Карбонска мегафлора
с. Редина, Софийска област
Разкритието на карбонска мегафлора недалеч в землището на с. Редина е най-добре запазеното находище на представители на палеозойска сухоземна растителност в България. То се намира на 500 m надморска височина до шосето за гр. Своге (1) по стръмния десен бряг на р. Градешница (42.93628, 23.38975). Предложено е за защита като обект с висока научна стойност по проекта за разработване на Регистър и кадастър на геоложките феномени в България през 2003 г.
Геотопът попада в Западнобалканската структурна зона в палеозойската ядка на Свогенската антиклинала. Запазените фосилни стебла от карбонски растения са сред пясъчниците на Свогенската свита, която обединява алувиални отложения, образувани преди повече от 300 млн. г. (2-4). Тя е разпространена в централната част от северната половина на Свогенския въгленосен басеин. Изградена е от 7 въгленосни ритми със сложен строеж. Конгломерати, изградени от едри до 20 cm бели, добре заоблени късове ордовишки кварцити, вероятно бележат местата на речни легла. В разкритията на изток от р. Искър, в района на с. Огоя, в свитата има до 15 m пластовидни тела от андезити. В аргилитите над въглищните пластове често се намират растителни останки. Въз основа на флората намерена около Своге и на около 500 m над устието на река Рединска, възрастта на скалите е определена като къснокарбонска (Вестфал А).
Седиментите, сред които са запазени стъблата, са от речно легло. Южно от разкритието със стъблата – от другата страна на р. Дълбочица – се разкриват среднокъсови бели конгломерати, изградени от добре заоблени ордовишки кварцити. Те са от речното русло. Странично на тях и върху тях се разкриват пясъчниците от бреговата част на речното легло. На пластова повърхнина в тези пясъчници са разположени стъбла от карбонски лепидофити, изкоренени или пречупени при поройни дъждове, а след кратък транспорт изблъсквани в краищата на реката, като обикновенно по-тънката им част е насочена диагонално надолу по речното течение. Над речното русло, в заливната тераса или зад вала на терасата, са се стичали води от склоновете или речни води, залели терасата, но без да имат размиваща или значителна транспортна сила. Те са носели обикновено олистявания от растения и слюдени люспи. Тях можем да видим на десетина метра от стъблата, по посока към Своге. Тук най-чести са олистяванията от каламити.
Лепидофитите са се появили през Средния и Горния Девон, достигнали са разцвета си в Долния и средната част на Горния Карбон и изчезват през Перма. Голяма част от тях са дървовидни, достигащи височина и до 30 m и диаметър в долната им част – над 1 m. Стъблата им са били покрити изцяло с линейни листа, дълги и над 1 m, разположени спираловидно (подобно на листата на много съвременни иглолистни). В горната си част са се разклонявали и върху клонките им са били разположени шишарки, подобни на тези на иглолистните, но вместо семена са съдържали едри до 3 mm мегаспори, от които са пониквали растенията им. Лепидофитите са покривали блатисти площи и са давали основната растителна маса при формирането на карбонските въглища.
Каламитите се появяват през Ранния Карбон и изчезват през Перма, но техните наследници – хвощовете, живеят и днес. Те са обитавали бреговете на езера и блата, както и широки площи на алувиалната равнина, покрити с пясъци.
Разнообразни семенни (изчезнали) и спорови папрати, както и кордаити са обитавали извън блатата, много от тях в алувиалната равнина и в евентуално съществуващи тераси.
Определените от проф. Янаки Тенчов представители на карбонската мегафлора представляват дълъг списък от видове: Mesocalamites haueri (Stur) Hirmer, Mesocalamites tenuis Tenchov, Mesocalamites approximatiformis (Stur) Hirmer, Asterophillites charaeformis (Sternberg) Unger, Asterophillites grandis (Sternberg) Geintz, Calamites undulates Sternberg, Calamites suckowi Brongniart, Asterophillites tenuifolius (Sternberg) Brongniart, Asterophillite lycopodioides Zeiller, Asterophillites longifolius (Sternberg) Brongniart, Asterophyllites gothani Leggewie & Schonefeld, Annularia radiate (Brongniart) Sternberg, Annularia subradiate Stockmans & Williere, Callamostachys paniculata Weiss, Calamariophyllum tsarichinense Tenchov, Palaeostachya ettingshauseni Kidston, Sphaenophyllum trichomatosum Stur, Sphaenophyllum cuneifollium (Sternberg) Zeiler, Sphaenophyllum majus Bronn, Sphaenophyllostachys tenerrimus Helmhacker, Sphaenophyllum myriophyllum Crepin, Ulodendron majus Lindley & Hutton, Lepidophloios laricinus Sternberg, Lepidophilloides nervosus (Hartung) Tenchov, Lepidostrobophyllum lanceolatum Lindley & Hutton, Lepidodendron sturi Tenchov, Lepidostrobus obovatus Renier, Lepidostrobus meunieri Renault & Zeiler, Zeilleria frenzli (Stur) Kidston, Zeilleria baertlingi (Gothan) Tenchov, Sphaenopteris konjaroffi (Hartung) Tenchov, Pecopteris raripenna Tenchov, Alethopteris pecopteroides Tenchov, Alethopteris lonchitica (Schlotheim) Sternberg, Alethopteris klimenti Tenchov, Alethopteris hartungi Tenchov, Neuropteris rectinervis Kidston, Neuropteris schlehani Stur, Neuropteris heterophylla Brongniart, Neuropteris obloqua Brongniart, Cordaites borassifolius Sternberg, Neuropteris schlehani Stur, Hexagonocarpus mosanus Stockmans & Williere, Tetragonocarpus ovatus Tenchov, Sphaenopteris hollandica Gothan & Jongmans, Diplotmema patentissimum (Ettigshausen) Stur.
Предлаганото за защита разкритие на карбонска флора е представително за целия Свогенски въглищен басейн. Разположението му непосредствено до главния път от София за Своге го прави много удобно за посещаване. То е един от редовно описваните геотопи при учебните практики на студентите от геоложките специалности на МГУ “Св. Иван Рилски” и СУ “Климент Охридски”. Многократно е включван в полевите маршрути, свързани с геоложки конгреси, конференции и работни съвещания.
Освен за образователни цели, гетопът и неговите околности предлагат богати възможности за научноизследователска работа в различни области на геологията (палеонтология, седиментология, стратиграфия, тектоника). Въпреки наличието на множество полеви и сондажни данни, сложният строеж на района предполага съществуването на различни интерпретации.
Автор: Янаки Тенчов
