Стобски пирамиди
с. Стоб, Кюстендилска област
Стобските пирамиди са типични земни пирамиди с височина до 10-12 m (1). Разположени са в местностите Кулски рид и Църквището в землището на с. Стоб (42.09217, 23.12123). Ерозионните образувания се намират на надморска височина от 600 до 750 m и са изградени от слабоспоени неоген-кватернерни пясъчници и конгломерати, образувани през последните 1-2 млн. г. в склонова и езерна обстановка. Обявени са за природна забележителност през 1964 г.
В геоложко отношение тези отложения попадат в Благоевградския грабен. Той е запълнен с плиоцен-плеистоценски езерни, алувиални и склонови отложения, изградени от късове на докамбрийски метаморфити, разкриващи се по склоновете на Рила (2).
Неогенските отложения заемат големи площи в западната част на района, източно от р. Струма. Те са поделени на две свити: Джерманска и Бараковска. Джерманската свита е изградена от алевролити, глини и пясъчници с меот-понтска възраст, а Бараковската – от конгломерати и пясъчници с понтска възраст.
Кватернерните наслаги се разкриват в западната част на района. Те са разчленени на няколко генетични типа. Еоплейстоценски делувиално-пролувиални наслаги са развити източно и южно от с. Стоб (част от Стобските пирамиди се намират в тях) и северно от гр. Рила. Те са представени от брекчи и брекчоконгломерати с песъчливо-глинест матрикс. Еоплейстоценски алувиални седименти, включващи червеникави песъчливи глини и чакъли, се разкриват в ЮЗ част на района (южно от Рилска река и източно от р. Струма). Плейстоценски алувиални наслаги (чакъли и пясъци) се наблюдават в надзаливните тераси на р. Струма и р. Рилска, а холоценски алувиални седименти запълват руслата и изграждат заливните им тераси.
През плиоцена земите около тази част на Рила са били плитък езерен басейн, утайките в който са се образували за сметка на скалите, които и сега се разкриват по склоновете на Рила: гнайси, гранитогнайси, амфиболити, гранити, пегматити, мрамори. Хоризонталното им напластяване се подчертава от редуване на пластове с едри блокове и по-дребни късове. Късовете са полузаоблени, което показва пренасянето и утаяването им във водна среда, след сравнително къс транспорт. Като се има предвид, че в района на с. Стоб не се разкриват коренни скали, а относителното превишение до най-високите части на Кулски рид е 200 m, може да се твърди, че първоначалната дебелина на утайките е била не по-малко от 200-250 m. Този хоризонт е матово-бял до жълтеникав, с дребнокъсов състав на отломките, с много глина и подстила целия район на пирамидите, но ерозията го разкрива само на няколко места.
Над плиоценските наслаги има старокватернерни, с червеникав оттенък и с по-отчетливо редуване на пластове от едрокъсови конгломерати и слабо споени пясъчници. Материалът за тях е донесен също от Рилските склонове. Тези утайки са образувани периодично при проливните дъждове и това се е отразило в редуването на по-груби и по-фини слоеве. Заоблеността на късовете и сравнително добрата им сортировка предполагат отлагане от речните води близо до планинските склонове (поройни конуси).
Постепенното издигане на района е довело до образуването на малки гънки и разломи, които създават слабо изразен блоков характер на неуплътнените пясъчно-глинесто-конгломератни утайки. Свидетелство за това са полегатите пластове в някои участъци по дола Гръчковец. Идващите от Рила водни потоци намират слабо разломените меки скали и започват да се врязват в тях. Може да се предполага, че както сега, така и тогава, тези потоци са имали временен характер, така че и в образуването на речната мрежа е имало застои и бързи периоди. Самото врязване на доловете не може да формира пирамиди в истинския смисъл на думата. То образува отвесни склонове, остри ръбове, разклонени V-образни долове и т.н. В образуването на самите пирамиди главна роля играе нееднородният състав на скалите, наличието на прослойки с едри скални блокове. Площта на скалните късове е от няколко cm2 до над 2 m2. Дебелината им също е различна – он няколко cm до повече от метър. Разположени почти хоризонтално, на различни нива в разреза и с различна честота във всеки от слоевете, те определят мястото на възникването на отделните пирамиди и техните най-високи точки, а твърде често и обема и формата на пирамидата. Нейната големина е пропорционална на големината на къса, който я “коронясва”. Под по-големите блокове се образуват по-големи пирамиди.
Процесът на зараждане, развитие и загиване на пирамидите протича през многократно повтарящи се етапи. По време на дъжд слабоспоените утайки се разрушават, като материалът от тях образува съвременните алувиални наслаги по Гръчковец и Буковец. Дъждовните капки, които падат върху вече оголени скални късове, обмиват последните и се стичат в слабо уплътнените утайки под тях. Глината и дребните песъчинки се отмиват, но точно под скалните късове това става по-бавно, отколкото около тях. По този начин пирамидите се зараждат откъм главата (3). По-нататък в течение на векове, задружно и еднопосочно действуват различни ерозионни фактори – повърхностно-течащите води, температурните инверсии и ветровете. Те продължават да извайват чудновати земни форми, но заедно с това носят и тяхната гибел (4). Разцветът на отделните пирамиди настъпва малко преди първото разклащане на каменната й корона. В този момент тя е достигнала най-голямата възможна за нея височина, най-тънък връх и плоският камък върху нея е като капела с широка периферия (5). Понякога площта на камъка е 2-3 пъти по-голяма от сечението на пирамидата. Дори е невероятно, как тази слабо споена скала, която като че ли всеки момент ще рухне, столетия наред поддържа огромната тежест върху себе си (6). Накрая короната се накланя и пада в пропастта. След това ерозията бързо я заостря и започва да намалява височината й (7).
Около половината от Стобските пирамиди сега са без корони. Особено много такива има по Гръчковец, където пластовете са изведени от хоризонталното им положение преди пирамидообразуването и камъните се задържат по върховете им съвсем кратко. Точно тук обаче, многото скални късове поддържат пирамидите в цветущо динамично равновесие – бързо се рушат, но и бързо се създават нови. Понякога бързото им разрушаване спира в някой скален къс от по-долното ниво и процесът на разцвет се възобновява (8). Ако обаче това не стане, тя постепенно загива, като се изравнява с естествения склонов откос, а материалът от нея постъпва в потоците (9). Целите долове са запълнени по дъното със заоблени блокове, които някога са били “корони” на пирамидите. Струпани безразборно, те образуват блокажи почти без дребнокъсова съставка, която се изнася далеч от пирамидите във водите на Рилска река.
Вгледа ли се човек в пирамидите може да открие всички степени на развитието им – те са съобщество с новородени, зрели и стари членове. На пръв поглед меките скали създават впечатлението че всичко е прекалено крехко, неустойчиво, лесно уязвимо от природните стихии. Наклонените корони, дълбоко ерозиралите от водата основи и вертикалните пукнатини в снагата на много от пирамидите създават илюзията, че пороите могат да ги разрушат за няколко години. Отблизо обаче се забелязва, че те са облечени от един твърд и съвсем тънък (около 1 сm) слой от глина, вероятно с доста карбонатно вещество, получена от слънцето и водата. Веднага под нея започва рехавата структура на младите седименти. Така под тази “ризница” те оцеляват векове наред.
Стобските пирамиди са изключително лесен за посещение обект. От шосето София – Кулата се тръгва по посока за Рилския манастир. На около 2 кm след гр. Кочериново има разклон вдясно за с.Стоб и след още 2 кm посетителите са в подножието на Църквището и Кулски рид, където са разположени пирамидите. По черен път, с превозно средство, може да се стигне почти до първите групи.
“Стоби” се е наричало древното римско поселение по долината на Рилска река, чиито останки отново оживяват след извършените разкопки. Сегашното село е разположено почти на същото място. На хълма Църквището, където минава пътеката за пирамидите, още личат руините от стара църква. Църквището и Кулски рид разделят двата дола Гръчковец и Буковец, които при дъждове вливат мътните си води в Рилска река. По десния склон на дола Буковец, се разкриват нежните очертания на “Белите пирамиди”. На фона на зелените гори и червеникавия оттенък на почвите, тези сравнително ниски пирамиди наистина са матово бели. Левият склон на дола Гръчковец е украсен от няколко групи червеникави, високи до 10-12 m пирамиди, а по десния се виждат “Самодивските комини” – четиристенни, високи пирамиди с внушителни размери, които задължително завършват с “корона” от тежък плочест камък.
От най-високата точка по гребена между пирамидите малко над Петровата крепост, се разкрива удивителна гледка от замъци, кули, тристенни и четиристенни пирамиди – всичко това блестящо под слънчевите лъчи – нямо и неподвижно.
Разнообразието на Стобските пирамиди е изключително голямо и е подхранвало въображението на хората, които са кръстили отделните групи с различни поетични имена – “Кулите”, “Братята”, “Самодивските комини”, “Белите пирамиди”, “Чуките”, “Аргачо”, “Зъберите”. Най-известни са “Сватовете” и това име понякога се употребява за означаване на Стобските пирамиди като цяло. “Сватовете” се намират в десния склон на дола Буковец, близо до “Белите пирамиди”. Най-добре се виждат привечер, на залез слънце, когато червените му лъчи сгъстяват краските на пирамидите. Легенди и действителност, приплетени в едно – това са Стобските пирамиди. Те будят възхищение във всички посетители; поети им посвещават стихове, чужденци твърдят, че са достойни съперници на Тиролските пирамиди, учени от много страни се удивляват на ерозионните процеси.
Автори: Здравко Илиев, Венелин Желев
