Коматински скали

Коматински скали
с. Брестово, Благоевградска област

Коматинските скали представляват импозантен скален венец, достигащ 100 m височина (1). Наименувани са на забележителния скален масив “Коматиница”, разположен северно от с. Брестово. Изградени са от палеогенски конгломерати, образувани преди около 35-40 млн. г. Те се намират на 10 km западно от гр. Симитли и на 4 km от границата с Република Македония (N 41,845176; E 22,985796). Досега не са обявявани за защитена територия и са описани като геоложки феномен по настоящия проект.

През четиридесетте години на миналия век скалите са описани като полигенни конгломерати в основата на “мощна задруга от конгломерати и дебелослойни пясъчници” с приабонска възраст, а след това са наречени “Коматински конгломерати” по името на забележителния скален масив “Коматиница” при с. Брестово. Оттам идва и името на Коматинската свита, в която са обособени в края на осемдесетте години, а скалният венец е посочен като стратотипова местност.

Свитата е изградена от слабосортирани полимиктови червеноцветни брекчоконгломерати и конгломерати (2) с късове от мигматити, амфиболити, метабазити, зеленошистни скали, диорити, гранодиорити, гранити, кварц, пермски и долнотриаски червени пясъчници, алевролити и алевропелити, среднотриаски варовици и доломити. Късовете са ръбати до полузагладени с размер от 2-3 до 30-40 cm, рядко до 80-100 cm. Спойката е песъчливо-гравийна с преобладаващо силицикластичен и по-малко карбонатен материал. Тя е сива до сивочервена и виолетова (3), на места със зелен оттенък. На различни нива се срещат пясъчници, алевролити, аргилити и варовици. Дебелината на свитата в типовата местност при скала „Коматиница” (4) е около 800 m. Тук скалният венец е най-внушителен и се извисява на над 100 m над зелената долина (5). Основата на венеца е обрасла с гора, а в източната му част растителността е завзела и склоновете (6,7). Скалният венец започва от р. Вранещица, северно от с. Сухострел и завършва постепенно северно от с. Брестово (8).

Скалният венец “Коматиница” определено е обект с национално значение. Анонимността на тези скали вероятно се дължи на географското им положение в периферията на ЮЗ България, близо до границата с бивша Югославия. Те задължително трябва да бъдат описани според изискванията и предложени за включване в Регистъра и кадастъра на геоложките феномени на България. Освен естетическа стойност, Коматинските скали имат и изследователска стойност, предвид местоположението им в типовата местност на Коматинската и Сухострелската свита с нейните четири члена – Елски, Пильовски, Солашки и Дебочишки.

Границата между Коматинската и Сухострелската свита се разкрива под скалния венец на Коматинските скали по склона към с. Брестово. Тук пясъчниците на Дебочишкият член се покриват с отчетлива граница от коматинските конгломерати (9). В разкритията на Солашкия член се наблюдават интересни седиментни текстури – пясъчникови конкреции (10), паралелна (11) и конволютна слоестост (12). Без да са уникални в това отношение, те са толкова представителни, че като отлични примери от своя клас могат да се използват за учебни практики и илюстриране на учебни помагала или практически учебни курсове (13). На фона на околните широколистни горски масиви, полупустинният вид на пясъчниковите разкрития и оскъдната топлолюбива растителност оформят забележителния локален облик на местния ландшафт (14,15).

Районът е доста отдалечен от градските центрове в ЮЗ България и рядко се радва на посетители. Единственият достъп до с. Брестово и Коматиница е през селата Крупник, Потока и Кадийца. Шосето от Симитли за с. Докатичево след Балабанци продължава като черен път, по който районът е достъпен само за високопроходими коли.

Автор: Димитър Синьовски