Скални пирамиди Асаро
с. Циклово, Кюстендилска област
Скалните пирамиди в местността „Асаро” са описани като геоложки феномен по настоящия проект (1). Геотопът е представен от скални пирамиди, оформени сред долнотриаските пясъчници на Мърводолската свита, които са с възраст около 220 млн. г. Те оформят стърчащи колони и скални монументи, издигащи се на 3-4 до 20-30 m над зелените горски масиви. Наименувани са на местността „Асаро”, намираща се на 780 m надморска височина, на 1 km северно от с. Циклово, Кюстендилска област и на 9 km З-ЮЗ от гр. Дупница (42.21696, 22.99064).
Скалите на Мърводолската свита са част от Петроханската теригенна група, в която се създават предпоставки за образуване на ефектни ерозионни форми (2). Най-впечатляващи от тях са Белоградчишките скали. Мърводолската свита не прави изключение и на много места в нея се образуват скални пирамиди, отличаващи се с неповторимо изящество и красота. Тя се състои от ръждиво-червени, бледорозови и бели олигомиктови до мономиктови конгломерати с кварцови или кварцитни късове, както и бели, светлорозови до светлозелени кварцови пясъчници и червени полимиктови пясъчници с характерна коса слоестост. В горните части на разреза свитата представлява алтернация от кварцови пясъчници, червени полимиктови пясъчници и алевролити.
В рамките на свитата са отделени два члена: Бойночукски и Каленишки. Бойночукският член обхваща долните нива, представени от кварцови конгломерати и пясъчници с коса слоестост. Каленишкият член е разположен отгоре и представлява редуване на червени полимиктови пясъчници и глинести алевролити с тънки и добре обособени прослойки от бели олигомиктови кварцови пясъчници. Дебелината на свитата е между 100 и 250 m, но на места е силно редуцирана – до 15-20 m.
Дребнокъсовите конгломерати са розови до бели. Изградени са предимно от несортирани и загладени в различна степен кварцови късове, разпръснати сред средно- до едрозърнест червен цимент. Късовете са добре заоблени с размер 1 до 3 cm от кварц и кварцити.
Кварцовите пясъчници са неравномернозърнести, розово-червени до светлорозови с редки бели прослойки (3). Често се наблюдава хоризонтална и коса слоестост. Съдържат предимно кварц, фелдшпати, мусковит и единични цирконови зърна.
Алевролитите са червенокафяви, плътни, фино- до дребнозърнести, с паралелна ламинация. Притежават неравен лом и „блещиви” повърхности от присъствието на слюдени минерали.
В местността “Асаро” са развити добре оформени скални пирамиди, контрастиращи на зеления фон на горските масиви (4). Местността представлява широка и къса (1 km) долина с ориентировка запад-изток, от която извира десен приток на р. Джерман. Северният склон е изграден от среднотриаски скали от Искърската карбонатна група – сиви варовици от Могилската свита и доломити от Боснекската свита, които се покриват несъгласно от палеогенските конгломерати на Коматинската свита. Южният склон е изграден от много здрави пъстроцветни пясъчници и конгломерати на Мърводолската свита. Подножието на долината е почти заравнено и покрито с дебели над 8 m хоризонтално слоести ръждиво-кафяви несортирани кватернерни наслаги от късове с чакълен и гравиен размер и песъчлива основна маса.
Пластовете в Мърводолската свита са субвертикални с ориентировка S – 320/72. В основата на разреза се разкриват бели кварцови брекчоконгломерати от Бойночукския член, които нагоре преминават във виолетови, ръждиво-червени, розови и бели кварцитизирани пясъчници и виолетови алевролити на Каленишкия член.
Вследствие на ерозията сред кварцовите пясъчници на Каленишкия член са образувани характерни изветрителни форми – пясъчникови пирамиди, оформящи на места стърчащи скални колони. Южният склон на долината “Асаро” е покрит с широколистна и иглолистна гора, която придава особено привлекателен вид на стърчащите скали. Те са две групи, отстоящи на около 300 m една от друга и са отбелязани на топографските карти. Западната група е представена от ерозионни форми, образувани върху стръмен склон с отделни стърчащи колони. Скалите са пъстроцветни – бели, розови, бледо зелени, ръждиво-червени и виолетови. Сред тях се откроява бяла фигура, наподобяваща монах (5). Тя е с височина 3-4 m и се издига над широколистната гора.
Източната група е представена от две огромни скални композиции, наподобяващи конски силуети (6). Всяка от тях е с диаметър около 50-60 m в основата и се издигат на 20-30 m над иглолистния горски масив.
Според възприетата методика за оценка на геоложките феномени в България скални монументи в местността „Асаро” могат да се сравнят с едни от най-известните защитени природни забележителности от типа на скалните кукли по р. Ръчене и с. Реселец, Чудните скали при с. Аспарухово, Варненско, Вкаменената сватба при Кърджали и др. Затова, въпреки анонимното си положение, тези скални образувания могат да се считат за феномени с национална значимост.
Автор: Димитър Синьовски
