Кожуха
с. Кърналово, Благоевградска област
Планината Кожух представлява невисок, силно удължен хълм, който на фона на околната, почти равна местност, се схваща като малка планина. Намира се в местността Рупите на 75 m надморска височина и отстои на 8 km от разклона на международния път Е 79 за гр. Петрич (41.45478, 23.24257). Планината е обявена за природна забележителност през 1962 г. Геотопът редставлява изгаснал вулкан и е изграден от вулкански скали – трахиандезити, образувани през Палеогена или Неогена.
Въпросът за възрастта на скалите е дискусионен. Районът е изграден от докамбрийски метаморфити, палеогенски и неогенски вулканити, както и неогенски и кватернерни седименти. Докамбрийските метаморфити са представени от скалите на Огражденската надгрупа – биотитови и двуслюдени гнайси и мигматити с прослойки от амфиболити и лептинити. Палеогенът включва няколко субвулкански тела, разкриващи се в ЮИ склонове на Огражден. Те са внедрени в Огражденската надгрупа и са представени от нормални (андезити и дацити) и субалкални (трахиандезити и трахидацити) вулкански скали.
Предполагаемите неогенски вулканити се разкриват само в хълма Кожух и са представени от дацити до трахидацити. Те процепват докамбрийските метаморфити и според някои автори променят хидротермално неогенските седименти или се прослояват с тях. Други автори считат, че те са корелат на палеогенските субвулкански тела, разположени на СЗ – в Огражден. Този спорен въпрос обуславя и научното значение на геоложкия феномен “Кожуха”.
Като геоморфоложко образувание планината Кожух представлява удължен хълм с дължина 2 km, широчина 500 m и височина около 250 m (1). Изграждащите го трахидацити са относително по-устойчиви от вместващите скали, което обуславя морфоложката му изразеност в съвременния релеф, като резултат от избирателната денудация на скали с различна здравина. Ясно изразените субвертикални слоеве на течение, както и наличието на множество миндали показва, че лавата е имала връзка със земната повърхност (т.е. това е екструзивен купол) или е застинала много близо до нея.
Местоположението на геотопа в местността “Рупите” (2) непосредствено до църквата на баба Ванга “Св. Петка Българска” (3), му носи допълнителна известност и той е обект на интерес от много наши и чуждестранни посетители. Той е описана и в множество научни и научно-популярни статии. Първоначално защитената площ вероятно е била само в централната част, като се споменава и малка пещера в подножието на хълма. Описани са множество каверни, достигащи размери на малки пещери. В района има много термални извори (4), от водите на които се отлага арагонит (5). Тези особености превръщат геотопа в интересен геоложки феномен, който ако наистина е с неогенска възраст, представлява най-младата вулканска структура на територията на България.
Следващото разширение на площта се мотивира “с оглед опазването на уникалните природни дадености – местообитание на редки и изчезващи растителни и животински видове”, с което се утвърждава биоекологичното значение на феномена. Освен за балнеолечение, хидротермалните извори се ползват и за промишлено отглеждане на лечебни водорасли.
Научната стойност на феномена “Кожух” се състои в споменатата по-горе дългогодишна дискусия за възрастта и структурата на вулканските скали, които го изграждат. Освен това, тук се намира едно доста голямо находище на арагонит, експлоатирано в миналото чрез малка кариера в СЗ склон на хълма. В заблатената част около хидротермалните извори може да се наблюдава и процесът на съвременно образуване на арагонит (5). Тези особености на феномена го правят привлекателен обект за учебни практики на студентите от Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски” и Софийския университет “Кл. Охридски”.
Автори: Венелин Желев, Здравко Илиев
