Триградското ждрело
с. Триград, Смолянска област
Триградското ждрело (Боаза) е обект с естетическа, научна и етнографска стойност. Той обхваща най тясната част от проломната долина на р. Триградска с дължина около 7 km, врязана в мраморите на Триградския карстов подрайон (1). Ждрелото се намира на надморска височина от 950 до 1500 m и е обявено за природна забележителност през 1963 г. Започва непосредствено северно от с. Триград, Смолянска област и завършва на 7 km северно от него (41.61407, 24.37957).
Защитената площ се намира в обхвата на Асенишката тектонска единица, която е елемент от постметаморфната навлачна система на Централнородопската област. Ждрелото е издълбано главно сред мраморите на Добростанската свита (2), които са дребно- до среднозърнести, дебелопластови до масивни, различно оцветени с тънки пачки от слюдени шисти и амфиболити. Предполагаемата възраст на тези скали е протерозойска или палеозойска (около 500-600 млн. г.). Същата възраст се предполага и за скалите на Луковишката свита, изградена от гнайси, гнайсошисти, шисти, калкошисти, мрамори и амфиболити, които също се разкриват в района. Сред Добростанските мрамори се намира Триградският карстов район. Той е изграден главно от мрамори, чиято дебелина се изменя от 600 до 1500 m. В два от неговите четири подрайона (Триградски и Ягодински карстов подрайон) са развити най-дългите, най-дълбоките, най-тесните и най-красиви ждрела у нас – Триградското и Буйновското.
Триградското ждрело е най тясната част от проломната долина на Триградската река с дължина около 7 km, в която речното легло е широко от 20 до около 300 m, а отвесните мраморни стени се извисяват над него на височина над 300 m. Началото му се намира на около 1,5 km северно от с. Триград – там където водите на реката потъват в понорната пещера Дяволското гърло на дълбочина 109 m. След около 500 m подземен път, реката отново извира от голям карстов извор. По протежение на първите 2 km ждрелото е най-импозантно. При широчина от 150 до 200 m почти отвесните голи стени се издигат амфитеатрално до 350 m (3). Те са осеяни с цепнатини, арки, ниши и пещерни отвори (4). По тесни тераси и пукнатини са израснали смърчове и ели (5). В следващите няколко километра, до Османов вир, ждрелото става съвсем тясно и глухо и по течението на буйната река непрекъснато се редуват бързеи и водопади (6). От Османов вир до края на защитената територия при Буков мост ждрелото постепенно се разширява и стръмните му склонове са осеяни с разнообразни карстови форми.
Образуването на Триградското ждрело и подземните и повърхностни карстови форми в защитената част от Триградския карстов подрайон е резултат от продължителна вертикална и латерална ерозия и карстификация. Върху развитието на ерозионните и карстовите процеси, тяхната скорост и интензитет, решаваща роля имат от една страна фолиацията и напукаността на мраморите и от друга, климатичният фактор или по-скоро палеоклиматът. Преди хилядолетия карстът в подрайона е бил открит, с динамични процеси, а сега е покрит или зелен, със забавени ерозионни процеси.
Триградското ждрело е един от най-известните и най-посещавани каньони в България. Това се дължи както на неповторимата му красота и величие, така и на уникалната понорна пещера Дяволското гърло, която поглъща водите на Триградската река. Прокараният през 60-те години на миналия век асфалтов път за с. Триград, който се вие от двете страни на реката и минава през дълъг около 85 m тунел, позволява на многобройните природолюбители да се възхищават на прелестите на разнообразните карстови форми. От площадката при входа за Дяволското гърло, по тясна пътека може да се достигне Харамийската пещера, чийто отвор е на около 50 m височина по десния стръмен склон в началото на ждрелото. В нея е експонирана музейна сбирка от каменни оръдия на труда и други материали на праисторически хора от палеолита, мезолита и неолита.
Музеят на родопския карст в гр. Чепеларе предлага отлични възможности за запознаване с резултатите от археологическите проучвания на Харамийската и на другите пещери в Триградския карстов подрайон и от изследванията на повърхностните и подземните карстови форми. Там се предоставя и пълна библиографска справка за публикациите, посветени на Триградското ждрело. Туристическият информационен център в с. Широка лъка също по всяко време на годината предоставя информация и организира турове и екскурзии до ждрелото и електрифицираната и благоустроена пропастна пещера Дяволското гърло. Чрез този център могат да се резервират места в частни хотели в с. Триград.
Защитената територия на Триградското ждрело, заедно с разположеното само на няколко километра западно от него Буйновско ждрело, заемат почти половината от Триградския карстов район, който има площ от около 210 km2. Двете величествени ждрела, заедно с малкото ждрело на Хайдушки дол, многобройните пещери, сред които най-известни са Ягодинската и Дяволското гърло, уникалното видово разнообразие на влечуги, земноводни, риби, птици и насекоми и ендемичните растения в района, са отлични предпоставки за обособяването на района в геопарк.
Автор: Манол Антонов
