Заского
с. Гинци, Софийска област
Заского е геотоп с научна, екологична и естетическа стойност (1), защитен през 1981 г. заради местообитанието на редки и застрашени от изчезване видове птици, прилепи и пещерна фауна. При разработването на Регистъра и кадастъра на геоложките феномени в България към екологичните предпоставки са добавени карстовият венец, образуван от варовиците на Яворецката свита, световно известният фациес „амонитико росо” сред варовиците на Гинската свита и границата Юра/Креда сред варовиците на Гложенската свита. Така от чисто екологична, защитената територия бе превърната в геоложки феномен.
Геотопът се намира на надморска височина от 1030 до 1200 m по западния склон на р. Нишава (Гинска река) в с. Гинци, Софийска област (43.06836, 23.10401). В геоложко отношение той попада в Западнобалканската структурна зона, в южния борт на Берковската единица. Обхваща варовиците на Яворецката, Гинската и Гложенската свита, образувани преди 160-140 млн. г. в пелагична морска обстановка. Скалният венец при с. Гинци, в който са развити няколко пещери, е оформен от варовиците на Яворецката свита. Известният пелагичен фациес ammonitico rosso представляващ амонитно гробище с многобройни амонитни ядки и аптихуси, е сред скалите на Гинската свита, а границата Юра/Креда е сред варовиците на Гложенската свита.
Яворецката свита (Калов – Долен Кимеридж) е представена от 30 m сиви, микритни варовици с фин биодетритус (2). Тя се разполага с бърз литоложки приход над глинестите варовици и мергели на Бовската свита, а нагоре прехожда във варовиците на Гинската свита. В южната част на защитената площ тези варовици маркират добре оформена антиклинална гънка, която се вижда от шосето София-Петрохан (3).
Гинската свита (Долен Кимеридж – Среден Титон) е представена от сиви до розови ядчести варовици, които принадлежат на известния пелагичен фациес ammonitico rosso (4). На места те се прослояват от микритни и кластични варовици. Разрезът при с. Гинци е нейният холостратотип, който се състои от 4 пачки: 1 – 14 m сиви, микритни, интракластични и ядчести варовици с фораминифери, водорасли, цианофитови онкоиди и богата амонитна асоциация (5); 2-6 m сиви, плътни, интракластични варовици с прослойки от сиворозови, ядчести варовици с цианофитови онкоиди, водорасли, фораминифери и остракоди; 3-19.50 m типичен ammonitico rosso фациес – червени, ядчести варовици с глинесто-варовита основна маса; 4-13 m светлосиви, ядчести варовици с тънки прослойки от сиви, микритни варовици с фин биодетритус с фораминифери, криноиди и остракоди.
Гложенската свита (Среден Титон – Бериас) е изградена от 22.50 m сиви микритни варовици с калпионелиди, фораминифери, радиоларии, остракоди, амонити и аптихуси. Сред нея се срещат и по-плиткоморски отложения от типа на пелетно-оолитни варовици с интракласти, онкоиди и биокласти.
Известният пелагичен фациес ammonitico rosso е развит в Гинската свита. Той представлява амонитно гробище сред ядчести варовици със сиворозов цвят, чието съдържание на CaCO3 достига до 82.75 %, пелитовият компонент е 13-14 %, алевритният – около 3 %, а псамитовият – под 1 %. Това уникално фосилно находище с изобилие от фосилизирани индивиди от разред Ammonitida, чиито последни представители изчезват от лицето на земята преди 65 млн. г. в края на Мезозойската ера. Отделните индивиди не са добре запазени – представени са от амонитни ядки, но такова изобилие на амонити в природата рядко може да се наблюдава.
В пачка 1 са описани Nebrodites (Nebrodites) cafisii (Gemmelaro), N. (N.) rhodanensis Ziegler, N. (N.) heimi (Favre), N. (N.) agrigentinus (Gemmelaro), N. (N.) hospes (Neumayr), Idoceras balderum (Oppel), Progeronia breviceps (Quenstedt), Taramelliceras (Taramelliceras) compsum (Oppel), T. (T.) bulgaricum (Toula), Streblites tenuilobatus (Oppel) и др. От пачка 3 са определени Virgatosimoceras rothpletzi (Schneid), Aspidoceras cf. Cyclotum (Oppel), ?Subplanitoides sp., Aspidoceras longispinum (J. de C. Sowerby), Hibonoticeras hibonotum (Oppel), Taramelliceras (Taramelliceras) cf. franciscanum (Fontanes).
Амонитното гробище, сравнено с други подобни фосилни находища, е уникално за нашата страна. Фосилите трудно се отделят от скалата и това е основната причина находището да се запази непокътнато. От другата страна на шосето в самото село, сред скалите на Озировската свита, също има богато фосилно находище, което се намира извън защитената площ. То не е уникално за страната, тъй като това ниво на долноюрската серия се разкрива и на други места.
Границата Юра/Креда е установена сред варовиците на Гложенската свита. Тя се намира в интервала между 16.50 m и 22.50 m от основата на свитата, който принадлежи на зона Calpionella alpina. Границата Юра/Креда в разреза при Гинци е била предмет на международен симпозиум през 1977 и е добре изучена в палеонтоложки и литоложки аспект. Тя представлява международен интерес, доколкото носи информация за хроностратиграфската граница между двете мезозойски системи.
Устойчивостта на юрските фосилни находища са превърнали маршрута до с. Гинци в неотменима част от практиките по палеонтология и стратиграфия със студентите от Софийския и Минно-геоложкия университет (6), поради което обектът има висока образователна и изследователска стойност.
Районът се характеризира с разнообразна флора и фауна (7). Скалният венец, образуван от варовиците на Яворецката свита, представлява впечатляващо морфоложко образувание с множество карстови форми – карстовата пропаст “Заского” и пещерите “Диневата пещ”, “Светата вода”, “Кривата пещ” и “Подмола” (8), в които се развиват редки и застрашени видове пещерна фауна: белоопашат мишелов, гарван-гробар, малък ястреб, хайдушка гарга, голям и остроух нощник, дългокрил прилеп, пещерна пиявица, планария, бръмбар-светломразец.
Автор: Димитър Синьовски
