Чудните мостове
с. Забърдо, Смолянска област
Чудните мостове (Еркюприя) са естествени карстови образувания – скални мостове, образувани сред докамбрийските мрамори на Добростанската свита. Те са на разстояние около 150 m един от друг и се намират на надморска височина 1300-1550 m. Разположени са в местността Карабаир на 8 km северозападно от с. Забърдо, Смолянска област (41.8161, 24.59272). През 1961 г. районът на Чудните мостове е обявен за природна забележителност и защитена местност под името „Еркюприя”, а през 1971 г. е преименуван на „Скалните мостове”.
Защитената местност е в обхвата на Асенишката тектонска единица, която е третата алохтонна пластина от постметаморфната навлачна система на Централнородопската област, съставена от гнайси, гнайсошисти, шисти и мрамори. Добростанската мраморна свита е изградена от дебелопластови до масивни мрамори с разнообразен цвят, състав и структура. Сред тях се наблюдават единични прослойки от калкошисти, гнайси и слюдени шисти, кианитови шисти и амфиболити. Свитата е с обща дебелина 1500-1600 m, а възрастта се приема за къснопротерозойска или раннопалеозойска (от порядъка на 540-600 млн. г.).
Геотопът включва два скални моста, които са едни от най-популярните геоморфоложки образувания с естетическа стойност в България. “Горният” или Големият мост (1), с дължина 96 m по течението на реката, представлява почти симетрична мраморна арка с огромен западен отвор (2), висок около 43 m и широк 48 m. Източният отвор е висок около 15 m и широк 7 m (3). Мраморният свод има дебелина от 15 m до 35 m (4). Долният мост е проходна пещера с дължина около 70 m, височина на отвора до 30 m и ширина 2-4 m (5). Дебелината на свода е 25-35 m. Дъното му е усложнено от прагове и еворзионни котли.
Двата моста са развити в Дълбокото дере, което е най-горната каньоновидна част на р. Еркюприйска, всечена в източния склон на рида Чернатица. Горният мост е с внушителна, хармонично изваяна мраморна арка. Огромният западен отвор е широк до 48 m и висок около 43 m. Източният отвор достига на широчина 7-8 m и височина около 15 m. Освен него се наблюдават и няколко по-малки отвора. Дължина на моста по течението на реката е 96 m. Отгоре, по голия мраморен свод с дебелина от 15 до 35 m, е прокаран път за извозване на иглолистен материал. Долният мост е тунелна, проходна пещера с дължина около 70 m, височина на отвора до 30 m и ширина 2-4 m. Дебелината на свода е 25-35 m. Дъното му е усложнено от прагове и еворзионни котли. В края му водите на реката потъват във фуниевиден отвор и след около един километър отново извират на повърхността.
По генезис “Чудните мостове” са типични карстови форми. Първоначално повърхностните води са проникнали на дълбочина в мраморите по пукнатини и се е оформила тунелна подземна водна пещера. При по-късното издигане към повърхността, сводът на пещерата е изтънял и частично се е срутил. Така в каньоновидната долина запазените части от тавана на пещерата образуват величествените скални мостове.
Чудните мостове са един от най-известните и най-посещавани геоложки феномени в Централните Родопи. До там се достига лесно с кола или автобус. По пътя Асеновград-Чепеларе, от разклона при Сините ханчета до Чудните мостове, разстоянието е 17 km. Непосредствено до двата моста се намира едноименната хижа, а на около 1 km северозападно е по-новата хижа “Скалните мостове”. Те разполагат общо със 160 легла и благодарение на тях туристическият поток е значителен и почти целогодишен. Туристическият информационен център в с. Широка лъка по всяко време на годината предоставя богата информация (туристически карти, диплянки, фотоснимки и др.) и организира екскурзии до Чудните мостове и разположените вблизост до тях интересни пещери – Ледената и Голямата пещера. В последната са намерени останки от тракийска керамика.
Двата моста са устойчивите природни образувания, които не се нуждаят от специални защитни мероприятия. На територията около природната забележителност е забранено да се разкриват кариери и да се извършват всякакви дейности, загрозяващи красивия ландшафт, да се ловува и лови риба, да се събират билки и плодове, да се замърсяват водните течения и да се пали огън. Разрешено е провеждането само на санитарна сеч и залесителни мероприятия, които не променят общия облик на ландшафта.
Автор: Манол Антонов
