Мадарски скали
с. Мадара, Шуменска област
Мадарските скали предстaвляват величествен скален венец от хоризонтални пластове по западния ръб на Мадарското плато с дължина 6 km и максимална височина 110 m (1-3). Основата им е на надморска височина 300 m и отстоят на 2 km източно от с. Мадара и 10 km от Шумен (43.27848, 27.11818). Върху тези скали е барелефът “Мадарски конник”, който е в Списъка на Световното културно и историческо наследство от 1979 г., а районът е историко-археологически резерват от 1958 г. През 2003 г. при разработването на Регистъра и кадастъра на геоложките феномени в България, скалният венец е включен в него като геотоп с естетическа стойност.
Мадарските скали се намират в източната част на Мизийската платформа. Те са изградени от теригенно-карбонатни отложения принадлежащи на Мадарската свита. Образувани са в плиткоморска обстановка през Ценоманския век на Късната Креда преди 95-100 млн. г. Те започват с дребнокъсови конгломерати, които нагоре преминават в дебелопластови, средно до грубозърнести или гравийни, варовити пясъчници и детритусни, песъчливи варовици с паралена и коса слоестост (4).
Конгломератите заемат долните 15 m от типовия разрез и са изградени от идеално заоблени кварцови късове с размери 0,5-3 cm и варовито-песъчлива спойка с глауконит. Те са с добре изразена коса слоестост и лежат върху долнокредни мергели от Горнооряховската свита. Пясъчниците над тях са грубозърнести, варовити, с едромащабна коса слоестост и единични гравийни кварцови зърна. Те съдържат изключително много биодетритус от разнообразни черупки. Често се срещат и добре запазени находки от бриозои и бодли от морски таралежи, както и зъби от акули. Кварцовите зърна са с размери 1-3 mm и са слабо загладени. Количеството на варовитата спойка се увеличава нагоре в разреза и скалите преминават в песъчливи варовици. На места присъствието на глауконит е изобилно и скалите имат характер на глауконитити.
Варовиците изграждат горните нива на свитата. Те са кремави, органогенни, неяснослоести, с теригенни примеси от бели кварцови зърна (5). Смесеният състав на скалите предопределя овални изветрителни форми (6), като на места личи и окарстяване (7).
В работите си от края на 19-ти век виенският професор Франц Тула сравнява скалите при Мадара с Корицианските пясъчници в Чехия и ги отнася към Горния Ценоман. Ценоманската възраст е доказана с намерените в тях амонити Mantelliceras mantelli Sow., Mantelliceras martimpreyi Coqu. и Acanthoceras rhotomagense Defr. Горната част на разреза е датирана като туронска.
Образуването на скалния венец е следствие от формирането на платата в СИ България, върху което влияят различни геоложки фактори – тектонски, седиментоложки и палеогеографски. През Мезозойската и Неозойската ера цялата Мизийска платформа е била подложена на многократни тектонски движения, довели до настъпване и отдръпване на морския басейн. Тогава са се оформили и по-съществените тектонски нарушения, които нямат пряка връзка с формирането на венеца. По-важни за образуването му са вертикалните пукнатинни системи, по които се осъществява вертикалната ерозия. По целия скален венец се наблюдават вертикални цепнатини между масива и отделените от него блокове, на места с вид на пропасти с дълбочина до 90 m и ширина над 5 m (8). Не са редки и срутищата от различни по размер блокове. В горната част на скалния венец са оформени и характерни скални ниши.
Седиментоложките фактори се свеждат до състава и диагенезата на скалите, контролиращи ерозионните процеси във венеца. В началото на Късната Креда ценоманското море е заливало само понижените части на долнокредния релеф, в които се натрупват обилни, но еднообразни грубозърнести отложения. С течение на времето морето се удълбочава и се отлага повече карбонатен материал. Това предопределя по-слабата податливост на ерозия на долните нива и по-голямото разнообразие на релефни форми в горните части на венеца, където по-високото карбонатно съдържание благоприятства развитието на карстови процеси. Отсъствието на глинести слоеве, които могат да служат за водоупори, създава условия за безпрепятствено проникване на повърхностните води по вертикалните пукнатини и ускоряване на вертикалната ерозия. Това повишава ролята не само на вертикалната, но и на хоризонталната ерозия, което придава по-голяма контрастност и изразителност на ерозионните форми. В скалите на Мадарската свита липсват следи от значително диагенетно кварцитизиране и заздравяване, което наред с карбонатния цимент понижава относителната им ерозионна устойчивост.
Оформянето на сегашния платовиден ландшафт в източните части на Мизийската платформа започва през Неогена, когато върху сравнително устойчивите горнокредни варовици се оформя обширна пенепленизирана равнина. През Кватернера източната част на Мизийската платформа търпи сравнително бързо издигане, докато Черноморското крайбрежие потъва. Тези движения засилват ерозионната дейност на реките от водосборния басейн на Провадийска река, вследствие на което релефът се разчленява и се образуват плата. Така на фона на първоначалната равнина са се обособили Шуменското, Мадарското, Провадийското и Франгенското плато.
Скалните венци в България не са рядкост. Те са оформени предимно в карбонатни скали и коронясват релефа на много места в Балкана и Предбалкана. Част от тези неповторими форми, като например Шуменското плато, Лакатнишките скали, Врачанския венец, варовиковите откоси по р. Искър и др., са защитени местности или се намират в защитени територии. За разлика от тях Мадарските скали са изградени до голяма степен от силицикластични отложения и не притежават морфоложкото разнообразие на карстовите форми. Вероятно това е една от причините да не са предлагани за защита като природна забележителност.
Величественият изглед на Мадарските скали ги превръща в притегателен център за хората, населявали нашите земи още от дълбока древност. Те са впечатлявали хората с главозамайващите си вертикални откоси, издигащи се като крепостни стени над равнината по западния ръб на Мадарското плато. Природните дадености и близостта на Мадара до първата българска столица Плиска я прави духовен център на езическа България. По-късно през Средновековието в недостъпните скали са издълбани скални църкви и килии, обитавани от монаси-отшелници. Неслучайно върху откоса при с. Мадара е изсечен барелеф по времето на Първата българска държава, известен като “Мадарския конник” (9), а на самия ръб на платото е построена средновековна крепост (10).
В основата на венеца са вдълбани ниши и пещери, най-големите от които са известни като Голямата и Малката пещера. Голямата пещера (11), представлява навес, обширна скална ниша с дължина в основата 120 m, височина 60-70 m, вдълбана на около 25-30 m в скалата. Малката пещера е с дължина около 20 m. Някои автори предполагат, че те са изкуствени изработки в резултат от златодобивна дейност по времето на траките.
Районът е наситен с останки от много епохи, от различни култури и следи от всички племена и народи, живели или преминали от тук. Това е дало основание през 1958 г. да бъде обявен за историко-археологически резерват. В пещерите в подножието на скалите е съществувало селище от каменно-медната епоха (3500 г. пр. Хр.). От Малката пещера произхождат много керамични, костни и кремъчни предмети, илюстриращи живота на обитателите и. За живота от тракийската епоха (IV – I в. пр. Хр.) свидетелстват надгробните могили на платото и разнообразните находки свързани с бита на населението живяло тук. В Голямата пещера, при постоянно течаща вода се е намирало тракийско светилище на трите нимфи, покровителки на изворите и дарителки на здраве.
Богато е и късно античното наследство (I – V в.). Под скалите в равнината е била разположена обширна постройка – “Villa rustica” (земеделска вила). Около последната се е развило цяло селище с голяма обществена баня, раннохристиянска църква, граждански и стопански постройки. Скалният релеф Мадарски конник, с който Мадара придоби световна известност, е издълбан в подножието на отвесните стени на височина 23 m. Релефът представлява конник с ход надясно в почти естествена големина, промушил с копието си лежащия пред краката на коня лъв. Зад конника тича куче. Проучванията показват, че релефът представлява триумфална сцена, символизираща победата на българския владетел и голямата мощ на младата българска държава. Още в зората на своето създаване тя е играла важна роля в международния живот и с нейните действия трябвало да се съобразява гордата и непобедима дотогава Византия. Промушеният лъв символизира омаломощения и победен враг – Византийската империя.
На въпроса чий владетелски образ е представен върху барелефа все още няма еднозначен отговор. Най-вероятно това е хан Тервел, но може да е Крум или пък великият строител Омуртаг. Подобен барелеф би бил естествен завършек на една интензивна строителна дейност. В последните години отново се лансира идеята, изказана още от Иречек и братя Шкорпил, че Мадарският конник е тракийско божество.
Надписите около барелефа са от различни епохи. Първият отдясно увековечава събитията станали по времето на управлението на хан Тервел (701-717) и Византийския император Юстиниян. В него за първи път в български източник се чете името “българи”. Говори се за помощта, която хан Тервел оказва на византийския император да възвърне престола си. Споменати са също и “чичовците” на Тервел заселили се в земите около Солун. Това е първият писмен домашен източник за връзките между мизийските и македонските българи. Вторият надпис е от времето на хан Кормисош (ок. 756 г.), а отдолу вдясно – от хан Омуртаг (814 – 831 г.). И в двата надписа се споменават събития станали между България и Византия. Мадарските надписи представляват част от старобългарския каменен архив, от най-ранния период на българската държава и показват както високото културно ниво на владетелите, така също и чувството им за отговорност като държавници пред идните поколения.
По време на ранното средновековие Мадара е била най-важният култов център на езическа България. На терасата северно от Конника е разположен внушителен комплекс от култови старобългарски постройки (12). Той започва с развалините на голяма сграда, с план на вписани правоъгълници, подобни на прабългарските езически капища в Плиска. Над останките на този езически храм са основите на голяма едноапсидна трикорабна базилика, датираща от втората половина на IX в., свързана с покръстването на българите. В близост са развити сградите на обширен манастир. По-късно във времето на зрелия феодолизъм през XII – XIV в. Мадара продължава традицията от дълбока древност да бъде култово средище. В скалите са вдълбани над 150 килии, църкви и гробници (13). Тук е бил разположен и един от най-големите скални манастири, обитавани от монаси аскети, почитатели на различни ереси, появили се като форма на протест срещу тогавашният църковен и светски феодален строй.
Понастоящем барелефът на Мадарския конник е един от седемте български обекта включени в списъка на Световното културно и историческо наследство на ЮНЕСКО. Той се посещава от много български и чуждестранни туристи и е включен в дестинациите на всички по-известни туроператори в България. Ежегодно тук в Голямата пещера се организират различни културни мероприятия – “Мадарски музикални дни”, народни събори с местно и национално значение.
Очевидно популярността на Мадарския конник изисква много отговорно отношение, усилия и средства за консервация. На фона на това скалният венец, върху който е изобразен, не се нуждае от специални мерки за защита. За това свидетелства и оцеляването на барелефа в продължение на 12 века. Неговата величественост обаче е голямата предпоставка за местоположението му точно на това място. Затова е наложително наред с указателните табели за историческия монумент да се поставят и информационни табели за геоложката история на района с данни за образуването на скалните венци и платата в СИ България, които са атрактивен и рядко срещан ландшафт.
Автори: Бануш Банушев, Димитър Синьовски
