Чутурите
гр. Грамада, Видинска област
Геотоп „Чутурите” е с естетическа и научна стойност. Той е представен от овални варовикови образувания с цилиндрични кухини по дългата ос, напомнящи вкаменени дънери (1). Намира се на 248 m надморска височина, северно от гр. Грамада, Видинска област (43.84902, 22.66165), вляво от шосето за Видин. Името произлиза от формата им, наподобяваща дървени съдове от миналото за счукване на жито. Чутурите са образувани преди около 7 млн. г. през Бесарабския подвек на Сармата (Миоцен) от органогенна варовикова маса, инкрустирана по дънерите на растящи в крайбежната зона на Сарматското море дървета. Наименувани са на дървени съдове, използвани в миналото за чукане на жито. Част от тези природни феномени на площ от 2,5 ха е защитена през 1968 г.
Чутурите се намират в Мизийската платформа. Те са разположени в горната част на Фуренската свита, която е част от Бесарабския подетаж на Сармата. Тя е изградена предимно от варовици с фрагменти от мекотели и фораминифери с редки прослойки от пясъчници и пясъци. Варовиците са органогенни, бивалвийни (мактрови), детритусни, оолитни, песъчливо-детритусни и песъчливи, с различна степен на литификация – както плътни и здрави, така и шуплести с ядки и фрагменти от бивалвии. Описани са и малки рифови тела, изградени главно от бентосни фораминифери (нубекуларии), бриозои и водорасли. В горната част разрезът завършва със здрав, варовиков пласт, който подържа заравнената част на релефа. Над него е „чутуроносният“ хоризонт, представен от по-слабоспоени, песъчливи варовици, сред които са самите чутури. Бесарабската възраст е установена въз основа на мидите Mactra (Sarmatimactra) vitaliana fatbreana (d’Orbigny), Plicatiforma fittoni fittoni (d’Orbigny), Obsoletiforma (Sarmaticardium) desperata (Koles) и др.
Разрезът в Рушовски дол по левия склон на Грамадска река, включва 20 m оолитни и органогенни варовици с прослойки от слабоспоени песъчливи варовици и по-малко глини. Варовиците са с различна степен на литификация, но като цяло са много чисти. Сред оолитните варовици, които не са много устойчиви, се срещат неиздържани прослойки и ядки от много здрави и плътни бежови варовици съдържащи 98 % CaCO3. Те се редуват с по-слабо споени и дори ронливи песъчливи и черупчести варовици с по-ниско съдържание на CaCO3 – около 95 %. Кредоподобните прослойки имат най-ниско съдържание на CaCO3, около 92 %. Горната част на разреза завършва със здрав варовиков пласт подържащ заравнената част на релефа. “Чутуроносният” хоризонт, представен от слабо споени песъчливи варовици, внлючва чутурите и лежи върху предходния.
Чутурите представляват ниски, колоновидни, почти еднакви по размер овални инкрустационни образувания с цилиндрична кухина по дългата ос (2). Варовиците, от които са изградени, имат същия състав и физични свойства като подстилащия ги варовиков пласт и представляват негово вертикално продължение. Стените на някои са масивни, но повечето са изградени от слоеве по-плътен и по-кавернозен варовик, разположени концентрично около централния отвор (3-6). Седиментоложките анализи и микроскопски изследвания на шлифи показаха, че варовикът е изключително чист и съдържа 98 % разтворим компонент. Той е кремавожълт, коралов, порест с петниста текстура. Срещат се само единични дребноалевритови кварцови зърна, а в напречни прерези личат коралови фрагменти, чиито пори с диаметър 0.1-0.25 mm, са запълнени с вторичен дребнозърнест калцит (спарит).
Стената на цилиндричната централна кухина е винаги гладка (5,6), а диаметърът е 15-25 cm. Много рядко се срещат чутури, чиито отвор е запълнен с първичен материал – силно кавернозен, песъчлив варовик. Има и такива, които са затворени отгоре или отворът е съвсем тесен, но надолу се разширява и заема цилиндрична форма. Отворът на повечето от изправените чутури е запълнен с пръст и някои служат като естествени саксии за шипкови храсти (7) или айланти (див орех).
Размерите на чутурите по дългата ос са между 80 и 120 cm, а диаметърът им най-често е между 60 и 80 cm, рядко над 1 m. Размерите на централната кухина не са пропорционални на размерите на чутурите. Срещат се дебели чутури с тесни кухини и тънки с широки отвори. Сечението им е идеално кръгло, но при запълнените е елипсовидно или с формата на полумесец. При някои има концентрично окарстяване по по-слабите зони около централната кухина, което подчертава концентричния им строеж. В естествено изправено положение чутурите стърчат на 40-80 cm над почвата, но има и такива, които едва се показват на повърхността (6). Повечето са повалени и откъснати от скалната основа, с „подложка” от подстилащия „чутуроносен” хоризонт (8).
Засега хипотезата че „чутурите“ са инкрустационни карбонатни образувания по дънерите на дървета, изглежда най-правдоподобна, предвид идеално загладената стена на цилиндричните централни кухини и концентричния им строеж. В подкрепа на тази хипотеза е и наличието на по-малки отвори, разположени концентрично около централния, които биха могли да бъдат от клоните на най-долното разклонение на дървесни видове от типа на хвощообразните и някои бамбукови растения. Твърде възможно е това да са били именно такива дървета, растящи в приливно-отливната зона на топлото сарматско море, около които са се натрупали органогенни карбонатни отложения.
Чутурите са уникални за страната и Балканския регион геоложки образувания, но въпреки че са природна забележителност повече от 40 години, те си остават неизвестни и не са включени нито в туристически маршрути, нито в екскурзии с научна цел, симпозиуми или студентски практики. Те остават дори извън мероприятията на организирания в Белоградчик международен симпозиум на ProGeo през 1998. Популярни са само сред местното население, но нямат връзка с културното и духовно развитие на региона, тъй като хората са наясно с геоложкия им произход. Те са изключително устойчив геоложки феномен, тъй като са изградени от варовици – едни от най-здравите скали в природата. По времето на комунизма през шестдесетте години на 20-ти век са подложени на масово унищожение в кариера за трошен камък. Все пак през 1968 г. това безумие е спряно и са обявени за природна забележителност. Защитата им обаче се изразява само в прекратяването на дейността на кариерата и ограждане на една малка територия, която по-късно се превръща в пустееща мера.
За популяризирането на обекта е необходимо поставянето на пътни табели на шосето за Видин и информационни табели с данни за образуването и възрастта на скалите в самата площ. За да се превърне обаче в истинска туристическа атракция, трябва да се поставят пътни табели с указания за местонахождението му на международния път Е 79. Перспективата за построяване на Дунав мост-2 при Видин, може да го превърне в първия атрактивен туристически обект за чуждестранните туристи при влизането им на българска територия.
Автор: Димитър Синьовски
