Чудните скали
с. Аспарухово, Варненска област
Чудните скали представляват ерозионни скални образувания, оприличени от местното население на средновековен замък. Те са образувани сред палеоценски варовици с кремъчни конкреции и ключват четири близко разположени скални кули, всяка от които е със собствено наименование – “Вълчата глава”, “Великана” или “Рицаря”, “Ръката” и “Замъка”. Намират се на 170 m надморска височина между селата Аспарухово, Варненска област и Добромир, Бургаска област (42.96806, 27.29262). Разположени са по десния бряг на яз. Цонево и се виждат от моста на шосето Айтос-Провадия (1). Обявени са за природна забележителност през 1960 г.
Геотопът се намира на границата между Източния Балкан и Предбалкана. Районът се характеризира с изключително интересен тектонски строеж. Границата между двете първоразредни тектонски единици, носеща името “Дислокация Чудните скали”. се намира на няколкостотин метра южно от обекта и представлява ясно изразена възседна повърхнина, по която мезозойските скали от подложката на Източните Балканиди са навлечени върху горнокредно-палеогенската покривка на Предбалкана.
Доскоро по литоложки белези тези варовици сa отнасяни към Мездренската свита, (Долен Мастрихт). След установяването на палеоценската им възраст те трябва да се отнесат към новоотделената Доделенска свита, разкриваща се повсеместно на изток от Чудните скали, както и в пролома на р. Голяма Камчия на 7 km на северно от Чудните скали, при с. Комунари, Варненско.
Скалите представляват микритни варовици с много кремъчни конкреции, които придават ядчест изглед на разкритията (2). Те са светлосиви на цвят, тънко- до среднопластови и масивни. В разреза при Чудните скали ясно се очертават долна, масивна част и горна, неяснослоеста, в която количеството на кремъчните конкреции е почти два пъти по-голямо. Двете части са разделени от класическо “твърдо дъно” (при първия тунел по стария път). Дебелината на единицата в този участък е 28 m, като на запад тя бързо изклинва, а на изток за по-малко от 2 km се увеличава до 120 m. Пластовете потъват под ъгъл 15-20° на юг (3).
Навсякъде в района, долната граница на палеоценската Доделенска свита с мастрихтската Аспаруховска свита е рязка и по микропалеонтоложки данни съвпада с границата Креда/Терциер, която в района е с елементи на подводно свличане (4). Горната граница при Чудните скали представлява постепенен преход към песъчливи и детритусни варовици.
Феноменът “Чудните скали” представлява група скални пирамиди сред скалите на Доделенската свита (5), образувани в резултат от ерозионната дейност на речните води при оформянето на пролома на р. Луда Камчия. Едната от скалните групи наподобява замък (6), който озглежда още по-живописен от тунелите на стария път (7,8) прокаран през скалите в първата половина на 20-ти век. Освен с естетическите си достойнства, районът около Чудните скали привлича вниманието на изследователите с разнообразния си и информативен геоложки строеж. В тези части на Източния Предбалкан се разкриват едни от ключовите разкрития в областта, които дават най-ясна представа за геоложката й еволюция. Поради това в специалиазираната литература могат да се намерят многобройни публикации на наши и чужди изследователи, засягащи различни геоложки проблеми. Самите разкрития около обекта са известни в геоложката литература като “разреза при Чудните скали” и отразяват специфични седиментни последователности, които могат да се наблюдават само в този район и са уникални за територията на България. Корелацията на разреза при Чудните скали с разположените на близки разстояния (до 5 км) разрези по р. Разкраченица, Козя река, селата Партизани и Комунари, отразяващи коренно различни седиментни последователности в почти същия хроностратиграфски диапазон е предизвикателство за всеки геолог. Друга важна характеристика на района с международно значение е границата Креда/Терциер, която при Чудните скали е в основата на феномена между Аспаруховската и Доделенската свита (4), но малко по на изток по Козя река е представена в класическия си вид с 4 сантиметров иридиев слой.
Чудните скали са популярни и лесно достъпни. Чудесният ландшафт около тях допълнен от водите на язовир “Цонево” са превърнали селото в локален туристически център. На левия бряг на язовира се намира бившата хижа “Чудните скали”, която сега е превърната в хотел, а в разположеното на 1 км на СИ с. Аспарухово има голям брой частни хотели и почивни станции. “Чудните скали” се посещават ежегодно от български и чуждестранни граждани, тъй като са една от атракциите за гостите на черноморските комплекси “Слънчев бряг” и „Златни пясъци”. В непосредствена близост до обекта се намира и “Старата кариера” – изкуствено оформена стена, която се използва за тренировки и състезания от алпийските клубове в областта. Обектът е оформен в едни от най-устойчивите на екзогенни процеси скали и не е пряко застрашен от антропогенни дейности като разрушаване, залесяване, строителство и др.
Автор: Диан Вангелов
