Нос Калиакра
с. Българево, Добричка област
Кътинските пирамиди са ерозионни форми с естетическа стойност, оформени сред слабо споени неоген-кватернерни гравелити, пясъчници и алевролити. Намират се на 650 m надморска височина и отстоят на 1 km СИ от центъра на с. Кътина, северно от София (42.84631, 23.33042). Обявени са за природна забележителност през 1962 г.
В геоложко отношение феноменът попада в северния ръб на Софийския грабен, на границата със Западния Балкан. Тя минава по Бурелския разломен сноп, който е част от Задбалканския дълбочинен разлом. Пирамидите са оформени сред младите неоген-кватернерни седименти, образувани южно от разлома през последните няколко милиона години. Те покриват червеноцветни пясъчници, брекчоконгломерати, гравелити и алевролити с пермска възраст, принадлежащи на две литостратиграфски единици – Кътинска и Беримерска свита.
Неогенските отложения са представени от жълто-червени конгломерати, разнозърнести пясъчници, алевролити, аргилити и глини с понтска възраст, образувани преди около 4 млн. г. в речни условия. Те се отнасят към Гнилянската свита с дебелина 60-70 m и покриват трансгресивно пермските пясъчници на Кътинската свита. Дискордантно над тях се разполагат съвременни холоценски наслаги, представени от делувиални песъчливо-глинести отложения, примесени с ръбести късове, чиято дебелина не надвишава 5 m.
В тези слабо споени до неспоени седименти дъждовете и повърхностно течащите води са оформили няколко групи от земни пирамиди, влизащи в състава на геоложия феномен „Кътински пирамиди”. Гранулометричният състав на тези отложения показва, че са преобладаващо псамито-алевритови хипоаргилити, в които пелитният компонент е 44.15 %, псамитният – 29.35 %, алевритният – 22.15, а псефитният – под 1%.
Кътинските пирамиди са представени от островърхи конусообразни ерозионни образувания с неправилни очертания (1), разположени в долната част на Големия дол в СИ край на с. Кътина. Скалният откос се извисява на 5-10 m над основата на дола, но индивидуалната височина на самите пирамиди не надвишава 2 m. Външната им повърхност е покрита от твърда глинесто-песъчлива кора. По-често тя е вертикално набраздена и неравна вследствие на активната атмосферна ерозия. Рядко на върха на пирамидите се наблюдават скални късове, които подобно на генезиса на Мелнишките пирамиди, са отговорни за образуването на ерозионните форми.
Кътинските пирамиди са геоморфоложки феномен, който в миналото е получил широка популярност сред любителите на природата, поради непосредствената близост до гр. София. Освен множеството указателни табели в селото, една от улиците, водещи към природната забележителност също е кръстена на нея.
В геоконсервационен аспект състоянието на обекта през последните 40-50 години непрекъснато деградира и неговата привлекателност постепенно намалява. Фотографиите правени в началото на 70-те години (2) и тези през последните години показват намаляване на техния брой и размери. За това допринася изкуственото завиряване на долната част на Големия дол, което води до обрастване на склоновете му с растителност. Основната причина за това е повдигането на ерозионния базис и възпрепятстването на ерозионните процеси, които стоят в основата на образуването на ерозионните форми (3).
Въпреки тези неблагоприятни фактори, районът все още предлага подходящи условия за провеждане на учебни практики и излети. Особено благоприятна за това е близостта на изоставения въглищен рудник, където могат да се наблюдават съвременни аналози на процесите, генерирали скалите, сред които са земните пирамиди.
Земните пирамиди са сред най-неустойчивите геоложки феномени. Те са развити сред млади, слабоспоени скали, чиято ерозия представлява генериращ фактор за оформянето им като природен феномен. Спирането на този процес от неадекватната антропогенна дейност в района на с. Кътина е довела до тяхната деградация.
Мерките, които могат да спасят за поне още няколко поколения това, което е останало от Кътинските пирамиди, се свеждат до ускоряването на ерозионните процеси чрез изсичане на гората в дола и възстановяване на естествения отток на временните води по Големия дол. В противен случай унищожението на природния феномен е неизбежно и това лесно може да се види от ретроспекцията на фотографиите им през последните 50 години.
Автор: Георги Айданлийски
