Лакатнишки скали
с. Миланово, община Своге, Софийска област
Лакатнишките скали са комплекс от скални венци, откоси, пирамиди и стълбове, пещери и карстови извори, развити сред скалите на Триаската система по западния склон на долината на р. Искър (1) между р. Пробойница, западно от гара Лакатник и Турския дол, при с. Оплетня. Те представляват най-атрактивната част от забележителния каньон на р Искър. Основата на скалните венци е на надморска височина между 400 и 500 m, а максималната височина достига до 700 m. Най-атрактивната част от скалния венец при пещерата Темната дупка (2) и карстовия извор Житолюб (3) (43.08822, 23.38057) се посещава от туристи през всички сезони на годината. Лакатнишките скали са обявени за природна забележителност през 1989 г.
Защитената територия попада в пределите на обособения по-късно Природен парк „Врачански Балкан” в Западнобалканската структурна зона. Районът е изграден от триаски скали и включва един от най-пълните разрези на Триаската система у нас и в Европа. Скалите са образувани в стратиграфския интервал между 250 и 200 млн. г. и са обединени в три големи единици – Петроханска теригенна група, Искърска карбонатна група и Мизийска група.
Петроханската теригенна група (Долен Триас) обединява теригенните, предимно червени и пъстри скали от бунтзандщайнов фациален тип. Представена е предимно от алувиални червени и пъстри пясъчници, алевролити и аргилити. Тя покрива трансгресивно нискометаморфни раннопалеозойски скали от Дългиделската свита и горнокарбонски седиментни и вулканоседиментни скали. Дебелината на тези седименти е над 100 m.
Искърската карбонатна група (Долен-Горен Триас) обединява карбонатни и отчасти теригенно-карбонатни скали. Те покриват съгласно тези на Петроханската теригенна група и от своя страна се покриват от пъстрите теригенно-карбонатни и теригенни скали на Мизийската група. Искърската група включва Свидолската, Могилската, Бабинската, Милановската и Оплетненската свита (4).
Свидолската свита (Спат) представлява преход от типично континенталните седименти на Петроханската теригенна група към морските образувания на Искърската карбонатна група. Тя се характеризира със специфично циклично редуване на червени аргилити и пясъчници, жълти, кремави и оранжеви доломити и сиви и жълтосиви мергели и варовици с преимуществено бивалвийна фауна (Costatoria costata, Unionites, Hoernesia). Цикличният строеж на свитата е свързан с редуване на фациеси на прибрежна глинеста равнина, надприливна евапоритна равнина, литорална и плитководна сублиторална обстановка. Дебелината й е 40 m.
Могилската свита (Спат-Аниз) следва спостепенен преход над скалите на Свидолската. Тя е представена от Оплетненски и Лакатнишки член с обща дебелина 170 m.
Оплетненският член с дебелина 130 m представлява циклично редуване на алохемни варовици, микритни варовици и микритни доломити. Отделени са четири мезоцикъла, всеки от които съдържа от 6 до 8 цикъла. Най-пълен състав имат циклите в средната част на мезоциклите, където по горните повърхности на пластовете често се наблюдава масово развитие на биоглифи. В най-долната част на този член са установени мидата Costatoria costata (Zenker) и амонита Beneckeia tenuis (Seebach), а в най-горната част на профила присъстват пластове с Plagiostoma radiatum (Goldfuss). Разкрива се добре на шосето София-Мездра при карстовия извор Житолюб.
Лакатнишкият член с дебелина 40 m се състои от светли, яснокристалинни, дебелопластови и масивни варовици. Долната граница представлява литоложки преход от Оплетненския член, а горната е много бърз литоложки преход към скалите на Бабинската свита.
Бабинска свита (Аниз) е изградена е от разнообразни средно- до тъмносиви, предимно тънкопластови варовици, често с неправилни повърхнини и глинести варовици с ядчеста текстура. Дебелината й е 90 m, като долната и горната граница представляват резки литоложки контакти.
В долната половина на свитата преобладават органогенни, нодуларни варовици, с изобилни реликти от теребратули и бивалвии. В горната й половина, обособена като Згориградски член с дебелина 46 m, варовиците са еднообразни, предимно дребно- до микрозърнести, тъмносиви с неравни пластови повърхнини и малко флинтови ядки. В скалите на свитата са намерени единични находки на цератити – Balatonites и Paraceratites.
Милановската свита (Ладин) с дебелина около 100 m е изградена от масивни, дебелослойни, едрозърнести, сиви, неяснослоести доломити, на места изцяло от криноидни членчета. Лежи съгласно над скалите на Бабинската свита. В релефа се откроява с кулоподобните ерозионни форми и масивния си изглед. Освен криноиди, установени са и неясни реликти от варовити водорасли – Dasycladacea. Свитата преставлява карбонатна постройка в сублиторалната зона. Доломитизацията вероятно е с диагенетичен произход.
Русиновделската свита (Ладин-Карн) с дебелина 80 m е изградена е от слоести, дребно- до среднозърнести, сиви, на изветряла повърхност бледожълти доломити. Върху изветряла повърхност често се наблюдава строматолитна ламинация и плоскокъсови доломитни интракластични брекчи. В средата на свитата присъства пачка от алевритови доломити и алевролити с единични бивалвии. Горната граница представлява бърз литоложки преход, близък до рязък литоложки контакт със скалите на Комщицката свита.
Мизийската група е представена от Комщицката свита (Карн-Нор) с дебелина 70 m. Харакеризира се с твърде разнообразен литоложки състав – тухленочервени и виолетови аргилити и мергели, пъстри екзокластични брекчи и конгломерати, изградени от варовикови и доломитни късове, от скалите на цялата Искърска карбонатна група. Горната граница на свитата представлява ерозионна повърхност.
Защитената площ включва геоложки феномени с естетическа, научна и образователна стойност.
Високата естетическа стойност на Лакатнишки скали се дължи на впечатляващия скален венец съставен от отвесни стени, откоси, скални пирамиди и стълбове, пещери и карстови извори (5), продукт на многоетапната дълбочинна ерозия на р. Искър в триаските скали. Те се намират в местностите “Ратьово лице”, “Алпийски поляни”, “Равна поляна” и “Камико”. В обекта са включени също така пещерата “Темната дупка” и карстовият извор “Житолюб”.
Образуването на скалния комплекс е свързано с оттичането на Софийския плиоценски басейн на север през Стара планина и образуването на Искърския пролом. Процесите на дълбочинна ерозия неколкократно са затихвали, което е допринесло за развитието на многоетажна карстова система в скалите на Милановската, и на две нива в скалите на Могилската свита, чието най-ниско ниво днес е руслото на р. Искър. След обилни дъждове големият й водосбор често превръща горните пещерни нива в атрактивни водопади. Характерна е и формата на повърхностно изветряне на доломитите на Милановската свита, продуцирала множество живописни скални пирамиди и стълбове (6), следящи се далеч на север, извън защитения район.
Освен изключително атрактивните геоморфоложки форми, районът предоставя и чудесни условия за научна, изследователска и образователна дейност. Тя се изразява в присъствието на отлично разкрити теригенни и карбонатни последователности, изграждащи един от най-представителните разрези на Триаската система в България. Тук се разкрива известният германски тип Триас “бунтзандщайн”, както и карбонатният Триас от алпийски тип. Значителен интерес представляват разнообразните по произход и мащаб цикличности, несъгласието между Палеозоя и Мезозоя и фосилните находища, описани в редица публикации. Непосредствено на запад от защитената площ се намират и холостратотиповите разрези на Могилската, Бабинската, Милановската и Русиновделската свита. Общата дебелина на триаските седименти в този район възлиза на 720 m.
Особено благоприятни за научно-изследователска и образователна дейност са скалите на Долнотриаската серия, в които поради специфичните условия на тяхното образуване, са материализирани различни по мащаб и генезис геоложки цикли. Поради отличната разкритост и достъпност на разкритията, те са благоприятни за седиментоложки и стратиграфски изследвания, циклостратиграфска, биостратиграфска, събитийностратиграфска и секвентностратиграфска насоченост. Като пример могат да се посочат климатичните цикли сред карбонатите на Могилската свита, чиито граници се маркират от ясни, жълтооцветени доломитни пластове (7).
Лакатнишките скали се намират на територията на природен парк “Врачански Балкан”, с управление в гр. Враца. Красотата на Искърското дефиле и близостта им до София, както и множеството мостове на р. Искър и добре маркираните туристически пътеки, ги правят оживен туристически обект по всяко време на годината. Те са включени в международен туристически маршрут, част от който е маршрутът “Ком-Емине”. Гара Лакатник предоставя удобен изходен пунк за посещение на балнеолечебния център Вършец, х. Пършевица и х. Пробойница, както и маршрути към рида Козница и вр. Околчица.
Особена популярност районът придобива през 60-те години, когато до гара Лакатник пътуват съботни и неделни туристически влакове. Скалната стена в горната част на Могилската свита е традиционен обект на наши и чужди алпинисти (8).
Въпреки изброените предимства в досегашната защитена площ скалният откос е с максимална височина едва 310 m (9). Скалните стени и откоси по левия бряг на р. Искър, в района на мах. Сфражен и мест. “Русиновдел”, отстоящи само на няколко километра СИ от защитената площ, достигат над 600 m. Геоморфоложките феномени, заради които площта около гара Лакатник е обявена за природна забележителност, тук са много по-контрастно изразени. В тази част се намира и пълен разрез на триаската система с богати фосилни находища и непрекъсната разкритост, позволяващи разнообразни изследвания и богат материал за целите на обучението по геология. Разкритията западно от с. Оплетня са посетени от първите изследователи на нашите земи – Феликс Каниц и Франц Тула.
Тези предпоставки са сериозно основание за разширяване на защитената площ “Лакатнишки скали” в СИ посока, като се обхване целия скален венец между р. Пробойница и с. Оплетня.
Автори: Георги Айданлийски, Димитър Синьовски
