Златните мостове
Природен парк Витоша, София
Геоложкият феномен “Златните мостове” представлява каменна река в едноименната местност в северозападните склонове на Витоша. Намира се на надморска височина 1350-1500 m на територията на столичния квартал Владая (42.60932, 23.24001). Геотопът не е самостоятелно защитен, но е разположен в Природен парк Витоша и е една от най-посещаваните туристически местности в планината. Каменната река е образувана през последните 5 млн. г. през Неогена и Кватернера, вследствие на сферичното изветряване на монцонитите от Втошкия плутон в съчетание с ерозионното действие на водата. Името идва от златистия цвят на лишеите, покриващи каменните блокове (1).
Витошкият плутон се намира в пределите на Западното Средногорие, изградено от седиментни, вулкански и интрузивни скали. Геоложките процеси, формирали планината Витоша като цяло, започват в края на Мезозойската ера, преди около 70 млн. г., когато на сегашното й място се образува вулкански купол. След прекратяването на вулканската дейност в него се внедряват интрузивни тела с преобладаване на сиенити и монцонити. Втошкият плутон е сложен пукнатинен интрузив, изграден от 4 наставки: І – габро-анортозитова, ІІ – сиенитова: монцонити, левкомонцонити и монцогабро, ІІІ – левкосиенитова и ІV – граносиенитова. Златните мостове са формирани сред скалите на втората наставка. Съвременния си вид планината придобива преди около 5 млн години, когато в резултат на позитивни тектонски движения интрузивните скали се издигат и оформят висока тектонска планина.
По принцип каменните реки са често срещани геоложки образувания, които се развиват предимно в интрузивни скали – гранити, монцонити, диорити и по-рядко в седиментни скали с подобен минерален състав. Днес преобладава мнението, че те са елувиални образувания, следствие от изветрянето на интрузивните скали на място. Веднъж подложени на атмосферните процеси скалите започват да се разрушават. Първоначално се разширяват съществуващите пукнатини и се образуват паралелепипедни блокове с големина до няколко метра. После изветрителните процеси ги заоблят, като най-силно това е изразено по ръбовете и върховете на скалните блокове. Обяснението на това явление е във факта, че по ръбовете атмосферните агенти въздействат по две повърхности, а при върховете – по три. Този процес на сферично изветряване и заобляне на отделените от скалния масив блокове може да бъде наблюдаван на много места във Витоша, едно от които е старата кариера, намираща се на няколкостотин метра преди Златните мостове. Отделените по този начин скални блокове, под действието на гравитацията се свличат към ниските части на релефа. Обикновено се натрупват в речните долини, като по пътя си продължават да се заглаждат (2). Така речните долини се покриват със скални блокове, под които само шумът на водата напомня за съществуването на реката. Понякога освен него може да се долови пукот и скърцане от триенето между отделните блокове. Вследствие на огромната си тежест някои от тях се натрошават, а други продължават да се заоблят (3). Същевременно в началото на реките нови блокове попълват каменния порой.
Витошките каменни реки са едно от най-характерните геоложки явления на Витоша. Макар такива „реки” да се срещат и в други наши планини, витошките са най-много, най-големи, най-известни, най-красиви и най-посещавани. От генетична гледна точка те се различават от подобните на тях каменни реки в други райони, като например геоложкия феномен Грохотака в Етрополско, който е с колувиален произход и представлява срутище.
Дълго време тези образувания са приемани за ледникови морени. След като се установи, че кватернерните заледявания у нас обхващат само пояса над 2300 m надморска височина, се роди геоложката история на каменните реки, каквито са и прекрасните Златни мостове.
Витошките каменни реки, известни като “Витошки морени”, са популярни благодарение на близостта им до София и неповторимия планински ландшафт. Както се изясни обаче, те нямат нищо общо с ледниковите морени. Наречени са мостове, защото по блоковете може да се минава над реката. Повечето от блоковете са покрити със златисти лишеи, откъдето идва името “Златни” (1). Тъй като корените на растенията трудно достигат до хранителна среда, те не са застрашени от обрастване (2,4). На красотата им са се възхищавали още през римско време, когато минералните извори около Сердика са привличали посетители от далечни краища на Римската империя. След Освобождението те стават обект на първите организирани от Алеко Константинов туристически прояви у нас. Сега са предпочитано място за разходка и отдих за хиляди жители и гости на столицата. Названието “мостове” е дадено, защото по едрите и заоблени каменни блокове не само може да се премине Владайската река, но и дълго да се ходи по нейното корито (4). Това място е един от най-привлекателните кътове на Природен парк Витоша.
Освен Златните мостове такива и по-големи каменни реки има в местностите „Юрушки мост” и „Ветровала”, около хижите Селимица и Голямата грамада, северно от вр. Камен дял, под Черни връх и на други места, с приблизителна обща площ около 10 km2. Този тип геоложки феномени са изключително устойчиви образувания. Те непрекъснато се попълват от нови заоблени блокове, вследствие на изветрянето на интрузивните масиви и трудно се поддават на затревяване и залесяване, поради липсата на почва под тях.
Автор: Кръстьо Кръстев
