Черепишки скали
гара Черепиш, Врачанска област
Черепишките скали са оформени сред варовиците на Черепишката свита при гара Черепиш на надморска височина от 200 до 600 m (43.09885, 23.60887). Дълбоко врязаният сред Черепишките варовици карстов каньон на река Искър се приема за “северната врата” на Искърския пролом към неговата старопланинска част (1,2).
Черепишките скали, в подножието на които се намира Черепишкият манастир (3), са един от символите на северната част на Искърския пролом. Въпреки известността си обаче, те не са защитена природна забележителност и не са включени в регистъра и кадастъра на геоложките феномени в Република България.
Черепишките варовици се намират на границата между Предбалкана и Старопланинската структурна зона. От юг те граничат по Плакалнишкия възсед с метаморфитите на Диабазово-филитоидния комплекс. Черепишката свита е със стратиграфски обхват Титон-Барем. Тя е изградена от светлосиви, сиви до бежови варовици. Те са органогенни, хемогенни, кластични и криптогенни варовици. Съдържат останки от пахиодонти (дицераси в титонската част и реквиении в кредната), бриозои, корали и други фосили от съвсем плиткоморски бентосни организми. Интерпретирани са като карбонатна рифова постройка. Скалите са дебелопластови до масивни, като слоестостта се различава много трудно и на малко места. Най-ясно потъващите на североизток пластове могат да се наблюдават във високите части по левия склон на долината на река Искър на север от гара Черепиш (4). В старата кариера по десния склон на долината слоестостта може да се проследи по редките прослойки от целочерупчести варовици или по разпределението на биодетритуса.
Повечето от карстовите пирамиди са вертикални, напречно на слоестостта (5). Те наподобяват фигури с най-разнообразна форма и размери – скални гъби, скални колони, човешки фигури или силуети на животни.
Част от скалните композиции в района около Черепишкия манастир са добили популярност и носят характерни наименования. Най-известни сред тях са многобройните пещерни отвори по отвесния западен склон на р. Искър, наричани “Шишманови дупки” (6). Други популярни форми са “Прометей”, “Афродита”, “Христо Ботев”, “Орела”, “Софроний Врачански”, “Баба Илийца и Четника” (7).
Скалният ансамбъл “Костенурките” (8) се намира в основата на скалния венец “Веждата” на около 500 м западно от параклиса “Свети Константин” в Рашов дол. Състои се от две фигури, наподобяващи костенурки, но и двете фигури от ансамбъла са недостъпни.
В склона непосредствено на север и изток от гарата, наред с високите над 30 m пирамидални карстови форми, привличащи погледа отдалече, могат да бъдат различени многобройни по-малки фигури с форма на колони, пирамиди или гъби. Сред тях, непосредствено на север от гарата, се открояват “Мислителят” (9), “Жабата” (10), „Лъвът”, „Братята”, „Семейството”, „Самотникът” и др. В склона непосредствено южно от тунела при гара Черепиш се намират „Гъбата” и „Звярът” (11). Високо по стръмния ляв склон на р. Искър над Шишманови дупки под кота 584,7 се намира висока пещера с „концертна зала”, която е с отвор отгоре (12).
Въпреки сравнително ниската научна и изследователска стойност, скалите притежават висока образователна стойност като обект на ежегодни студентски практики. Те имат и висока историческа стойност за българската геология, тъй като са били обект на първите изследователи на нашите земи.
В най-тясната част на каньона, по десния бряг на р. Искър, се намира Черепишкият манастир “Успение Богородично”, основан още през 14-ти век (13). За това свидетелства църковен устав писан в манастира през 1390-96 г., който се съхранява в библиотеката на Църковния историко-археологически музей в София. Според преданията тогава войските на цар Иван Шишман имали тежка битка с отоманските нашественици в околностите на манастира. Черепи на убити воини са съхранени в костницата на манастира (14), откъдето вероятно идва и наименованието му. Опустошаван многократно през австро-турските войни, той е възстановен в края на 16-ти или началото на 17-ти век от Пимен Зографски (Софийски), който умира тук. В неговото житие, запазено в Зографския манастир се казва, че е съградил триста църкви и петнадесет манастира, между които и Черепишкия. Това е отразено и от Отец Паисий в неговата “История Славянобългарска”.
В Черепишкия манастир се пазят много старинни ръкописи, най-известният от които е Черепишкото четвероевангелие от 15-ти век с позлатена обковка, изработена тук през 1612 г. от чипровските майстори-златари Никола и Пала, оставили имената си на ръба на обковката. През 18-ти век манастирът е във възход. През 1798-99 г. тук намира убежище епископ Софроний Врачански. Преди Освобождението игуменът на манастира йеромонах Епифаний от с. Лютиброд основава таен революционен комитет. През 1899 г. манастирът е посетен и от българския класик Иван Вазов, който го възпява в две незабравими творби “Клепалото бие” и “Една българка”. И до днес Вазовата стая стои непокътната от времето на неговото пребиваване.
Самият манастир се състои от църква и няколко сгради, намиращи се непосредствено до р. Искър. Над тях в скалите се намира костницата, до която се достига по стръмна стълба (14), а високо сред варовиковите зъбери е кацнала Бейската къща. Според легендата, тази къща е построена като дар за манастира от турски бей, чиято дъщеря, болна от неизлечима болест, намерила лек в покоите на божията обител, молейки се по християнски.
Манастирът не е включен в туристически маршрути, но в комбинация със забележителния карстов ландшафт, представлява притегателно място за отдих и туризъм.
Автори: Борис Вълчев, Димитър Синьовски
