Джуглата
с. Церово, Софийска област
Джуглата e скална пирамида (1), изградена от долнотриаски червеноцветни кварцови пясъчници, образувани преди около 250 млн. г. Тя се издига върху цокълна надзаливна тераса на р. Искър (2), на 470 m надморска височина, върху която е разположено с. Церово, Софийско (43.00596, 23.34913). Обявена е за природна забележителност през 1964 г. Представлява скална гъба с височина 15 m, образувана от ерозионното действие на повърхностно течащите води.
Районът е изграден от триаски скали, оформящи впечатляващи скални венци (3). Геотопът се намира в Западния Балкан и е оформен сред долнотриаските пясъчници на Петроханската теригенна група, които се покриват от по-млади средно и горнотриаски варовици и доломити. Скалите на Петроханската група са представени от кластични континентални, предимно червени и пъстри, характерни за т. нар. бунтзандщайнов фациален тип (4). Общата дебелина на тези скали в района е 110 m. Варовиците и доломитите са обединени в Искърска карбонатна група, която в района е представена от Свидолската свита и Оплетненския член на Могилската свита. Свидолската свита е представена от червени глинесто-алевритови скали, жълти и оранжеви доломити, сиви варовици и варовити пясъчници с дебелина от 28 до 34 m. С рязък литоложки контакт над нея следва циклична алтернация на биокластични, литокластични, оолитни и микритни варовици, доломитни варовици и доломити, рядко преслоявани от варовити и глинести алевролити, принадлежаща на Оплетненския член на Могилската свита.
Джуглата (Камилата) е разположена върху втората надзаливна (цокълна) тераса на западния бряг на р. Искър. Намира се в северния край на издигната скална площадка в пределите на с. Церово, западно от ж.п. линията София-Мездра (5). Силуетът й ясно се откроява над покривите на съседните сгради, за разлика от разположената на около 300 m СЗ от нея скална пирамида “Циганската кукла”, намираща се до пътя София-Мездра. Формата на канарата е овална, като нагоре стъпаловидно се стеснява, при което се образуват няколко заравнени площадки. Поради литоложките особености и тектонските пукнатини, “Джуглата” е разделена на три отделни блока (6). Най-северният от тях е най-силно нарушен, особено в горната си част, където представлява струпани една върху друга скални плочи.
Образуването на Джуглата е свързано с ерозионната дейност на повърхностно течащите води. Очевидно водеща роля в нейното оформяне са имали водите на р. Искър, чиято абразивна дейност е моделирала скалата в продължение на десетки хиляди години. След авулсията на речното легло, оформянето на скалната пирамида остава в ръцете на атмосферната ерозия. Основните фактори, допринесли за образуването й са тектонските пукнатини и литоложките свойства на слоевете, изградени от по-неустойчиви на ерозия разновидности (аргилити, алевролити и палеопочви). Особено податливи са обогатените на карбонатни компоненти педогенни интервали, в които ерозията напредва бързо в хоризонтална посока и често води до генерирането на сводести празнини, преминаващи през цялата канара (7).Тези процеси са водещи в общото й скулптуриране. Безкарбонатните пясъчници в средната и част са причина тук тя да има и най-голям диаметър.
Много по-бавна и предимно в горната част на канарата е ерозията, протичаща по пукнати. Съчетанието на подходяща напуканост и неустойчива на изветряне литология е довела до образуването на скален прозорец в най-горната й част. Сравнявайки днешното й състояние с това на фотографията от 1896 г. (8) се вижда, че през последните 100 години не са настъпили особени промени. Интерес представляват събитията по съхраняването на канарата, по време на прокарването на първата железопътна линия София-Мездра, когато изпълнението е възложено на италиански строители, а трасето минава през скалната гъба. Тогава местното население с енергични действия успява да наложи промяна на строителното трасе с цел опазване на природната забележителност. Така днес тя присъства в емблемата на с. Церово и е неотменима част от историята на селото.
Джуглата е напукана във вертикална посока, вследствие на което е разделена на три блока. Независимо от това скалата изглежда стабилна и няма признаци за скорошна дезинтеграция. Възможно е отделянето на единични отломки, които не застрашават разположените наблизо постройки.
Автори: Георги Айданлийски, Димитър Синьовски
