Глухите камъни
с. Дъбовец, Хасковска област
Глухите камъни представляват каменни пирамиди със скални ниши, оформени в палеогенска дайкообразна риолитова “греда” с височина около 40 m, на билото на рида “Гората”. Намира се на около 550 m надморска височина в землището на с. Дъбовец, Хасковско (41.73111, 25.96282), на 5 km южно от с. Малко градище. Геотопът е обявен за природна забележителност през 1972 г.
В геоложко отношение феноменът попада в кисели палеогенски (приабон-олигоценски) туфи и риолити, образувани преди около 30 млн. г. Те изграждат ядката на Ибреджекската хорст-антиклинала. Северно от геотопа в малки хорстовидни структури се разкриват докамбрийски метаморфити от Жълтичалската свита. Те са представени от гнайси, шисти и амфиболити приемани за част от Прародопската надгрупа с вероятна архайска възраст.
Самият геотоп е образуван сред материалите на две вулканогенни задруги – задругата на Лозенския кисел вулканизъм и задругата на втория кисел вулканизъм. Задругата на Лозенския кисел вулканизъм е представена от стратифицирани седиментно-вулканогенни последователности и секущи субвулкански тела и дайки с приабонска възраст. Задругата на втория кисел вулканизъм е представена от пача варовици и едно голямо тяло от риолити и трахириолити, считани за продукт на 2-рия кисел вулканизъм с олигоценска възраст.
Глухите камъни са риолитови субвулкански образувания. Вероятно това е пукнатинен вулкански корен, с малко запазени разливи около него. На терена имат формата на разкъсана скална греда с дайкообразен облик, но без ясни контакти с вместващите ги скали, които вероятно са също риолити и приабонски конгломерати. Общата дължина на разкритието е около 400 m при дебелина от 30 до 40 m. Посоката на “гредата” е 120º. Тя изгражда билото на рида “Гората” (1), източно от вр. Света Марина (708,6). Височината на отделните зъбери е 30-40 m, като най-внушителен е “Самия камък”, който е най-висок от всички, но е разположен най-ниско, в източния склон на рида. Той е недостъпен без специални съоръжения. Риолитите са напукани главно в три посоки (2-3). Основната система пукнатини има посока 20º и потъва на ИЮИ под ъгъл 70º. По нея гредата се напуква блоково и най-силно се еродира, така че е разкъсана на отделни скали, между които се развива тревна и дървесна растителност. Втората система пукнатини има посока около 110º и следва посоката на “гредата”. Тя потъва на СИ под ъгъл 65º. Трета система пукнатини с посока 135º потъва 35-40º на ЮЗ. Така цялата “греда” се оказва твърде силно напукана и разчленена на отделни, различно големи фрагменти, които подсилват красотата й. Във всички системи пукнатини се установяват кварцови жилки с дължина до няколко метра и дебелина 1-2 cm. Самите риолити са силно окварцени, което говори за слабо проявена хидротермална дейност. Има и следи от излужване, вероятно на сулфиди. Много са и кварцовите гнезда, струпвания и др. Риолитите са шуплести, на много места по кавернозната им повърхност са се образували микроезерца като очи и до късно през лятото има вода.
Основен фактор за образуването на Глухите камъни са вулканитите. Ерозията е разрушила околните скали – главно риолити с повече разливи, туфозен материал и приабонския базален конгломерат, no тези здрави риолити са останали да стърчат над околния ландшафт.
Скалният комплекс „Глухите камъни” е изключително атрактивен археологически паметник. В отвесните стени на повечето от скалите тук са изсечени стотици ниши (4-7). Нишите често са издълбани на трудно достъпни места, на пръв поглед без някаква организация (5). Върху заравнения връх на най-западния и доминиращ над околните скален масив е изсечена дълбока правоъгълна щерна за събиране и съхраняване на вода (8). До нея води добре оформена в камъка двураменна стълба. Южното лице на скалата, където започва стълбата, е оформено отвесно. На това място в скалата е издълбано пещероподобно помещение, с правоъгълен план и куполообразно покритие (9).
През лятото на 2008 г. започна археологическото проучване на обекта (10). Проведените обхождания на района показаха, че границите на комплекса са много по-широки. Десетки изявени скали с ниши има и по склоновете. Общият брой на нишите надхвърля 300 – това е най-голямото съсредоточие на такива паметници, срещащи се само в Източните Родопи. Преобладават тези с трапецовидна форма, но има и правоъгълни и арковидни, както и хоризонтално изсечени. В терасирани участъци по склоновете се регистрираха следи от каменни сгради и масивни стени. Множеството иманярски изкопи са разкрили значителни културни напластявания с материали от праисторията до средновековието. Проучванията през 2008 г. се увенчаха с важно откритие – скална гравюра (петроглиф), изсечена в долната част на една от скалите с ниши (11). По предварителни оценки изображението представлява соларен символ – стилизирано изображение на слънчевата ладия.
Особено важни са резултатите от разкопките през 2009 г. Благодарение на тях се изясни, че на обекта има значимо тракийско присъствие в края на ІІ и през І хил. пр. Хр. Разкритите следи от многослойно обитаване – подови замазки и огнища, както и богатият керамичен материал и многобройни находки говорят за изключителен интензитет на използването на това място от траките в продължение на период от около 600 години.
През тази година започнаха проучванията на църквата, разположена на най-високата площадка на билото. Паметникът е сериозно пострадал от иманярска дейност, но въпреки това е изяснено, че върху структури от желязната епоха (светилище?) през V-VІ в. е изградена трикорабна църква. По-късно сградата е реконструирана и използването й продължава и през средновековието, от когато са установени два строителни периода. При разкопките са открити е части от мраморни олтарни прегради, преизползван по-късно блок с изсечен кръст, фрагментирана църковна утвар, луксозна византийска керамика, монети от ХІ-ХІІ в.
Автори: Венелин Желев, Камелия Янкова, Георги Нехризов, Здравко Илиев, Димитър Синьовски
