Нос Емине
с.Емона, Бургаска област
Нос Емине е геоморфоложки феномен, който представлява най-източната точка на Стара планина (1). Намира се на 2 km югоизточно от с. Емона, Бургаска област (42.70148, 27.90029). Обявен е за природна забележителност през 1976 г.
Скалите около нос Емине са представени от горнокампански турбидити на Еминската свита (2), образувани преди 75-80 млн. г. в тесен и дълбок морски трог с изток-западна посока. Този трог се запълва с турбидитни отложения в продължение на 16 млн. г. от приключването на вулканската дейност в Източното Средногорие в средата на Кампанския век до края на Палеоценската епоха.
Еминската свита е изградена от закономерно редуване на тънко до среднопластови пясъчници, алевролити, аргилити, мергели и глинести варовици, представляващи класически турбидити (2-4). Дебелината на турбидитната част на ритмите е 5-10 до 20-30 cm, а на пелитната – 5-6 cm (5). Рядко се срещат олистостроми с глинесто-варовит матрикс и ендокласти от варовити пясъчници и алевролити или ненаситени конгломерати с глинеста спойка. Характерните текстури са градационна и конволютна слоестост, вълнови ребра, механоглифи на течение и влачене (6). Сред тънкоритмичните турбидити има дебели до 1-1,5 m турбидитни пластове от песъчливи варовици, разположени един от друг на приблизително равни разстояния от по 3-4 m (3-4), което показва цикличност в отлагането им. Долната граница се разкрива западно от Слънчев бряг на шосето при с. Тънково и представлява постепенен преход от вулканитите на Драгановската свита. Най-младите нива на свитата се разкриват по северната част на плажа при Иракли, където се покриват от кватернерни отложения. Пълната й дебелина в приморската част е 1670 m.
В геоложко отношение районът попада в най-източната част на Източнобалканската структурна зона, в южното бедро на Ираклийската синклинала. Пластовете са наклонени на север-североизток под ъгъл 30-50º (7). Тук присъстват само илирски структури, формирани по време на Илирската нагъвателна фаза в края на Средния Еоцен. За тази част на Балкана са характерни деформирани гънкови зони с дебелина до 600 m, които се срещат на различни нива в Еминската свита. Деформациите в тези нагънати зони са следствие от подводни свличания, станали още преди консолидирането на утайките.
Нос Емине представлява стръмен скален откос с височина 61.6 m, образуван в скалите на Еминската свита вследствие абразионната дейност на Черно море. В основата му по-здравите турбидитни пластове от песъчливи варовици изграждат греди, които са вдадени навътре в морето (8-10). Най-високата кота е на 61.6 m, но височината на самия скален откос, който е почти вертикален, е не повече от 40 m. От юг носът изглежда силно издаден в морето, но всъщност това е илюзия, дължаща се на изток-западната ориентировка на бреговата линия, която на запад от него върви успоредно на паралела в продължение на 14 km до курорта Слънчев бряг. В района на носа не се забелязват свлачищни явления, но на север от него по бреговата линия има свличания на огромни маси от по-високитете палеоценски нива на Еминската свита. Вертикалният скален откос от източната страна на носа наистина представлява впечатляваща природна забележителност, но всъщност обектът е защитен по-скоро като географска забележителност, като най-източната точка на Стара планина.
От геоложка гледна точка той има стойност като хубаво разкритие на турбидитна последователност с циклично повтарящи се дебели варовикови турбидитни пластове на фона на тънкоритмична алтернация. Разрезът предоставя възможност за наблюдения на седиментоложки, събитийно-стратиграфски и циклостратиграфски феномени.
Само на 3 km на север от него, по пътя от Емона за Иракли, се разкрива постепенен преход между Мезозойската и Неозойската ератема (границата Креда-Терциер).
Въпреки лесния достъп до носа, той рядко се посещава от туристи. Доскоро с. Емона бе почти обезлюдено. Сега интересът към него постепенно нараства, но единственият път до селото, идващ от Иракли, е в окаяно състояние. Понастоящем тук туристическият сезон не се усеща, въпреки близостта на курорти от класата на Слънчев бряг, Св. Влас и Елените, които отстоят само на няколко километра западно от селото. Поради липсата на комуникации с тези курорти нос Емине засега няма туристическо значение.
Според експертната оценка нос Емине е геоложка и географска забележителност с национално значение. Той е устойчиво геоложко образувание, което не се нуждае от специални мерки за защита. Защитената територия е с твърде малка площ и лесно може да бъде оградена. Това обаче няма да промени сегашното състояние на обекта. От стандартните мерки за защита могат да се препоръчат следните: поставяне на указателни табели на шосето Варна-Бургас при разклона за Иракли за разстоянието и местоположението на обекта и забрана на строитрлните дейности в района на носа.
Автор: Димитър Синьовски
