Витошки палеовулкан
гр. София
Витошкият палеовулкан представлява централно-магматична структура, включваща вулканските продукти (андезитобазалтови лави и туфи) на Витошкия палеовулкан и интрузивните скали (габро, сиенити, монцонити, аплитови граносиенити) на внедрения в него Витошки плутон. В съвременния релеф тази структура обхваща планината Витоша (1), представляваща добре изразена позитивна кръгова морфоструктура (купол) с надморска височина от 800 до 2290 m. Геотопът съвпада с най-старата защитена територия на Балканския полуостров – Природен парк Витоша, обявена за защитена местност през 1934 г.
Куполовидният характер на планината се подчертава от общата тенденция на намаляване хипсометрията на заравнените повърхнини от центъра към периферията, както и от центробежното положение на голяма част от речните долини. Морфоструктурата е почти изометрична, слабо ексцентрична, с диаметър 18 km. Според геофизичните данни областта на Витоша е с висока сеизмичност, континентален тип кора, съвпада с локален гравитационен максимум и положителна магнитна аномалия. Витошкия купол най-вероятно е унаследил една централно-магматична структура, образувана през Късната Креда. Тя включва последователно образувани магмени тела, обединени в две съвкупности (серии): Са-алкална и К-алкална. Във всяка серия са различени по четири разновъзрастни комплекса: вулкански, субвулкански, интрузивен и постинтрузивен.
Ранен тектономагматичен етап. Този етап започва в началото на сенона, когато в резултат от разтягащи напрежения със СИ-ЮЗ посока се извършва бързо потъване и зараждане на Софийския вулканогенен трог. В началото на етапа се образува мергелна задруга (Кониас), разположена върху фелдшпатови пясъчници с туронска възраст. При разкъсването на земната кора образува магмен диапир, свързан с Маришката разломна зона. На пресичането й с напречни разломи от Етрополския линеамент (Железнишки разлом), се създава тектонски възел с максимална проницаемост, който се оформя като извеждащ канал на Витошкия вулкан и със зараждането на който започва развитието на Витошката централно-магматична структура.
През вулканската фаза се образуват вулканските скали, които днес са запазени в периферията на Витоша. В началото на вулканската фаза се образуват амфиболови базалти, андезитобазалти и пирокластити (задругата на амфиболовите базалти), а по-късно – пироксенови базалти, андезитобазалти и пирокластити (задруга на пироксеновите базалти). Фрагмент от вулканското гърло е запазен между хижите “Преспа” и “Сълзица”.
През субвулканската фаза се образува комплекс от дайки или малки субвулкански тела с Са-алкален характер и разнообразен петрографски и петрохимичен състав. Внедряването им през самостоятелна фаза от развитието на магматизма, липсата на конични и широкото развитие на пръстеновидни (субвертикални) дайки, центриклиналното положение на плоскостните структури в отделни участъци на вулканския комплекс и наличието на множество теллескопирани дайки, маркиращи значително разтваряне на рифта, дават основание да се предположи, че Витошкият палеовулкан е преминал през калдерен стадий. С него могат да се свържат основните характерни черти на Витошката централно-магматична структура.
През интрузивната фаза се образува интрузивният комплекс на Са-алкалната серия (габровата наставка на Витошкия плутон). Докато първите две фази (вулканската и субвулканската) протичат в условия на регионално разтягане, то интрузивната фаза се е извършила в условия на свиване. Указание за това са значителните отседни и възседни движения, които са деформирали вулканския и субвулканския комплекс, но не са засегнали интрузивния комплекс (габровата наставка) на Са-алкалната серия. Именно с тези тектонски движения следва да се свърже изнасянето на интрузивния комплекс от периферното магмено огнище и внедряването му в централната част на вулканската постройка.
През постинтрузивната фаза се внедряват се диоритови порфирити, които пресичат всички предходни магмени продукти (вкл. и габровата наставка). Вероятно геодинамичната обстановка е била аналогична на тази при внедряването на интрузивния комплекс, но локално в апикалните части на внедряващите се интрузивни тела са възникнали разтягащи напрежения, довели до образуването на фрактури на скъсване, по които са се внедрили дайките на постинтрузивния комплекс.
С внедряването на интрузивния и постинтрузивния комплекс на Са-алкалната серия завършва развитието на магменото огнище, подхранвало Витошкия вулкан. Районът се консолидира, издига и част от вулканските продукти се денудират.
Късен тектономагматичен етап. След известно консолидиране на района, издигане и денудиране на част от продуктите на Витошкия вулкан, започва късният тектономагматичен етап. Той е свързан с активизиране на рифтогенните процеси и мобилизиране на по-дълбоките части на литосферата. Формира се магмено огнище, в което се извършва последователно фракциониране на алкална оливин-базалтова магма. Този етап също се разделя на четири фази: вулканска, субвулканска, интрузивна и постинтрузивна, които са се осъществили при геодинамични обстановки, сходни на съответните фази от ранния тектономагматичен етап.
През вулканската фаза районът е потънал под нивото на морето, но се е отнасял като консолидиран амагматичен блок, който се е натоварвал с вулканските продукти на разположения на северозапад Брезнишки вулкан. Фрагменти от него са установени в ниските северозападни и югозападни склонове на Витоша, където са запазени от денудацията най-горните нива на горнокредния разрез. Те са представени от трахибазалти и разнозърнести туфи с аналогичен състав.
През субвулканската фаза се внедряват скалите на субвулканският комплекс на К-алкалната серия под формата на силове и дайки с трахиандезитобазалтов състав, по разломи от Маришката разломна зона. Дайките процепват продуктите на Витошкия вулкан (Са-алкалния вулкански комплекс), а силовете преобладават във вулканския комплекс на Брезнишкия вулкан (К-алкален вулкански комплекс). Разкритията им са ограничени предимно в северозападната и югозападна част на планината.
През интрузивната и постинтрузивната фаза в централните части се внедряват последователно интрузивният (сиенити и монцонити) и постинтрузивният (К-гранитпорфири) комплекс на К-алкалната серия. Това се извършва в края на Кампана и началото на Мастрихта и се свързва с късни субхерцински деформации, които довеждат до затварянето на рифта и завършване на късния тектономагматичен етап.
Постмагматичен етап. Праз този етап Витошката централно-магматична структура се оформя като морфоструктура. Това е етап на регионално издигане, с диференцирани движения, засегнали периферните части на района и довели до образуването на няколко разновъзрастни грабена. Развитието на Витошката централно-магматична структура протича под знака на вертикален ососиметричен натиск, в резултат на който се оформя Витошкият купол, който има сложен блоков строеж, обусловен от активизирани участъци на разломи на регионалната и локална разломни мрежи.
Витоша планина е любимо място за отдих както на софиянци, така и на гости от страната и чужбина. Тя е символ на София, поради което има висока идентичностна стойност. Естетическата й стойност е оценена още през 1933 г., когато цялата планина е обявена за първия в България и на Балканите природен парк (2). Вече над сто години Витоша е любим туристически обект, както за опитни планинари, така и за природолюбители (3). Като начало на организирания туризъм може да се приеме първият излет до Черни връх на 28.VIII.1895 г. – дело на писателя Алеко Константинов. Местн. “Комините” (4) е учебен полигон за алпинисти, а сравнително добре оборудваните писти я правят привлекателен и за скиорите (кандидат за зимна олимпиада).
Високата научна стойност на Витоша се определя от уникалния й геоморфоложки израз (купол) (5), съчетанието на разновъзрастни и разнофациални продукти на две петрохимични серии, принадлежащи на два горнокредни вулкана (Витошки и Брезнишки) и богат минерален свят (6). Най-високият връх на Витоша – Черни връх, е с надморска височина 2290 m (7). В южните и югоизточните й склонове се разкрива фундамента на вулкана, по който може да се прочете голяма част от геоложката история на българските земи – от Докамбрия до Късната Креда. В югозападните склонове на планината (СИ от с. Боснек), в триаските варовици се намира най-дългата пещера в България “Духлата”. Следи от добив на разсипно злато са установени в полите на Витоша (местн. Камбаните и около селата Чуйпетлово, Боснек, Студена и др.). През 17 и 18 в. от речните наноси на витошките реки се е добивал магнетит и районът е бил прочут с железодобивната си индустрия. Всичко това определя високата образователна стойност на Витоша. Тя е чудесно място за провеждане на екскурзионни практики със студентите от геоложките специалности на МГУ “Св. Иван Рилски” и СУ “Климент Охридски”.
Една от известните забележителности на Витоша са каменните реки (8). През първата половина на миналия век те са приемани за ледникови морени. След като се установи, че кватернерните заледявания у нас обхващат само пояса над 2300 m надморска височина, те се приемат за елувиални образувания, следствие от изветрянето на интрузивните скали на място. Каменните реки не са необикновено геоложко явление. Витошките каменни реки, известни като “Витошки морени”, са популярни благодарение на близостта им до София и неповторимия планински ландшафт. Най-известни от тях са Златните мостове, които са описани като отеделен геотоп (9).
Зимната Витоша е още по-красива и привлекателна (10-13). Макар да има изградени съоръжения за зимни спортове, обаче, те не са достатъчни и като цяло планината не е подготвена за посрещане на голям туристически поток.
На територията на Витоша се намира най-дългата пещера в България – Духлата. Нейните галерии са с обща дължина 18 km, разположени на седем етажа с шест подземни реки. Тя е оформена сред триаски варовици и е богата на малки езерца, сталактити, сталагмити и разнообразни карстови образувания (14). В западното подножие на планината се намира яз. Студена, който е на р. Струма (15).
Живата природа на Витоша също е описвана в множество монографии, брошури, пътеводители и статии. На територията на планината има над 1800 вида висши растения. През пролетта и лятото поляните се превръщат в невероятно пъстър килим от треви и цветя – камбанки, иглики, минзухари, омайничета, теменужки, лютичета и много други. 52 вида от растенията попадат в Червената книга. Сред тях са снежно кокиче, жълта и петниста тинтява, наваличе, планински божур (витошко лале), жълт планински крем, петров кръст, насекомоядна кръглолистна росянка, златиста кандилка и др. Животинският свят също е много богат, независимо от високата населеност на района (16,17). Установени са 1800 вида безгръбначни, 10 вида земноводни, 12 вида влечуги и над 200 вида птици. Наред с по- дребните обитатели се срещат 50 вида бозайници.
Автор: Венелин Желев
