигат височина до 20 cm.
Варненските бактериално-водораслови колони са впечатляващо природно чудо, което няма пълен аналог, описан в световната литература. Ключови организми в техния генезис са цианобактериите, отговорни за генерирането на микробиалния карбонат, от който са изградени. Ламинираните строматолити, концентричните онкоиди, микритът, пелоидите и водорасловите влакна са индикатори за ролята и значението на цианобактериите за синседиментационния растеж на колоните и куполите.
Образуването на колоните е преминавало през три главни стадия: 1) образуване на бентосна биоценоза върху позитивни релефни форми с варовито твърдо дъно на фона на песъчливо морско дъно, 2) биопродуциране от цианобактериите на микробиален карбонат, зараждане и растеж на бактериално-водорасловите колони, 3) образуване на завършено ниво от бактериално-водораслови колони в рахли вместващи скали и прекратяване на биогенната седиментация на слоеве от нумулитни варовици. Бактериално-водорасловите колони са развити на 5 нива, разделени от варовикови пластове (8), като процесът на образуване на колоните във всяко следващото ниво често е започвал на нови места.
Напоследък се лансира и т. нар. метано-дериватна хипотеза за произхода на варненските колони, според която те са образувани от мигриращи нагоре въглеводороди, които отлагат карбонат преминавайки през вместващите еоценски пясъци и образуват циментирани с карбонат пясъчникови колони.
Основните мотиви в подкрепа на бактериално-водорасловия произход на колоните са както научни, така и чисто логични. Генетичният модел на проф. Начев се основава на структурата на съвременните атоли с външен коралов пръстен и лагуна с доломит-евапоритни скали. Варненските колони се различават от атолите по своя малък размер, кварцовите примеси и липсата на доломит-евапоритни скали. Образуването им е протекло вероятно по модела на миниатолите.
Колоните са построени от микробиален карбонат с различно количество примеси в безкарбонатните пясъци и алеврити. Те са с концентричен строеж. Външната карбонатна зона в колоните е съставена от песъчливи и алевритови варовици, хиповаровици, варовити пясъчници и алевролити. Вътрешната зона е от пясъци и алеврити, аналогични с вместващите скали, поради което някои от тях са кухи (9).
Куполите, строматолитите, онкоидите и тръбовидните тела (ихнофосилите) са аналогични по състав с колоните. Строматолитите са ламинирани микробиални текстури в колоните. Те са развити в основата на колоните с дебелина от 0,1 до 1 m. Наблюдава се редуване на светли и тъмни ламини, обусловени от сезонно карбонатонатрупване. Те асоциират с ихнофосилите, свързани с интензивна биотурбация. Онкоидите са сферични до неправилни и гроздовидни тела с диаметър до 20 сm. Строежът им се характеризира с ядра и тъмни и светли (сезонни) концентрично-зонални ламини.
Ихнофосилите са развити до 1-2 m над основата на колоните и представляват тръбообразни тела с диаметър 1-2 сm и дължина до 20 сm. Те са обусловени от жизнената дейност на тинеяди (червеи, анелиди) и са вертикални, наклонени и по-рядко хоризонтални. Серпулните постройки са цилиндрични тръбички с диаметър 6 mm, дължина до 12 сm, кръгло сечение и плътен пълнеж.
Автогенните минерали са представени от арагонит и калцит, по-малко глауконит и пирит. Калцитът е от реликтен микрит – криптокристалинен калцит и микроспарит. В микрита има реликти от калцифицирани бактериални клетки или агрегати и алги като филаменти, обвивки и пелоиди. Той включва кварц, биодетрит и фосили, както и глобули на глауконит, и пиритови конкреции.
Екстракластичните минерали са главно от кварц и малко калиев фелдшпат и акцесорни минерали. Те са с размер на дребен псамит или едър алеврит с добра сортировка.
Фосилите са от калциспонгии, бентосни фораминифери – нумулити, милиолиди, оперкулини, дискоциклини и др., единични и колониални корали, бивалвии (главно Оstrea rarelamella) (5) и червеи – анелиди, серпули. Срещат се и единични находки на главоноги (наутилуси). Съставът на варовиковите миниатоли е предимно от нумулити (10), които са разположени хаотично или образуват лещи (11).
За съжаление, голяма част от колоните са били унищожени при различни антропогенни дейности – прокарване на пътища, разработване на кариери за пясък или варовик за строителни цели. Разрушените колони вече не се възстановяват. Табелките “Защитен природен паметник” в част от площите не са преграда за нарушителите. Почти ежедневно в кариерите има товарни коли, на които се товари материал от защитените площи.
Варненските колони са предмет на внимание за туристи и природоизследователи. Площта „Център” около шосето за Варна е обект на национален и международен туризъм от половин век . Туристическите организации и Варненският природонаучен музей организират почти ежедневни екскурзии до нея. Туристическите гидове показват разнообразието и удивителната красота на колоните и според възможностите си запознават туристите с произхода им. По време на конгреси, конференции и семинари геолозите също посещават варненските колони, запознават се с характерните им белези и дискутират генезиса им. Те са обект на студентски и ученически практики и екскурзии.
Възможностите за използването им в туризма обаче са по-големи. Целесъобразно е организирането на туристически посещения в Слънчево-юг, Страшимирово, Кариера-запад и Кариера-Белослав. Кариера-Белослав с четирите си нива и дебелина 25 m предоставя по неповторим начин изключителната мащабност на колоните (13).
Само в кариерите могат да се наблюдават подложките на колоните, разнообразните им белези и морфология. Тук има чудесни разкрития на ембрионални (зародишни) колони, сложни колони, ламинирани строматолити, онкоиди и ихнофосили в колоните. Кариерите предоставят нови представи за колоните, вместващите скали, значението на подложките и покривките от слоеве нумулитни варовици, както и за ролята на микробиалния карбонат за зараждането, растежа и образуването на колоните. Представителни в това отношение са и естествените разкрития на обширни полета от миниатоли в площите западно от селата Слънчево (14) и Банево (15). В кариера Белослав могат да се разкрият отново и напълно четирите нива с колони, а кариерата да се превърне в информативен и високо посещаван обект за туризъм.
Построяването на музей и посетителски център ще даде възможност за предварително запознаване на туристите с геоложкия феномен и предизвикване на интерес чрез филми и нагледни материали. Представителни образци от геотопа се пазят в различни музеи. Част от колона е изложена в Природонаучния музей в София, СУ “Св. Климент Охридски”, МГУ “Св. Иван Рилски”, ГИ на БАН и археологическия музей във Варна. В археологическите музеи в София и Варна се съхраняват артефакти от геотопа.
Артефактите представляват каменни или кремъчни ножове, стъргалки, стрели, брадви и чукове. Те са предимно мезолитни оръдия на труда и лова. Вероятно древните хора са използвали за убежища и жилища нишите под пачките от нумулитни варовици, получени след разрушаването на пясъците между тях.
Ландшафтът на площите с колони е каменно-пясъчен (полупустинен). Рахлите вместващи скали на колоните са разрушени и покриват големи площи с бели, сиво-бели до жълтеникави пясъци. Разрушените колони дават фрагменти от твърди варовикови скали.
Флората е представена от редки растителни видове като кактуси (16), планинска роза, флокс, акация и др. Част от растенията са включени в Червената книга на България като редки и застрашени видове.
Фауната също е специфична за ландшафта. В площите живеят много лисици, зайци, гущери, жаби, змии, скорпиони и др.
Побитите камъни имат висока популярност. На тях са посветени над 60 книги и статии, пощенски картички, телевизионни филми и др. Те са свързани с уникален ландшафт, флора и фауна. Всичко това, заедно с близостта им до черноморските курорти, ги прави обект с изключително висока туристическа стойност.
Автори: Иван Начев, Димитър Синьовски
