Калето
с. Устрен, Кърджалийска област
Калето при с. Устрен, Кърджалийска област (1), представлява изключително красив риолитов нек, оформящ възвишението Сиврикая (2) с надморска височина 948,5 m (41.46301, 25.22312). Намира се в рамките на лесопарк „Калето”, където сред залесни иглолистни гори се разкриват високи скални зъбери от риолитови скали с олигоценска възраст, защитени в 11 отделни разкрития.
Районът на защитената площ е изграден от палеогенски (олигоценски) седиментни, седиментно-вулканогенни и вулкански скали (3). Скалите, които изграждат геоложките феномени, лежат трансгресивно и дискордантно върху докамбрийски метаморфити. В основата на разрезите се разкрива задруга на първия кисел вулканизъм, която е поделена на три пачки: трансгресивна конгломератно-пясъчникова пачка, пачка от органогенни (рифови) варовици и пачка от кисели туфи, туфити, алевролити и рифови варовици. В някои от разрезите трите пачки следват една над друга, но в други латерално се съчленяват. Над тях следва задругата на втория среднокисел вулканизъм, представена от среднокисели туфи, туфити и рифови варовици. Разкрива се северно и североизточно от с. Устрен.
Нагоре в разреза следва задругата на втория кисел вулканизъм, която включва две пачки: пачка от органогенни варовици и пачка от риолитови и риодацитови туфи и туфити. Значителни площи от източната част на района са заети от Джебелската пясъчникова свита, която лежи трансгресивно върху различни нива на първия и втория кисел вулканизъм. Задругата включва полимиктови пясъчници и пясъци, алевролити, глини песъчливи варовици и единични пластове от кисели туфи. Дебелината й е до 300 m, а възрастта й е фаунистично определена като ранноолигоценска.
В източния край на района се разкриват няколко малки тела от базалти и латити, които принадлежат на задругата на третия среднокисел вулканизъм. В южната и централна част на района се разкриват скалите на задругата на третия кисел вулканизъм, която тук включва пачка от кисели туфи и риолити с перлити (Устренски тип), в които се намират и феномените от защитената площ “Калето”. Малки разкрития от андезити и андезитови туфи в южната част на района маркират задругата на четвъртия среднокисел вулканизъм. Също тук, под формата на малко петно в план, се разкриват риолити и риолитови туфи, които се отнасят към задругата на четвъртия кисел вулканизъм.
Лесопарк “Калето” заема част от Устренския рид, изграден от гнайси, шисти, риолити и седиментни скали. Той се издига между реките Върбица и Дерменчай и представлява югоизточно разклонение на Жълти дял. Защитените скални образувания са представени от риолити с розов цвят, едновъзрастни с риолитите и перлита на “Счупената планина”. Отнасят се към последния (трети) кисел олигоценски вулканизъм в Източните Родопи, с възраст 30-32 млн. години. Ерозията е оформила десетина забележителни скални групи с отвесни стени и силно назъбени върхове с височина до няколко десетки метра (4). Риолитите процепват по-стари риолитови туфи, които са превърнати в зеолитити. Най-забележителен е вр. Сиврикая, разположен непосредствено северно от с. Устрен, който представлява част от вулкански нек, с много добре изразена вертикална призматична напуканост (5). По южния му склон е развит естествен блокаж от различно големи късове, над които двойният връх се издига почти вертикално (6). В тази част на Източните Родопи, вр. Сиврикая е великолепен ориентир и се вижда отдалеч; като просто блести под южното слънце със светлия си цвят, а привечер едва забележимо розовее.
Лесопарк “Калето” се посещава от туристи предимно заради средновековната крепост “Устра”, като попътно се виждат и скалните образувания. Не е включен в туристически маршрути. До обекта се достига по асфалтов път от Джебел за с. Устрен. До другите скални феномени се достига по горски път от с. Устрен за хижата, разположена в подножието на вр. Устра, където са останките от крепостта.
Вулканските некове при вр. “Сиврикая” и крепостта “Устра” са изключително красиви и впечатляващи със своята импозантност и правилна призматична напуканост (7). Поради това те са обект както на изследователска дейност така и на студентски практики за студентите от геоложките специалности на Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски” и Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Автори: Венелин Желев, Здравко Илиев
