Черните камъни
Гр. Тополовград, Хасковска област
Черните камъни се намират в северната част на Сакар планина, на 4 km южно от гр. Тополовград, Хасковска област. Те са разположени между 400 и 450 m надморска височина и отстоят на 700 m източно от шосето за вр. Вишеград между котите Гума (524,2) и Дамкая (435,7) (42.05039, 26.35547). Геоложкият феномен „Черните камъни” е най-впечатляващата природна забележителност в Сакар планина (1). Той е оформен сред долнотриаските метаконгломерати на Пальокастренската свита, отложени преди около 245 млн. г. Името на скалния ансамбъл идва от тъмния облик на метаконгломератите, които са изградени предимно от кварц, фелдшпати, амфиболи, слюди и разнообразни литокласти от интрузивни и метаморфни скали. Като природна забележителност се описва за пръв път по настоящия проект.
Районът има сравнително сложен геоложки строеж с интересни взаимоотношения между магмени, метаморфни и седиментни скали. Пальокастренската свита е изградена главно от метаконгломерати и метапясъчници, като в подчинено количество присъстват метагравелити и метаалевролити, а основната маса е от амфиболови, биотитови, двуслюдени и мусковит-кварцови шисти. Метаконгломератите съдържат главно заоблени и полузаоблени късове от кварц, гранитоиди, кристалинни шисти и кварцпорфири (2). Пальокастренската свита покрива дискордантно докамбрийски двуслюдени и мусковитови гнайси, гнайсошисти и шисти, отнесени към Жълтичалската свита. Над метаконгломератите с постепенен преход следват теригенно-карбонатните метаморфити на Устремската свита – двуслюдени кварц-калцитови шисти и метапясъчници, сред които са установени доказателствата за раннотриаската възраст на скалите – бивалвийните видове Myophoria costata Zenker Gervilleia (Bakewellia) cf. modiola Frech.
Въпреки че Сакар планина е ниска и слабо разчленена, в нея се срещат доста интересни от туристическа гледна точка места с подходящо съчетание между геоложки дадености и природен ландшафт. Черните камъни са едно от местата, в които доминират геоложките предпоставки за опазване на околната среда. За пръв път тези скали стават обект на внимание в качеството си на забележителни релефни образувания по време на картировката на Сакарския батолит и североизточната част на неговата метаморфна рамка в М 1:25000 от бившето държавно стопанско обединение „Редки метали”. Те са отбелязани на всички топографски карти като отделна скална забележителност и представляват поредица от внушителни скални зъбери, подредени в северозапад-югоизточна посока на дължина над 300 m и издигащи се на височина 50-60 m над околния ландшафт (3). Най-внушителната част от скалния ансамбъл наподобява замък с многобройни кули (4), а по-ниските нива са представени от стърчащи, наклонени на юг зъбери (5), запазващи ориентировката на пластовете SS 20/75. Откъм северната страна скалите са по-заоблени и плоски (6), но по южния склон оформят внушителен скален венец с височина 50-60 m (7). Напречно на слоестостта са развити окварцени пукнатини, които образуват субхоризонтална мрежа от издатини и създават илюзия за магмени скали с тънки пегматитови или кварцови жили (8). Скалите наистина съдържат кварцови жили по слоестостта и напречно на нея, но те са по-дебели и по-редки, а районът е осеян с късове от бял кварц (9).
Геоложкият феномен е образуван през Кватернера, вследствие на съвременната ерозионна дейност на атмосферните агенти. Минералният състав на скалите и претърпения метаморфизъм предопределят тяхната висока ерозионна устойчивост. Образуването на стърчащите скални пирамиди обаче, се дължи главно на стръмния наклон на пластовете, които потъват стръмно на СИ под ъгъл 70-80° (SS 20/75) и са разположени перпендикулярно на наклона на склона (9,10).
В скалите са развити три главни пукнатинни системи, по една от които, вследствие на изветрянето напречно на слоестостта са се образували дълбоки проходи, преминаващи порез целия скален комплекс (11). Сред скалите на свитата е развита фолиация, която личи добре в определени нива сред гравелитовите интервали, например при връх Пальокастро, разположен на 2 km западно от Тополовград (12).
Връх Пальокастро е археологическа забележителност. Тук сред метаконгломератите на Пальокастренската свита са издълбани кръгове, считани за култови тракийски изображения – соларни дискове, символ на почитта им към Слънцето (13). Подобни дискове са доста разпространени в планинските райони на Тракия. Според някои до крепостта Палеокастро е съществувал храм на слънцето, който е построен тук заради зъберите на триаските метаконгломерати, които сутрин се огряват от обожествяваното от траките слънце.
Геотоп „Черните камъни” попада в класа на геоморфоложките феномени и се отличава с изразителни черти, които не отстъпват на редица защитени геоложки феномени от типа на скалните кукли в горнокредно-палеоценските варовици в Северна България (Чудните скали при с. Аспарухово, Варненско; Купените, Чуклите и Скалните кукли при с. Реселец, Плевенско) или скалните пирамиди от типа на Стобските, Кътинските и др. Съгласно методиката за оценка на геоложките феномени в България, геотопът се отнася към феномените с национално значение, независимо че досега не е предлаган за защита. Като препоръчителни мерки за защита и популяризиране на геоложкия феномен могат да се посочат следните мероприятия: маркиране на геотопа с информационни табели на шосето за Вишеград; разработване на геопътека по черния път от ловната хижа на шосето, поставяне на табели с кратка информация за вида и възрастта на скалите и за развитието на геоложките процеси довели до образуването на скалните зъбери. Близостта на обекта до Тополовград и археологическата забележителност „Палеокастро” също е от значение за разработването му като туристическа дестинация.
Автор: Димитър Синьовски
