Скален венец Скакля
с. Заселе, община Своге, Софийска област
Скалният венец „Скакля” при с. Заселе е част от разкритията на триаските варовици и доломити, оформящи Лакатнишките скали в Искърския пролом. Той е оформен по западния склон на долината на р. Искър, непосредствено източно от с. Заселе (43.03674, 23.33048). Скалният венец представлява шеметна карстова пропаст, в която е оформен водопадът Скакля. Районът е част от защитената през 2008 г. зона Понор, разположена между сръбската граница и р. Искър, която е част от екологичната мрежа НАТУРА 2000. През 2007 г. по най-атрактивната част от стената по инициатива на община Своге е разработена туристическа екопътека, наречена „Вазова екопътека” (1), за която има указателни табели на шосето София-Мездра при с. Церово и гара Бов (2). Основата на скалния венец е на надморска височина 750 m, а горният му ръб на билото при с. Заселе е на 900 m (3). Като геоложки феномен се описва за пръв път в рамките на настоящия проект.
Районът на геоложкия феномен попада в пределите на Западнобалканската структурна зона и е изграден от триаски и юрски скали.
В основата на разреза се разкрива долната част на Бабинската свита (Аниз) изградена от около 80 m сиви, предимно тънкопластови варовици с неправилни вълнообразни повърхнини. Преобладават органогенни и нодуларни варовици, с останки от теребратули и бивалвии. Те обхващат полегатата част на склона от началото на екопътеката при с. Бов до основата на вертикалния скален венец (4). Самият скален венец е изграден от варовиците на Згориградския член на Бабинската свита, които са еднообразни, предимно дребно до микрозърнести, тъмносиви с неравни пластови повърхности с дебелина около 100 m. В тези варовици е оформен водопадът „Скакля“.
Горната граница на Бабинската свита представлява ерозионна повърхност, върху която лежат направо долноюрските кварцитизирани пясъчници принадлежащи на Костинската свита. Тук денудацията е разрушила скалите на Русиновделската свита и Мизийската група (Комщицката свита), разкриващи се широко в района на Лакатник. Горната граница на Бабинската свита представлява ерозионна повърхност, върху която лежат направо долноюрски кварцитизирани пясъчници на Костинската свита. Тук денудацията е разрушила скалите на Русиновделската свита и Мизийската група (Комщицката свита), разкриващи се широко в района на Лакатник.
Костинската свита е изградена от кварцитизирани пясъчници, образувани в плиткоморска обстановка. По-ограничено присъстват гравелити и рядко дребнокъсови конгломерати. Тя е с дебелина до 9 m и се разкрива по затревената част на билото, където държи ръба на скалния венец Скакля при с. Заселе (6).
Геоложкият феномен „Скакля” включва забележителния скален венец, образуван от варовиците на Бабинската свита и водопада на река Скакля. Реката извира от местността „Варо” в източната част на планината Понор, която е защитена в рамките на националната и общоевропейска екологична мрежа НАТУРА 2000. През лятото в горното си течение реката пресъхва (7), поради което водопадът „Скакля” е непостоянно течащ водопад. Той е с обща височина 120 m, което го прави един от най-високите водопади в България (8). Състои се от три каскадно разположени скока, най-високият от които е 85 m. Стъпалата са предопределени от вертикалните пукнатини, по които се отцепват доломитните блокове (9). Същото име носи и най-високият непостоянно-течащ водопад в България и на Балканите (141 m) при гр. Враца.
Вазовата пътека е създадена през седемдесетте години на 20-ти век. Тя свързва село Заселе със западната махала на с. Бов. Подходът откъм с. Заселе е по шосето за Зимевица, на 8 km след разклона при с. Церово, където има указателна табела. Другият подход откъм Гара Бов, за който също има указателна табела на шосето София-Мездра, се намира на 1,4 km по шосето успоредно на долината на р. Скакля. Според някои източници тук Вазов е написал едни от най-прекрасните си произведения, сред които и покъртителния разказ „Дядо Йоцо гледа”. През 2007 г. пътеката е благоустроена под името „Вазова екопътека” по идея на кмета на община Своге и предлага удобства на непрекъснатия поток от посетители при изкачването на най-стръмния участък (10).
Автори: Димитър Синьовски, Димка Синьовска