Камарата
с. Бресте, Плевенска област
Камарата представлява блоково-ерозионна морфоложка форма, развита сред мастрихтски варовици с кремъчни конкреции в каньона на р. Ръчене между селата Камено поле, Врачанска област и Реселец, Плевенска област. Обявена е за природна забележителност през 1974 г. заедно с Чуклите, но местоположението им е фиксирано погрешно в землището на с. Камено поле. При разработването на Регистъра и кадастъра на геоложките феномени през периода 2000-2003 г. бе установено, че на скицата към заповедта за защита е отбелязано местоположението на „Целкинските чукли”, докато истинските Чукли и Камарата, се намират на 2 km източно по течението на р. Ръчене до помпената станци на съседното с. Бресте, Плевенска област, на надморска височина 230 m (1). Районът е изключително красив с множество морфоложки форми от типа на скалните кукли (2,3).
В геоложко отношение районът на Камарата попада в североизточната част на Западния Предбалкан, непосредствено до границата с Мизийската платформа. Скалите са почти хоризонтални. Те са образувани в нормално солено епиконтинентално море в края на Късния Кампан и Ранния Мастрихт (преди 68-72 млн. г.). Представени са от с. ветлосиви до бежови здрави микритни варовици с кремък, обединени в Мездренска свита. Съдържат светлосиви до черни кремъчни конкреции. Дебелината им по каньона на р. Ръчене е 70-80 m. Горната граница представлява бърз литоложки преход към биокластичните варовици на Кайлъшката свита, които обхващат нивата над Камарата.
Районът е в граничната зона между Каменополската синклинала и Мраморенската антиклинала, които имат посока на шарнира около 110°. В района на Камено поле шарнирът на Мраморенската антиклинала се понижава формирайки добре изразената й източна периклинала. Каменополската синклинала е плоска, но подчертано северновергентна, с относително по-стръмно южно бедро (наклон до 40°) и полегато северно (6-10°). Развитието на феномена “Камарата” е свързано със сноп от вертикални пукнатини с посока 70°.
„Камарата” е ерозионна морфоложка форма сред варовиците в долината на р. Ръчене, на 6 km източно от с. Камено поле и 9 km ЮЗ от с. Бресте. Тя представлява заоблено възвишение напречно на долината на р. Ръчене, нарушено от напречни, вертикални пукнатини (4). Реката е проникнала през Камарата, оформяйки тесен пролом по пукнатините. С течение на времето тя е унищожила напълно един блок между две пукнатини. Съседният от юг блок е паднал на север и е запушил руслото на реката. В момента той е наклонен и подпрян на северната стена на бившия пролом (5). Периферните ръбове на нарушената зона са свежи, слабо или почти незасегнати от ерозионни заглаждания, което е указание на твърде млада възраст (вероятно холоценска) на процесите, генерирали това образувание. Преграждането на реката довело до образуването на малко естествено езеро, свидетелство за което е идеално заравнената и разширена заливна тераса на реката преди Камарата (6). Вследствие на това тя е започнала да изтича на юг от нея, през тясно ждрело, откъдето се е оттекло и самото езеро (7). Така се е образувало съвременното речно корито с формата на меандър, заобикалящо “Камарата” от юг.
Достъпът до района е по черен път от с. Бресте за помпената станция (8) или по черен път откъм с. Камено поле, отбивка от шосето за с. Кунино. Намиращата се в непосредствена близост до обекта хижа на северния склон на реката е почти разрушена.
Геоложкият феномен “Камарата” е изключително устойчив, предвид неговия скален състав, а също така заоблената и сравнително плоска форма. За разлика от съседните чукли при него липсват стърчащи форми и е сравнително слабо податлив на ерозионните процеси. Независимо от вертикалните пукнатини, скалата е стабилна без опасност от интензивно разрушаване.
В Регистъра и кадастъра на геоложките феномени бе предложено защитената територия да бъде увеличена на 135 ха, като новата площ обхване каньона на р. Ръчене източно от с. Камено поле, до действителното местоположение на “Чуклите” и “Камарата”. Основание за това е наличието на няколко групи геоморфоложки образувания, които по нищо не отстъпват на защитените обекти. Към тази територия може да се добави и останалата част от каньона до с. Реселец, който е с впечатляващ ландшафт и на места достига дълбочина до 100 m. В долната му част в лесопарк „Калето”се намират други защитени обекти – Скалните кукли и Калето. Ако се вземат предвид и множеството пещери и карстови извори, разнообразени с местообитанието на едри грабливи птици и други редки видове животни и растения, каньонът на р. Ръчене може да се превърне в изключително красив геопарк, тематично насочен към карстовите процеси и форми.
Автор: Димитър Синьовски, Георги Айданлийски
