ПРИЕМ

Вкаменената сватба

Вкаменената сватба
с. Зимзелен, Кърджалийска област

Вкаменената сватба, известна още като Кърджалийски пирамиди, представлява геоморфоложки феномен с естетическа стойност. Той е представен от живописни скални пирамиди, образувани сред вулкански скали с палеогенска възраст (1). Обявен е за природна забележителност през 1974 г. Намира се на 300 m надморска височина на 3 кm СИ от гр. Кърджали, до с. Зимзелен и има лесен достъп от шосето към селото (41.6569, 25.39893).

Районът около Кърджалийските пирамиди попада в Момчилградското понижение, което от своя страна е част на голямата Източнородопска палеогенска депресия. Изграден е от докамбрийски метаморфити и палеогенски вулкано-седиментни скали.

Докамбрийските скали са представени от високометаморфни биотитови гнайси с прослойки от разнообразни шисти и гнайси, лептинити, мрамори и амфиболити, отнесени към Въчанската свита, за която се приема протерозойска възраст.

Палеогенските скали са представени от олигоценски вулканити, поделени на три литостратиграфски единици: задруга на първия кисел вулканизъм, задруга на втория среднокисел вулканизъм и задруга на втория кисел вулканизъм. Скалите, в които са образувани каменните пирамиди, принадлежат на задругата на втория кисел вулканизъм. Това са вулкано-седиментни отложения с дебелина до 200 m, представени от риолитови и риодацитови туфи, органогенни варовици, риолити и трахириолити, трахириодацити и трахидацити с бомбени туфи и перлити.

Скалните пирамиди са във вулкански туфи с риолитов състав, образувани преди около 35 млн. години. През олигоцена, днешните Източни Родопи са били неспокойно дъно на дълбоко море. Чести вулкански взривове разтърсвали земята и на морското дъно се образували дебели пластове вулканска пепел, примесена с различни късове от разрушаващите се по брега скали. Утайките се уплътнявали бавно и се превръщали в пластове от туфи, в които сега е оформена Вкаменената сватба. Част от вулканските куполи били над морското ниво и изригвали лава, пепел и горещи газове. След това вулканската дейност постепенно затихнала и морето се оттеглило на изток, а пластовете на риолитовите туфи се показали на земната повърхност. От съдържанието на различни минерали в тях – железни и манганови оксиди, зеолити, глинести минерали, вулканско стъкло и др., скалите се обагрили в различни цветове – бял, жълт, розов, зелен, ръждивочервен. Различният минерален състав на скалите предопределя различна здравина на отделните нива, което е важно условие за моделирането на морфоложките форми.

Риолитовите туфи при Кърджалийските пирамиди са съставени от зеленикави, розови и бледожълти до бели пластове (2-5), като най-отдолу са зелените, а най-високо – белите. Пукнатините, повечето от които са със СИ посока, са стръмни. По тях се извършва повърхностната ерозия на скалите и възникват дълбоките коридори между фигурите. Пирамидите се образуват в розовите и белите пластове, а зелените туфи определят заоблени форми на релефа и в тях няма пирамиди.

Основните фактори за образуването и постоянното подновяване на тези форми са атмосферните агенти – повърхностно-течащите води и температурните колебания (2-4). От водата туфите набъбват, а след изсушаването те се свиват и напукват. Те се превръщат в дребнозърнеста ронлива маса която се отнася от повърхностните води. Липсата на глинести минерали възпрепятства образуването на защитна кора върху пирамидите, както това става при типичните земни пирамиди. В основата на всички групи от пирамиди от този район се наблюдава широк шлейф от разпадащи се риолитови туфи. Фигурите са изключително разнообразни по форма и размери, като на височина са от 0,5 до над 10 m.

Кърджалийските пирамиди са толкова характерен белег на местния ландшафт, че посетителите на гр. Кърджали могат да ги забележат независимо дали са предварително информирани за тях. Те могат да се видят източно и североизточно от Кърджали, около селата Повет и Доброволец, но най-известните и впечатляващи са тези при с. Зимзелен.

Едно от преданията, заради която тези пирамиди носят поетичното име “Вкаменената сватба” (Гелинкаяка), е посветено на древна любовна история.

…Млад момък залюбил девойка от съседното село, но само сините очи го стрелкали зад яшмака, а истинската й хубост не познавал. Залинял той по нея и пратил баща си да я иска. По обичая, бащата я откупил с пълен тас жълтици. Вдигнала се весела сватба, думкали тъпани, пищяли зурни. Повели момата към Зимзелен. Отзад вървял щастливият жених, а отпред баща му водел нагиздената булка, качена на муле. Като минали рекичката, духнал вятър и за миг открил лицето на булката. Занемял свекърът пред хубостта й и нечисти мисли минали през главата му. Зафучал сърдито вятърът и тогава се случило страшното – вкаменил се свекърът, булката се вкаменила, както си била върху мулето, цялата сватба се вкаменила. Само момъкът останал – вцепенен от ужас и мъка. Заплакал той и се помолил на вятъра и него камък да стори. Вкаменил се и той, а пред него останало да блести и до днес езерце от сълзи. Легендата малко противоречи на разположените една до друга фигури, които се открояват сред останалите и се приемат единодушно от всички за младоженците (5).

Вкаменената сватба е едно феерично природно творение, истинска симфония в бяло и розово. Скалната композиция прилича на безредна човешка тълпа, както е на всяка сватба. Тук има възрастни и деца, мъже и жени, бедни и богати и всички са облечени в бели и розови, стигащи до земята дрехи. Някои от сватбарите наблюдават отстрани, други са събрани вкупом. Цветя и гъби, различни животни, стройни колони и обелиски подсилват празничното настроение. Някои от фигурите са наистина монументални – височината им е над 10 m. Неповторимата панорама се украсява от зеления килим на тревата по заоблените части на релефа, от храстите и дърветата, поникнали като по чудо върху тази ронлива и безплодна скала.

Сватбата е одухотворена и създава у зрителя празнично, ведро настроение; особено привечер, когато очарованието се засилва от златните лъчи на залязващото слънце и червените тонове се сгъстяват, а странните силуети на скалните фигури хвърлят дълги сенки.

За съжаление, този изумителен природен дар, рядко се посещава организирано от туристи, макар че е включен в маршрути из Родопите. Пирамидите са един истински бисер на този край с международно значение. Името “Скални гъби”, под което са защитени, не е коректно тъй като гъбообразните форми са съвсем малко. Това са типични пирамиди и е най-добре да се наричат както ги е кръстил народът – “Вкаменена сватба” или “Кърджалийски пирамиди” по подобие на Мелнишките, Кътинските, Стобските и др. пирамиди. В тях е отразено геоложкото развитие на обширен регион и те могат де се използват за образователни, научни и изследователски цели. Заедно с останалите около 30 геоложки защитени феномени в Източните Родопи, множествотго специфични животински и растителни видове, както и голямото количество археологически и исторически паметници в този край, “Кърджалийските пирамиди” могат да се използуват успешно за туристически и културни мероприятия.

Автори: Здравко Илиев, Венелин Желев

Галерия

Местоположение