„Отправям своята голяма благодарност на проф. Копрев, на членовете на Академичния съвет, на всички преподаватели в МГУ, на колегите от Група ГЕОТЕХМИН, от НТС по МДГМ, от БМГК и от Съвета на настоятелите, с които дълги години сме работили заедно. Благодаря и на семейството ми, което дълги години ме е подкрепяло. Искам да отбележа, че всички от фамилията ми са завършили МГУ. Винаги, където ида съм бил, съм подчертавал, че съм завършил МГУ и съм бил горд“, каза проф. Вутов.
Той обяви и каква ще е следващата дарителска инициатива, с която ще подпомогне минната Алма матер: „За да продължа това, което сме правили със своята дарителска дейност, обявявам, че ще обновим библиотеката на МГУ, в която има 120 000 тома.“
В официалното представяне пред гостите на събитието проф. дн инж. Ирена Григорова– заместник-ректор на МГУ, разказа за професионалния път на проф. Вутов. Той е магистър по маркшайдерство от Минно-геоложкия университет – София. Започва работа като маркшайдер в Медодобивна компания „Елаците” през 1976 г., след което се издига до главен маркшайдер, главен инженер, заместник-директор в рудник „Елаците”, гр. Етрополе. Бил е осем години научен сътрудник в КНИППИ „Нипроруда”. През 1990 г. става един от тримата съоснователи на дружеството за инженерингови и консултантски услуги в минната промишленост Геотехмин, а от 1999 г. – и ръководител на индустриална група ГЕОТЕХМИН. Бил е председател на СД на Елаците-Мед АД, а днес е председател на Надзорния съвет на дружеството. Сред най-големите заслуги на проф. Вутов и ръководения от него екип от група ГЕОТЕХМИН в областта на минната индустрия е удължаването на жизнения цикъл на минния комплекс Елаците-Мед с 25 години, запазването на заетостта на хората и ролята на дружеството за социално-икономическото развитие в общините на дейност.
Изследователският и инженерен принос на проф. дтн инж. Вутов го нарежда сред най-уважаваните минни специалисти в областта на открития добив на цветни метали. Той е автор и участва в над 195 научни и професионални доклади, научно-изследователски и научно-приложни проекти в областта на техниката и технологиите на открити рудници; приложението им в минното дело през целия жизнен цикъл на всички етапи от разработването на проекти. Има патент за метод за взривно разрушаване на разлята мед, приложен в МДК „Г. Дамянов“, гр. Пирдоп, 1976 г. Начело е на дарителски програми, които създават траен резултат в областта на демографското, духовното развитие, образованието, културата, инфраструктурата. Той е дългогодишен член на настоятелството на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ (до 2023 г.) и голям дарител за различни благородни каузи на университета, за което е удостояван с високи отличия. За дарителската и човеколюбивата си дейност е удостояван със златен медал и други отличия на Българския червен кръст.
Носител е на орден „Стара планина” първа степен за изключителен принос и заслуги за икономическото развитие на страната и изграждане на съвременните индустриални отношения, както и на десетки други авторитетни отличия в областта на бизнеса, науката и благотворителността. На 2 април т.г. бе награден с Отличителния знак на БАН за изключителните му заслуги към научната институция и цялостната му обществена дейност в полза на България.
МГУ „Св. Иван Рилски“ удостоява със званието български и чуждестранни граждани, които имат заслуги към развитието на науката, висшето образование, културата и обществения живот. До момента титлата на университета са получили 15 личности. Сред тях са проф. Карстен Дребенщед, професор по открит добив в Техническия университет „Минна академия Фрайберг“, Германия, и Н. Пр. Лхамсурен Дугержав, бивш посланик на Република Монголия у нас. Проф. дтн инж. Цоло Вутов е първият индустриалец с това звание на университета.