Божия мост
с. Лиляче, Врачанска област
„Божия мост” е геотоп с естетическа стойност, съставен от два естествени скални моста, представляващи карстови образувания сред кредни варовици при с. Лиляче, Врачанска област (43.31479, 23.55203). Обявен е за природна забележителност през 1964 г. Обектът се намира на 260 m надморска височина и отстои на 2 km източно от с. Лиляче по черен път, успоредно на Лилячка река.
В геоложко отношение феноменът попада в Западния Предбалкан и е оформен сред долнокредни карбонатни скали, образувани преди около 120 млн. г. Пластовете са леко наклонени и потъват под ъгъл 8-10° на североизток. Те са известни като „горни ургонски варовици” и „горни орбитолинни пластове”, отнесени по-късно към Лютибродската свита, разкриваща се по двата бряга на р. Искър при с. Лютиброд, Врачанско. Горните ургонски варовици, сред които е пещерата, представляват здрави, плътни, чисти биокластични варовици със съдържание на CaCO3 до 98 %. Сводът на мостовете е изграден от песъчливи органогенни варовици и мергели с вкаменелости от мезозойска морска фауна – орбитолини, миди, охлюви, морски таралежи, брахиоподи и амонити, характерни за Аптския век на Ранната Креда. Отнесени са към т. нар. „горни орбитолинни пластове”, сред които е оформен геоложкият феномен „Ритлите” при с. Лютиброд.
Естествените скални мостове са останки от полуоткрита на повърхността пещера (1). Въпреки че са два, сред местното население феноменът е известен като “Божия мост”. Те са образувани от водите на Лилячка река, която в недалечното геоложко минало е текла като подземен карстов поток (2,3). По-късно повърхностната ерозия е довела до откриването на пещерата, при което са запазени части от свода и стените (4,5).
Образуването на Божите мостове е започнало след откриването на пещерата на повърхността преди десетки хиляди години. Първоначално ерозията оформя отвори в тавана на пещерата, през която е текла Лилячка река. Те оформят множество карстови форми подобни на сегашните скални мостове. Впоследствие сводовете им се разрушават от естествените ерозионни процеси и пещерата се превръща в речна долина (6,7).
Божите мостовe са едно внушително природно образувание, което впечатлява със своите размери и съвършенство. По своята импозантност то може да се сравни единствено с Чудните мостове в местността Еркюприя в Родопите, и скалния мост „Проходна” при с. Карлуково, Плевенско.
При обявяването му през 1964 за природна забележителност, заедно с каньона на р. Лилячка и карстовия извор „Жабокряк“, обектът получава наименованието „Божите мостове“. Височината на източния отвор в най-високата му част е около 20 m (8), а широчината в най-широката част долу е 25 m (9). Светлият отвор е с трапецовидна форма. В средата дебелината на свода му достига до 12 m, а под моста има огромна зала с ширина 20 m, височина 17 m и дължина около 60 m с по-малки пещерни отвори (10).
Западният мост е по-нисък и с по-малък отвор (11). Сега той почти не се забелязва сред обилната растителност. Под него също има голяма зала, която по размери не отстъпва на тази под източния мост, но е затрупана с много варовикови блокове от свода с размери до 3-4 m. Между двете зали има живописен проход с височина 6-7 m, под който има непресъхващо езеро с размери 25 на 15 m (12). Вътрешността е осветена от естествените отблясъци. В западната и източната зала също има езера, чиито размери силно варират в зависимост от сезона, но не надминават 30-40 m. По течението на реката двата моста са с дължина около 120 m.
Независимо от високата си естетическата стойност, Божия мост не е много популярен и е останал в сянката на друг местен феномен – Вратцата, който е с национална значимост и се посещава не само от туристи, но и от алпинисти, биолози, археолози и др. Геотопът не е включени в туристически маршрути и не се посещава от туристи, тъй като не е достатъчно популяризиран. Той се намира в близост до историческото бърдо Милин камък, където ежегодно се организират походи по стъпките на Ботевата чета.
От гледна точка на биоразнообразието “Божите мостове” не са били предмет на специални изследвания. Те са местообитание на гарвани, бухали, кукумявки и прилепи.
От спелеоложка гледна точка интерес представляват пещерните отвори в западната зала, разположени на височина около 5-6 m.
От южната страна на мостовете има останки от крепостна стена с предполагаем римски произход (14). Тя е била обект на възстановителни работи през осемдесетте години на миналия век.
Не липсват и легенди, но те изглеждат по-скоро като иманярски предания. Според местното население, пещерата е била резиденция на Константин и Елена. Царица Елена, която била трудолюбива жена, си поръчала златен стан, който се съхранявал някъде в ходовете на пещерата и до ден днешен не бил намерен.
През 2008 г. Божия мост е предмет на студентската геоложка експедиция „Искърски пролом 2008” осъществена по настоящия проект с кофинансиране на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”. По време на експедицията обектът е оценен като геотоп с континентална значимост съгласно оригиналната методика, разработена за Регистъра и кадастъра на геоложките феномени в България на Министерството на околната среда и водите.
Автор: Димитър Синьовски
