ПРИЕМ

Червеница

Червеница
с. Кунино, Врачанска област

Геоложкият феномен „Червеница” е скален венец с дължина 250 m и височина 60 m (1-4). Представлява монолитна варовикова скала, която се издига на повече от 150 m над речната тераса на р. Искър при с. Кунино, Врачанска област (43.18877, 24.00839). Обектът се намира на 300 m надморска височина и е обявен за природна забележителност през 1974 г. Изграден е варовиците на Кайлъшката свита, образувани в плитко епиконтинентално море в края на Кредния период (Късен Маастрихт), преди 66-68 млн. г.

В геоморфоложко отношение районът попада в североизточната част на Западния Предбалкан. Червеницата е оформена сред скалите на Кайлъшката свита, представени от биокластични варовици с късномастрихтска възраст. Те са образувани преди около 68 млн. г. в плитко и топло епиконтинентално море с нормална соленост. Варовиците са жълтеникави до бели, дебелопластови до масивни, здрави с черупчест детритус и добре запазени вкаменелости от бриозои, бивалвии, брахиоподи, гастроподи, морски таралежи и по-рядко белемнити и амонити. Тук варовиците на Кайлъшката свита, имат леко червеникав оттенък, открояващ ги от общия бял фон на околните скали, откъдето произхожда и името на обекта. Дебелината на свитата варира от 10 до 50 m. Тя е най-широко разпространената горнокредна литостратиграфска единица в тази част на Предбалкана.

Скалният венец над с. Кунино е част от цяла верига подобни (но не толкова впечатляващи) скални венци, простираща се далеч извън пределите на района в западна и източна посока. Вероятно по-бързата ерозия в началните стадии на врязване на р. Искър и по-голямата локална устойчивост на скалите са главните фактори за извисяването на скалния венец. Причината за съхраняването му по този начин вероятно се дължи на по-компактния характер на скалите, което може да е следствие от диагенезата и по-активните процеси на циментация, протекли в ранните стадии на литификация. Скалата е отделена морфоложки от платото северно от нея чрез негативна форма, образувана по отслабена зона във варовиците (5-7).

През 50-те години на 20-ти век в източния край на Червеницата се разработва кариера за добив на варовик, а непосредствено в подножието й работи пещ за добив на вар. През 1974 година скалният венец е обявен за природна забележителност. Съгласно изискванията на Закона за защита на природата, кариерата е изместена и разрушаването на обекта е прекратено. Този акт се оказва добър за Червеницата. Обектът нощем е бил осветяван от прожектори, което е осигурявало впечатляваща гледка. По това време на скалата с неонови тръби е изобразен бюстът на Георги Димитров.

Независимо че е обявена за природна забележителност, Червеницата не е популярна сред природолюбителите, а само сред местните хора, чиято асоциация за родно място се свързва именно с нея. Не е обозначена и не е включена в туристически маршрути. Независимо от това тя е описвана неколкократно в популярни и справочни издания, като сп. Природа и знание, Енциклопедия България, Пътеводител на Врачански окръг и др.

Червеницата не се нуждае от специални мерки за защита. Благоприятното разположение на скалния венец на ж.п. линията София-Варна и отличната му видимост (от около 10 km в посока към Плевен) го правят особено подходящ естествен билборд за рекламна дейност с екологична насоченост (осветление, неонови емблеми и др.). За популяризирането на обекта е необходимо той отново да бъде осветен.

През 2008 г. тя бе част от маршрут на геоложката студентска експедиция „Искърски пролом 2008” осъществена по настоящия проект с кофинансиране на МГУ „Св. Иван Рилски”. По време на експедицията обектът бе оценен като геотоп с национална значимост съгласно оригиналната методика, разработена за Регистъра и кадастъра на геоложките феномени на МОСВ.

Районът е особено богат на природни забележителности: пещерите Самуилица 1, Самуилица 2 и Гълъбарника в землището на село Кунино; Скалните кукли, Реселешките кукли, Калето, Купените и водопад Скока в землището на село Реселец; скалният мост Проходна, срутището Струпаница, Провъртеника, както и известните пещери от Карлуковския карст в землището на село Карлуково; Чуклите и Камарата в землището на село Бресте, Седларката при с. Ракита. Всички посочени обекти понастоящем са включени в Регистъра на геоложките феномени на България и попадат в обхвата на геопарк Искърски пролом.

Автор: Христо Василев

Галерия

3_1
3_5
3_2
3_6
3_3
3_7
3_4
3_8

Местоположение