Голямото и Малкото було
с. Невша, Варненска област
Голямото и Малкото було се намират в каньона на река Провадийска до гара Невша, Варненска област. Те са част от скалния венец, образуван от пясъчниците на Шуменската свита по южния склон на връх Градето на платото Дюза (43.25146, 27.28588). Местността „Градето” е защитена през 2006 г. за запазване на характерен ландшафт, включващ варовикови скални образувания и останки от средновековен скален манастир, както и за опазването на местообитанията на защитени и приоритетни за опазване видове растения и животни.
В геоложко отношение районът попада в пределите на Мизийската платформа и е изграден от хоризонтални пластове. Долината на река Провадийска е сред долнокредни мергели, принадлежащи на Горнооряховската свита, образувани през Баремския век на Ранната Креда, преди около 126 млн. г. Над баремските мергели с паралелно несъгласие лежат горнокредни скали, представени от меки кредоподобни варовици с дебелина около 50 m (Венчанска свита) и ронливи пясъчници и песъчливи варовици с дебелина 20-25 m (Шуменска свита). Стратиграфският обхват на тези единици е Кониас-Сантон. Те са образувани на дъното на плитко и топло къснокредно море преди 83-89 млн. г. Над тях по билото на платото се разкриват 4-5 m меки песъчливи варовици с раннокампанска възраст и около 3 m здрави биогенни варовици с къснокампанска възраст. Този пласт коронясва релефа в по-високите плата като Дюза при с. Невша и Калето при с. Венчан.
Основна роля за образуването на забележителните скални венци по стените на каньона имат скалите на Шуменската свита. Те са по-здрави от останалите, но са с неравномерно разпределение на карбонатния компонент и създават предпоставки за избирателно изветряне, вследствие на което в тях се образуват скални ниши. Пясъчниците и варовиците на Шуменската свита задържат ерозионните процеси и образуват хоризонтални тераси с вертикални откоси (1). В повечето случаи те подържат теменните части на платата, а отдолулежащите кредоподобни варовици на Венчанската свита подчертават стъпаловидния релеф, оформяйки полегатите им склонове (2).
По северния склон на р. Провадийска, непосредствено над гара Невша, Шуменската свита образува скален венец с височина около 20 m. Източният му край е известен като Голямото було (3), а западният – като Малкото було” (4). Те се издигат рязко над полегатия южен склон на платото Дюза, оформен от меките кредоподобни варовици на Венчанската свита. Вертикалният откос под кота Градето (341,3) се забелязва от километри и впечатлява с резките си очертания и скалните ниши, характерни за разкритията на Шуменската свита (5). Районът е с изключително красив ландшафт, предопределен от впечатляващите карстови форми и растителната покривка. Скалните венци обаче са основната причина за обявяването на местността Градето за природна забележителност, доказателство за което е името на обекта. Нишите в Шуменската свита са естествена предпоставка за основаването на скален манастир през ранното средновековие, а допълнение към историческите забележителности е присъствието на защитени и приоритетни за опазване видове растения и животни, сред които борзеанов игловръх (Alyssum borzaeanum), картъловиден карамфил (Dianthus nardiformis), тънкожилест пелин (Artemisia lerchiana), египетски лешояд (Neophron percnopterus), скален орел (Aquila chrysaetos), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), орел-змияр (Circaetus gallicus), бухал (Bubo bubo), козодой (Caprimulgus europaeus), горска чучулига (Lullula arborea) и др.
Разкритията на Венчанската свита също образуват интересни изветрителни форми от типа на скалните кукли, които освен при гара Невша (6) се срещат и по южния склон на платото Елсмета, източно от с. Могила.
Съгласно методиката за оценка на геоложките феномени в България геотоп Голямото и Малкото було е с национална значимост. Неговата естетическа стойност се състои в интересните карстови форми и ефектни скални венци, както и впечатляващия платообразен релеф, характерен за каньона на р. Провадийска. Геоложките основания за защита се допълват от историческата стойност на останките от древния скален манастир и екологичните предпоставки. Обектът е лесно достъпен както с жп транспорт, така и с автомибил. Той се намира до линията София-Варна и на няколко километра южно от магистралата Хемус.
Автори: Димитър Синьовски, Димка Синьовска
