Пловдивски тепета
гр. Пловдив
Пловдивските тепета представляват добре изразени в равнинния релеф на Тракийската низина геоморфоложки образувания, изградени от магмени скали, застинали дълбоко в земните недра преди повече от 70 млн. г. Те са с надморска височина между 160 и 270 m и понастоящем са в градска среда, въпреки че допреди няколко десетилетия са били извън града (1). Някои от тях, като Младежки хълм, Данов хълм и Хълм на освободителите (42.13696, 24.73168), са обявени за природни забележителности в началото на 1996 година. Преди това през 1970 г. само 30 дка по южните склонове на Младежкия хълм са обявени за природна забележителност.
Защитената територия попада в пределите на Маришката тектонска зона, по която Средногорската структурна зона се отделя от Родопския масив. В по-общ план Пловдивският хорст представлява относително позитивна структура в южния борд на тектонско понижение, наречено Пловдивски грабен. Грабенът е запълнен с дебели над 1200 m млади седиментни скали с късноеоценска, плиоценска и кватернерна възраст.
Защитените хълмове са оформени от магмени скали предимно със сиенитов състав (2) отнасяни към т. нар. Пловдивски “сиенити”. В състава на тези скали се установяват значителни вариации, дължащи се на различни причини. Това затруднява определянето на точното наименование на скалите, но съществуват основания те да се отнасят към групата на сиенитите. На повърхността сиенитите оформят няколко хълма сред Тракийското поле, известни като Пловдивски тепета. Част от тях са обявени за природни забележителности. В дълбочина сиенитовото тяло е с много по-широко разпространение и оформя ясно рамките на магмен плутон.
Макроскопски скалата е среднозърнеста да едрозърнеста, светла на цвят, с масивна текстура. Главните скалобразуващи минерали са плагиоклаз, калиев фелдшпат, кварц, амфибол и биотит. Като акцесорни се явяват апатит, титанит, магнетит, циркон и ортит. В процесите на промяна се формират вторични минерали епидот, хлорит, серицит и др. Количествените съотношения на скалообразуващите минерали показват, че сред тях силно преобладава плагиоклазът.
Сред сиенитите в Пловдивските тепета се установяват локални отклонения от минералния състав, което е доказателство за наличие на нестабилен магмен фациес, породен от асимилационни и метасоматични прояви. Това предизвиква геолога Розложник да нарече скалите с уникалното име „пловдивити”, тъй като понятието “сиенити” не отговаря на номенклатурните изисквания поради ниското съдържание на калиев фелдшпат и повишено съдържание на кварц (3). Скалата не е и монцонитова, защото количеството на тъмните минерали в нея е завишено. Ако се вземат под внимание вторичните въздействия върху магмата, осредненият нормативен състав на скалата ни задължава да я възприемаме като адамелит-левкогранодиорит, но ако се игнорират тези въздействия скалата най-вероятно е от гранитоиден тип. До решаването на номенклатурните проблеми условно скалите от Пловдивските тепета се приемат за “сиенити”.
Свързаните в дълбочина Джанавар тепе, Хълм на освободителите (Бунарджика), Данов хълм (Сахат тепе) и Трихълмието (Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе) представляват видимите части от Пловдивския сиенитен плутон. Той е сравнително тесен и ясно удължен по направление югозапад – североизток. По хълмовете е разкрита само малка, незначителна част от около 2 km2, докато е установено, че в дълбочина цялото скално тяло се разпростира на площ над 50 km2.
Геоложките събития, довели до образуването на сиенитите, са станали далеч в геоложкото минало през Ларамийската нагъвателна фаза преди около 70 милиона години. Това време съвпада с края на Кредния период и на Мезозойската ера. Тогава цялата днешна Средногорска зона е представлявала част от динамично развиващата се област в южната периферия на Евроазиатския континент на границата му с изчезналия вече Тетиски океан. Вследствие на разнообразни ендогенни процеси, водещи до разломяване и нагъване на скалните комплекси и активна вулканска дейност, в земната кора се внедряват колосални количества магма, идващи от вътрешността на Земята. Огнетечната топилка си проправя път през скалите като използва огромни руптурни зони, каквато оформят разломите от т. нар. Маришки сноп.
Вследствие на високата температура и налягане се оформя магмена камера. При движението си по разломите от една страна магмата разрушава и асимилира по-старите скали, като създава условия за формирането на ксенолити и шлири, а от друга страна променя вместващите скали около камерата, като например андезитите от Лаут тепе. Постепенно обаче, магмата изстива и изкристализира дълбоко в земните недра, като се превръщала от пластична в твърда маса и оформя тялото на Пловдивския “сиенитен” плутон. След кристализацията на магмата скалите се напукват и по пукнатините се внедряват жилните гранитоиди. Магмената дейност приключва с формирането на аплит-пегматитови жили, които също са привързани към пукнатинните системи на плутона.
Оформянето на тепетата като геоморфоложки образувания започва доста след образуването на скалите, които ги изграждат. Екзогенните процеси, които водят до експонирането на Пловдивския плутон и вулканитите от Лаут тепе на повърхността, продължават и днес. Старите скали, покриващи сиенитите, се разрушават и отнасят, а на повърхността се показва част от огромното сиенитово тяло, което също е подложено на ерозия. Тези процеси се съпровождат от разломяване на плутона и разкъсването му на блокове, които са различно издигнати. Най-високо издигнат е централният блок, който е разположен непосредствено южно от р. Марица. Неговите върхове днес се явяват като отделни хълмове сред Горнотракийската низина. Останалите блокове са покрити с млади плиоценски и кватернерни континентални отложения, чиято дебелина достига до 300m. През последните 15-20 милиона години (от началото на Неогенския период) в целия район се установява траен континентален режим, който моделира съвременния релеф.
Пловдивските хълмове са впечатляващи най-вече като геоморфоложки образувания сред равното поле на Горнотракийската низина. Те създават незаменим колорит на природната среда и са се превърнали в емблема за един от най-древните наши градове.
“Градските” тепета заедно с Лаут тепе представляват също много удачен ансамбъл от природни образувания, показващи нагледно част от геоложката история на района.
Независимо че са в градска среда, част от пловдивските хълмове са оценени и като уникални обиталища на редки растения и животни. С изясняване състава на ценозите се занимават едни от най-известните изследователи на балканската флора като И. Фривалски, проф. И. Веленовски, проф. Ст. Георгиев, В. Янка, В. Стрибърни и др.
Хълмът на освободителите (4) е известен преди под имената Бунарджика, Сталин и Альоша. Старото си име (Бунарджика) хълмът е получил от пресъхналия вече кладенец. На върха му се издига паметник на загиналите в Освободителната война от 1878 руски воини (Руския паметник) (5) и паметник на Съветската армия (Альоша) (6). Тепето е с добре поддържана инфраструктура (7).
На Младежкия хълм (8) са установени два вида от включените в Червената книга и 7 вида редки ендемични растения, някои от които са установени и описани като нови за науката именно в този биотоп, например четинеста звъника, чашкомехурчесто сграбиче, румелийска жълтуга и др. Тук се срещат средиземноморските халдрайхова алцеа, хинап, черен бъз, кисел трън, дебелолистна махнолия, юдино дърво, див рожков и др. Към редките видове се отнасят още игликовата айважива, стрибърниева айважива, стълбчато паче гнездо, дребноцветен живовлек, тракийски равнец и др.
Животинският свят е по-беден, но специфичен. Особено интересни са птиците, които обитават Младежкия хълм. Установени са 79 вида птици. Три от тях са включени в Червената книга на България, а 44 вида са от европейско природозащитно значение.
Почти същата е картината на Данов хълм и на Бунарджика (Хълма на освободителите), макар че те са в по-голяма степен урбанизирани и това се отразява на разнообразието на ценозите от специфична растителност и фауна.
Данни за тези природни феномени се съдържат в редица научни публикации. Геоложките аспекти, засягащи състава, начина на формирането, възрастта и структурата на хълмовете са обект на разглеждане още от времето на първите изследователи на нашите земи през 19-ти век.
Значителни по обем източници с данни за тепетата с научно-популярен характер са намерили място в разнообразни издания (преса, справочници и др.). Обектите се споменават в редица туристически справочници и гидове, но до момента няма публикация, която да е посветена на тепетата като природни феномени.
Предвид древната история на града по тепетата са запазени и много археологически артефакти.
Според древни източници на Младежки хълм, известен още като Джиде тепе, Джендем тепе, Адски хълм, Дяволски хълм и Хълм на младежта, се е намирало тракийско светилище (храм на Аполон Кендресийски и на божества като нимфите Дриади). През турско време то е известно като Джиде тепе, което ще рече прохладно място, където живеят духове. Поради своята отдалеченост от центъра на града (до скоро тепето е било извън пределите на Пловдив) то е именувано и с турското име Джендем тепе. През 1948 година започва “облагородяване” на тепето от младежки бригади, с които се свързва сегашното му име.
Данов хълм (9), е известен преди като Сахат тепе и хълм “Васил Коларов”. Турското си име тепето носи от издигащата се на него голяма кула на градски часовник, която също е паметник на османската епоха. Хълмът се свързва с името на известния български общественик и книгоиздател Христо Г. Данов, който е бил кмет на гр. Пловдив.
В югоизточните покрайнини на гр. Пловдив, между ж.к. “Тракия” и ж.п. линията за Бургас, е разположено Лаут тепе (10). Малкото и невзрачно възвишение е изградено от андезити, които са малко по-стари от сиенитите от другите тепета, но са резултат от проявите на вулканската дейност през същата Ларамийска фаза. Със състава си то доказва, че част от магмата в един по-ранен геоложки момент все пак е достигнала до повърхността и се е изляла като лава, от която са се образували андезитите. Лаут тепе дава основание да се твърди, че и в района на Пловдив, както в цялото Средногорие, преди около 70 милиона години е имало активна вулканска дейност.
Защитените територии на тепетата са силно урбанизирани. Самите тепета са един от основните градообразуващи фактори за Пловдив, което формира специфични условия за тяхното съхраняване като природни феномени.
В миналото част от хълмовете са използвани за разкриване на каменни кариери. Вследствие на експлоатацията Марково тепе и хълмът Каменица са напълно разрушени. Силно засегнато от такива дейности е и Джендем тепе. В неговите южни склонове през 1907 година дружество “Изида” започва добив на сиенит, който продължава до 1932 година. Последствията от тази експлоатация са толкова трайни, че се изразяват в допълнителна напуканост на скалите, която причинява срутища. Последното от тях през 1994 – 1995 година, е с особено големи размери. Инженерните проекти, целящи преодоляване на последствията също не могат да се оценят еднозначно. Част от тях са свързани с изкуствено залесяване, което променя характера на биотопа и се отразява неблагоприятно на автентичната флора и фауна. Първият опит за допълнително залесяване на Джендем тепе (Младежкия хълм) е планирано и осъществено от Люсиен Шевалас през 1897 още преди отварянето на кариерите, но безводието проваля проекта и така в значителна степен се запазва екосистемата. Последващите залесителни мероприятия, започнали веднага след затварянето на кариерите през 1933 година, са обезпечени с построяването на инженерни съоръжения като водопровод и път. Тези съоръжения не увреждат в значителна степен тепето като геоморфоложко образувание, но допринасят за успешното благоустрояване и озеленяване с декоративна растителност на терена и в крайна сметка променят характера на живата среда. Същият ефект имат благоустройствените мероприятия и на другите тепета, като особено силно е засегнат източният склон на Хълма на освободителите.
Основният извод, който се налага е, че няма непосредствена заплаха за унищожаване или увреждане на тепетата като геоморфоложки образувания, но високата степен на урбанизация вреди на баланса на екосистемите.
От гледна точка на ефективното опазване на геоложките феномени, представляващи символа на град Пловдив е целесъобразно обявяването за природна забележителност и на Трихълмието, въпреки градският му устройствен характер и отсъствието на паркова среда на него. За да има завършен облик като геоложки феномен ансамбълът от хълмове трябва да включи в защитените си територии и Лаут тепе, което би го предпазило от евентуално разрушаване или по-нататъшно увреждане. От друга страна такова решение би ликвидирало възможността тази крайградска територия да бъде използвана като нерегламентирано сметище.
Хълмовете се намират в непосредствена градска среда и са част от туристическите маршрути из града. До тях водят удобни пътища и това ги прави напълно достъпни за наблюдение. Многоаспектните характеристики на обектите (природни, културни, археологически, социални) ги превръща в подходящи за включване в специализирани маршрути с познавателна цел. Във връзка с подобряването на условията за използване на хълмовете за образователни цели и привличане вниманието на туристите, е нужно също осъвременяване на информационните табели и поставянето им на по-подходящи и открити места.
Автори: Сава Джуранов, Димитър Синьовски
