Каньона на р. Дряновска
гр. Дряново, Габровска област
Каньонът на река Дряновска (1) се намира на 4 km западно от гр. Дряново, около Дряновския манастир (42.95016, 25.43222). Нивото на реката е на около 270 m надморска височина, а дълбочината му е над 250 m. Той пресича варовиковото плато „Стражата” и образува живописни скални венци, които досега не са били обект на защита (2). Районът на река Дряновска притежава изключително красив и впечатляващ ландшафт. Във фокуса на тази невероятна природна красота стоят скалните венци (3,5), каньона на самата река и ждрелото на нейния ляв приток река Андъка (4), чиито води образуват каскада от водопади (6).
Каньонът на река Дряновска попада в Централния Предбалкан и по-точно в седнопредбалканското хълмисто и платовидно структурно стъпало. Районът е изграден от долнокредни скали, образувани в интервала между Валанжинския и Аптския век на Ранната Креда (преди 140-120 млн.г.). Той попада в ядрото на голяма синклинална гънка, изградена от ургонски варовици. Долните по-полегати части на склоновете на каньона са сред скалите на Камчийската и Горнооряховсата свита и са покрити с растителност, докато горните 150 m представляват скален венец, изграден от варовиците на Крушевската и Еменската свита (5,7). По билото на платото се разкриват теригенните скали на Българенската свита.
Скалите са в нормален пласторед с плавни преходи помежду си и субхоризонтално положение на пластовете, които изграждат източната периклинала на Стражанската синклинала с изток-западна ориентировка на оста. Тя е основната австрийска структура в Троянската единица, която се очертава от компетентните ургонски карбонатни скали на Ловешката ургонска група.
Най старата единица – Камчийската свита, е изградена от мергелно-песъчливи седименти с валанжин–баремска възраст. Представителни разрези на свитата има североизточно от гр. Дряново по пътя към гара Соколово. Основните литоложки разновидности са пясъчници и мергели. Пясъчниците изграждат пачки с дебелина до 10 m, а мергелните интервали са с дебелина 20-120m. Дебелината на свитата варира от 300 до над 1000 m, като най-голяма е в района на гр. Дряново.
Горнооряховската свита се разполага върху Камчийската, като на места се зацепват латерално. Типовият разрез се намира при с. Асеново, Горнооряховско. Възрастта на свитата е баремска, а дебелината се изменя от около 500 m на северозапад, до 50-100 m в площта на геоложкия феномен.
Над нея следват отложенията на Ловешката ургонска група, включваща четири свити: Кормянска, Крушевска, Еменска (Дебелцовски клин) и Българенска свита. Тези скали реално оформят скалния венец „Стражата”, в източната част, на който се намира каньона на река Дряновска. Възрастта на единиците е баремска, като само Българенската теригенна свита обхваща и долните части на Аптския етаж.
В Кормянската пясъчникова свита преобладават пясъчници и алевролити с глинеста спойка с дебелина до 50 m.
Разрезът на Крушевската свита е представен от разнообразни по състав и структура варовици, с преобладаване на афанитовите биодетритусни разновидности с корали, бриозои, орбитолини и бивалвии. Дебелината на свитата е около 40 m.
Дебелцовският клин на Еменската варовикова свита е представен предимно от чисти, светли, порцелановидни варовици. Срещат се и типични ургонски пахиодонтни варовици. Дебелината на клина е около 40 m, а общата дебелина с Крушевската свита е 80m.
Най-горната единица в каньона на р. Дряновска – Българенската теригенна свита, се характеризира с разнообразен литоложки състав, включващ разнозърнести пясъчници, глинести скали и варовици. Наблюдава се коса слоестост и рипъл марки. По-меките пластове са представени от алевролити и мергели. Варовиците са разнообразни по състав и структура – оолитни, биодетритусни, биоморфни и др., дебелина до 150 m.
В района на платото „Стражата” р. Дряновска и нейният ляв приток р. Андъка, са изсекли три скални венци – „Стринава” от изток, „Поличките” от запад, и „Боруна” от юг (2). Благодарение на карстификацията в цялата площ се срещат разнообразни скални образувания, сред които над 35 пещери и повърхностни карстови полета. По-значими от тях са пещерата Бачо Киро – 3500 m и пещерата Андъка – 5000 m. Те се намират в скалния масив между двете реки, известен под името „Боруна”. Вследствие на геложката дейност на водите през Кватернера денивелацията между речните русла и най-високите части на платото е достигнала 250 m, поради което реките са осеяни с водопади (8), а скалният венец, оформен сред ургонските варовици, представлява 150 метрова стена точно под горния ръб на платото.
Пещера Андъка е предимно водна пещера, като по голямата част от водите и идват от минаващата наблизо едноименна река (10). Дебитът на преминаващата през пещерата вода е голям, поради което в една от галериите има изградена пречиствателна станция, функционирала до 1979 г. за водоснабдяване на гр. Дряново. Пещерата е защитена поради популациите на редки видове прилепи в нея, някои от които са вписани в червената книга. По своите размери тя е на шесто място в България.
Пещера Бачо Киро до скоро е смятана за пещерата, приютила най-старото население на Европа (11). В нея са намерени множество кости, като например от пещерна мечка, елен и др., както и множество сечива и рисунки. На практика това е най-старата изучена пещера в България, която има благоустроена част и привлича непрекъснат туристически поток.
Територията около каньона на река Дряновска е тясно свързана с живота на хората от Дряновския регион. Още през раннокаменната ера, древният човек е намирал подслон в множеството пещери и храната си по богатото на диви животни плато. Траките са оценили предимствата на образуваните от течащите реки скални венци за издигането на укрепления. Открити са също и останки от римска крепост, а най-голяма по размери е крепостта Стринава, където според някои е основана Втората българска държава с победата на Асеновци над Исак Ангел. Поради възловата позиция на крепостта и изградените наблюдателни кули по платото, тя осигурява сигурността на столицата Търновград чак до османското нашествие. Съществуват мнения, че тук е разгромена българската армия, в подкрепа на което е фактът, че именно по това време крепостта е срината до основи. От времето на Втората българска държава тук се намира и Дряновският манастир „Св. Архангел Михаил” (9), основан по времето на цар Калоян, около 1200 г. По време на Априлското въстание в него се скрива четата на Бачо Киро и поп Харитон, които водят 9-дневна битка с многократно надвишаващата ги турска армия и почти всички четници загиват, а по църквата „Св. Архангел Михаил” (12), още личат следи от турската артилерия. В тяхна чест в двора на Дряновския манастир е издигната костница (13).
Съгласно разработената методика за оценка на геоложките феномени в България, описаната природна забележителност се нарежда сред геоложките феномени с континентална значимост. Каньонът на р. Дряновска, карстовите образувания и неповторимият природен ланшафт в комбинация с останките от древната и средновековна история на района го правят изключително интересен в туристическо отношение и благоприятен за развиване на геотуризъм.
Автори: Димитър Съчков, Димитър Синьовски
