Музеят по минералогия, петрография и полезни изкопаеми е създаден през 1961г. като учебна сбирка от минерали, скали и полезни изкопаеми, която е използвана за обучение на студентите от основаването на Университета през 1953г. до днес. От 2008г. преминава под ръководството на Геологопроучвателния факултет като Академична музейна сбирка, а по-късно като Музей по минералогия, петрография и полезни изкопаеми. В предмета на неговата дейност са включени образователни, учебни и научни задачи. Той е разположен в специално построена експозиционна зала на площ от 280 м2. В музея са подредени и системанизирани минерали, скали и полезни изкопаеми от всички български находища и образци от над 50 страни в света.
Многобройна е колекцията от Русия, Германия, Чехия, Словакия, Бразилия, Китай, Австралия. Във фонда се съхраняват 13 304 бр. образци, от които 12 321 в основен и 983 в обменен фонд. В основния фонд към музея се съхраняват 9280 образеца от български находища. Всички образци са систематизирани съгласно възприетите в учебната практика класификации, което прави музея пълноценен за обучението и подготовката на студентите и за разгръщане на широка научноизследователска дейност. Неговите разнообразни колекции са свързани с имената на повече от 82 професори, доценти и преподаватели, 14, от които са от чужбина, а също и над 30 геолози, випускници на факултета, студенти. Ежегодно фондът се попълва от дарения на преподаватели, студенти и гости на Университета, дарители-любители и приятели на Геологопроучвателния факултет, както и от обмен с други музеи в света.
В раздел „Минералогия” сред експонатите има уникални образци, като „Гигантски калцитови друзи” от Бургаско, колекция „Ахати” от Кърджалийско, Шуменско и други български находища. В този раздел са регистрирани над 662 минерални вида и разновидности. Музеят притежава богата колекция от разновидностите на кварца, най-дългото опализирано дърво, геода от аметист, чудесна колекция от български ахати. Специална за музея е колекция, която съдържа разновидности на кварца и скъпоценни минерали от Бразилия.
Раздел „Петрография” включва всички типове магмени, седиментни и метаморфни скали, подредени по съвременните класификации. За България това е най-представителната петрографска колекция. Интерес представлява колекцията от образци от най-известните вулкани в света, варовик от връх Еверест, Хималаи, Непал, гнайс от най-дълбокия сондаж в Русия. В раздела е подредена и специална сбирка от скалнооблицовъчни материали.
Раздел „Полезни изкопаеми” съдържа цялостна генетична класификация на находищата на метални и неметални минерални суровини (генетични серии, групи и класове) и специален раздел – текстури. В музея е изложен макет на „самокòв“. Основна функция на музея е съхраняване на минералното разнообразие на България. В музея се съхранява за идните поколения цялото минерално и рудно наследство на България. Музеят е представителен депозитариум на суровинната база на нашата страна. Тук са материалите от находища, които вече са експлоатирани, които сега се разработват и личните сбирки от научните изследвания на повече от преподавателите на МГУ. Подредени са специални регионални сбирки: „Барит-железорудно находище Кремиковци“; „Оловно-цинковите находища в Родопите“. Музеят разполага с колекция „Сувенири“ и сбирки от минерали и скали, които могат да се закупят.
Научното ръководство на музея се осъществява от Музеен съвет, съставен от преподаватели от катедри „Геология и проучване на полезни изкопаеми” и „Минералогия и петрография”. Съветът е избран от ФС на ГПФ в състав: проф. д-р Й. Кортенски – председател, доц. д-р Ст. Приставова, доц. д-р Б. Банушев, доц. д-р Ст. Стойков, доц. д-р Р. Паздеров, доц. д-р А. Здравков и ас. Сергей Добрев. Уредник на музея е инж. Екатерина Иванова.
