Каменица
гр. Мездра, Врачанска област
Долината на р. Каменица (1) е с дължина едва 6 km, но по нея се разкрива чудесен горнокредно-палеоценски разрез с различни стратиграфски събития и цикли – иридиевия слой на границата Креда/Терциер, карбонатни секвенции от 1-ви и 2-ри тип, вулкански пепелни слоеве, климатични цикли на Миланкович. Макар и не толкова ефектни, в долината се срещат и обекти с естетическа стойност – скални откоси, скален прозорец, скална гъба и пещера. Представителната част на долината започва на 1 km южно от с. Моравица с разкритие на границата Креда/Терциер (43.13572, 23.65863) и завършва с разкрития на климатични цикли и секвентна граница от втори тип в началото на магистралата Мездра-Враца (43.14026, 23.69626). Надморската височина е между 300 и 400 m.
Обектът не е предлаган за защита до съставянето на Регистъра и кадастъра на геоложките феномени в България през 2002 г., когато територия от 47,6 ха между с. Моравица и гр. Мездра е описана като геотоп с естетическа и научна стойност.
В геоложко отношение обектът обхваща част от скалите в южното бедро на Мездренската синклинала, която е част от Западния Предбалкан. По долината се разкриват дебелопластови аптски пясъчници от Романската свита и горнокредно-палеоценски скали отнесени към три стратиграфски секвенции. Разрезът завършва с еоценски пясъчници, принадлежащи на Паволченската и Угърчинската свита.
Основен елемент на секвентностратиграфските и циклостратиграфските явления в района са стратиграфските повърхности.
Параленото несъгласие между Романската свита и трансгресивния системен тракт на Секвенция А, с което започва горнокредно-палеоценският разрез, е с тектонски произход и представлява хиатус от над 40 млн. г. Повърхността маркира трансгресия в резултат на непрекъснатото потъване на Мизийската платформа от Кониаса до Палеоцена.
Трансгресивният системен тракт на Секвенция А е изграден от 4-6 m ръждивочервени глауконитни пясъчници и 3-4 m иноцерамусни варовици (2). Глауконитните пясъчници лежат с паралелно несъгласие над пясъчниците на Романската свита. Те са средно до едрозърнести, ръждиво-кафяви, силно биотурбирани, съдържащи останки от иноцерамуси, ехиниди, криноиди, амонити, белемнити и зъби от акули. В основата си те започват с 10 cm базален конгломерат от преотложени конгломератови късове и полирани, ръждиво-кафяви фосфоритово-хематитни конкреции с размери до 2-3 cm. Възрастта на тези скали е Късен Кампан – Ранен Мастрихт. Над тях с постепенен преход следват мастрихтски глинесто-песъчливи, ядчести, иноцерамусни варовици с изобилие от фрагменти и ядки от иноцерамуси и по-рядко ехиниди, амонити, криноиди и брахиоподи.
Системният тракт на високо ниво на Секвенция А е изграден от светлосиви до бежови микритни варовици с кремъчни конкреции (3). Неговият стратиграфски обхват е Мастрихт – Дан. Максималната дебелина в разкритията с добре проявена цикличност в местността Мъртвината е 45-50 m. В горномастрихтската част на този тракт се разкриват три вулкански пепелни слоя (4), които са далечен отглас на вулканизма, проявен по това време в района на Карпатите. Микроскопските изследвания на слоевете между 15-ия и 17-ия метър от основата на разреза показват добре запазен, свеж, кафяв, псевдохексагонален биотит, идиоморфни плагиоклазови кристали и непроменен магнетит.
На 36-я метър от основата на разреза южно от с. Моравица се разкрива иридиевият слой на границата Креда/Терциер, който представлява 1-2 cm тъмно оцветен, набогатен на иридий слой (5) със съдържание на Ir между 7 и 11 ppb. Той съвпада с голямата промяна в състава на земната флора и фауна в края на Кредата при падането на Чикскълъбския метеорит в района на Мексиканския залив преди 65 млн. г.
Палеоценската част на системния тракт на високо ниво на Секвенция А представлява стратиграфски интервал с чудесно запазени цикли на Миланкович. С помощта на статистическата методика на Шварцахер и Фишер тук са разпознати 20 ka, 100 ka и 400 ka цикли на Миланкович (3,6).
Над секвентния тракт на високо ниво на Секвенция А следва дребномащабната секвентна граница от първи тип с тектоно-еустатичен произход. Тя е ясно различима трансгресивна повърхност (7), маркираща основата на врязана в шелфа речна долина и долната граница на долния системен тракт на Секвенция В. В местността Мъртвината тя е с признаци на асиметрична врязана долина със стръмен западен и полегат източен склон. Видимата дълбочина на долината е над 35 m с ширина над 500 m. Запълващият литофациес представлява долен клин с дебелина 10-12 m от едрозърнести пластови варовици с паралелна, хълмообразна (8) и коса слоестост, изградени от биокластичен материал – калкаренит с аутигенен глауконит и малки (3-4 mm) зелени фосфоритови конкреции.
Заливната повърхност (9), представляваща границата между долния системен тракт и горния системен тракт на Секвенция В маркира удълбочаване на басейна, изразяващо се в рязка смяна на теригенните калкаренити с микритни варовици с кремък.
В най-горната част на разреза, до входа на пещерата Принчовица, се разкрива секвентна граница от втори тип, маркираща основата на шелфово-ръбен системен тракт на най-младата Секвенция С. Той е представен от калкаренити с елементи на климатична цикличност (10).
Старвационните повърхности са едновременно с еустатичен и водно-циркулационен произход. Те съответстват на главните пластови повърхности, които са най-честите физични събития в разрезите. Те са заливни повърхности, образувани при покачването на морското ниво в началото на топлите периоди и най-вероятно представляват 100 хилядните цикли на Миланкович.
“Обикновените” пластови повърхности, разположени между главните, са по-неясни и представляват заливни събития от по-висок порядък с ограничено латерално разпространение, понякога с прекъсвания дори в едно разкритие. Счита се, че те са запис на 20 хилядните цикли на Миланкович.
Стъпаловидният релеф, оформен сред пластовите варовици на високия системен тракт на Секвенция А, представлява 400-хилядните цикли на Миланкович (3). Той може да се наблюдава най-добре в местността Мъртвината и непосредствено до квартала на гр. Мездра в края на долината на р. Каменица. Тези „стъпала” се състоят от по четири пласта свързани със 100-хилядните цикли, всеки от които съдържа средно по 5 слоя, отразяващи 20-хиладните цикли.
Непосредствено до разклона за гр. Мездра от магистралата Враца-Мездра, се разкриват еоценските пясъчници на Паволченската свита, запълващи карстови форми в палеорелефа на палеоценските варовици. Те изграждат ядката на Мездренската синклинала.
Геотопите по долината на р. Каменица имат висока образователна стойност и са обект на ежегодни практики на студентите от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски” (11), чиято полева база се намира в с. Лютиброд. Те са описани на български и английски език в публикации и гидове за геологията на северната част на Искърския пролом.
Освен с високата си научна и изследователска стойност, районът на р. Каменица се характеризира и с висока естетическа и екологична стойност. Тук има рядко срещани морфоложки образувания, които по една или друга причина досега не са предлагани за защита. Това е скалният прозорец в местността Мъртвината (12), скалната гъба по десния бряг на реката, която за съжаление вече е почти деградирала, пещерата Принчовица, водопадите по реката и скалните откоси по нейния северния склон. Те оформят един впечатляващ ландшафт, който сам по себе си е достатъчно основание за обявяването на този район за природна забележитеност.
Автор: Димитър Синьовски
