Козя река
с. Аспарухово, Варненска област
Козя река е новопредложен геотоп в рамките на разработването на Регистъра и кадастъра на геоложките феномени на България. Той се намира на надморска височина 78 m по Козя река (1), близо до устието й в яз. Цонево (42.96096, 27.38005) на 4 km ЮИ от с. Аспарухово, Варненско. Основната причина за защитата на този геотоп е границата Креда/Терциер, представена от граничния иридиев слой между Мастрихтския и Данския етаж (2) в непрекъсната горнокредно-палеоценска варовикова последователност.
Геотопът попада точно на границата на две първоразредни тектонски единици – Източния Предбалкан и Източните Блканиди. Тя се намира на 1,5 km южно от обекта и представлява ясно изразена възседна повърхнина – дислокация „Чудните скали”, по която триаски и юрски скали от подложката на Източните Балканиди са навлечени върху горнокредно-палеогенската покривка на Предбалкана. Обектът е разположен в южното бедро на Аспаруховската антиклинала, развита върху южното бедро на много по-голямата Преджанска антиклинала.
Аспаруховската свита (2,3) е представена от масивен глинесто-алевритов варовик с 63-80% CaCO3. Тя е с късномастрихтска възраст, както при феномена Чудните скали. Скалите над нея са представени от сиви, тънко- до среднопластови, микрозърнести варовици с много кремъчни конкреции. Преди тези скали са отнасяни към Мездренската свита, с които имат литоложко сходство. Установяването на палеоценската им възраст обаче доведе до нова интерпретация на литостратиграфската схема в района и те бяха обединени в нова единица -Доделенска свита. Тя се разкрива в дълга ивица от горнокредно-палеоценски скали между долината на Луда Камчия и резервата Шерба. Двете свити представляват латерален аналог на Беленската свита, в която е установена границата Креда/Терциер на плажа при гр. Бяла.
В разреза по Козя река интервалът непосредствено над границата К/Т е представен от ритмично редуващи се варовици с кремък и алевритови варовици, показващи белези на периодити (3,4). Дебелината на циклите е от 10 до 30 cm, а съотношението между варовиковите и силицикластичните слоеве варира от 1:1 до 4:1. Подобна климатично контролирана варовикова последователност в същия стратиграфски интервал има в геотоп Каменица до гр. Мездра, но без така ясно изразени цикли на разреждане. Процентното съотношение между CaCO3 и неразтворимия силицикластичен компонент в по-чистите варовикови пластове е около 97 към 3, а в по-теригенните междупластия – 89 към 11. В последното съотношение обаче не са включени кремъчните конкреции, които са част от тези междупластия и значително биха вдигнали процента на силицикластичния компонент.
В глобален мащаб Границата Креда/Терциер се маркира от тънък слой, обогатен на Ir, редки елементи, шоков кварц, микротектити и редки минерали. Този слой е образуван от пеплолада след сблъсък на Земята с голям метеорит преди 65 млн. г. Това е една от най-големите катастрофи през фанерозойската история на Земята. Катаклизмите, предизвикани от нея са довели до катастрофални промени в организмовия свят. Според някои изчисления взривът след падането на метеорита на земната повърхност преди 65 млн. г. превишава 10 000 пъти потенциала на всички съвременни ядрени оръжия. Вследствие на сблъсъка в атмосферата се издига огромно количество прахообразен материал, който закрива слънцето за месеци наред. Това води до промяна в климата и в режима на фотосинтезата, което засяга над 90 % от едноклетъчната планктонна флора и фауна, 60 % от покритосеменните растения и много групи ехиниди, корали, топлолюбиви молюски и примитивни бозайници. На границата Креда/Терциер изчезват напълно от лицето на Земята редица типични мезозойски групи като динозаврите, морските влечуги, амонитите, белемнитите, големи групи гастроподи, бивалвии и др.
В разреза по Козя река иридиевият слой (2,3) е с дебелина 5 cm. Той представлява тъмносив варовит аргилит с 5 ppb съдържание на иридий, изграден от 35% CaCO3 и 65% неразтворим остатък. Слоят е много добре изразен като негативна (вдлъбната) форма на фона на по-здравите варовици отдолу и отгоре, тъй като е по-неустойчив на изветрителните процеси. Във варовиците на Аспаруховската свита под границата се среща типичният за най-горните нива на Горния Мастрихт представител на микроскопичните нанопланктонни водорасли Micula prinsii Perch-Nielsen, който е маркер за най-горната нанофосилна зона на Мастрихтския етаж.
Нанопланктонната асоциация в Доделенската свита над иридиевия слой е изключително бедна и се различава коренно от мастрихтската. Това са нови видове, появяващи се през Данския век след изчезването на мезозойските им предци, вследствие на космическата катастрофа. Непосредствено над иридиевия слой се срещат появяващите след катастрофата видове Cyclagelosphaera alta Perch-Nielsen, Cruciplacolithus primus Perch-Nielsen и Cruciplacolithus intermedius van Heck & Prins.
Данският интервал е представен от типични карбонатни периодити, образуващи куплети от по-дебел карбонатен пласт и по-тънко силицикластично междупластие. Изследвани са общо 32 куплета със средна дебелина 23,60 cm. Средната дебелина на варовиковите пластове е 19,22 cm съдържащи CaCO3 между 86 и 97%. Средната дебелина на силицикластичните междупластия е 4,38 cm с CaCO3 между 43 и 81%. Междупластията са доста по-тънки и по-едрозърнести от тези на Беленската свита в геотоп „Белите скали” при гр. Бяла, Варненско, което е указание за по-плиткоморска обстановка на седиментация.
Самото разкритие се намира в едно изключително красиво място (5) непосредствено до язовир Цонево и до горска постройка, при която има чешма от карстов извор с много висок дебит. Иридиевият слой се разкрива по левия склон на реката, непосредствено след моста на горския път. Разкритието на границата е ограничено само на това място, което изисква да се маркира с усойчив репер и да се постави табелка с пояснителен текст за събитието, случило се между Кредата и Терциера преди 65 млн. г. и неговото значение за науката.
Автор: Димитър Синьовски
