Сечен камък
с. Радовец, Хасковска област
Геоложкият феномен „Сечен камък” се намира на 175 m надморска височина по южния склон на Сакар планина в долината на р. Фишера, южно от с. Радовец, Хасковска област (41.88912, 26.47307). Геотопът се описва за пръв път по настоящия проект. Наименуван е на разсечен от тясно ждрело скален масив, представляващо байпас през един от меандрите на реката (1). То е оформено сред метаморфозирани гранодиорити с предполагаема палеозойска или докамбрийска възраст, известни като „Лесовски гнайс-гранити” (2). Вследствие на съвременната ерозионна дейност на реката около 1 km от старото речно корито е изолирано при проникването на водите през един от завоите на реката (3). При врязването на новото русло в коренните скали е образуван красив водопад (4), а старият меандър на реката се оводнява само при пролетните валежи (5).
Геоложкият строеж на района е доста еднообразен. Районът е изграден изцяло от метаморфозирани гранити и гранодиорити с предполагаема палеозойска или докамбрийска възраст. Метагранодиоритите се характеризират с ясна метаморфна фолиация, коятo в регионален мащаб описва куполовидна структура удължена в изток-западна посока (6). Интензивността на метаморфното нашистяване е неравномерна. Локално нашистяването е от филонитен тип, като се характеризира с повишено съдържание на бяла метаморфна слюда и по интензивно деформиране на магматичните минерали. В областите, където фолиацията потъва стръмно, по-слабо деформираните участъци образуват позитивни релефни форми – скални пирамиди с височина до 10-15 м. Руслото на р. Фишера следва слаби филонитни зони и разломи с две направления. Петрографските изследвания показват, че нашистяването в амфиболитите е по-старо от това в метагранита.
При определянето на относителното ниво на ерозионния срез на Лесовските гнайс-гранити се налага сравнението с близко разположения Сакарски батолит, който е включен във формацията на Южнобългарските гранитоиди. На първо място, хипсометричното ниво на разкриване на Лесовските гнайс-гранити е по-ниско от това на Сакарския батолит, който изгражда високите части на Сакар пканина Лесовските гнайс-гранити са запазени като „шапки“ от гнайси в района на Присадец и на върха Бей тепе между селата Радовец и Студена. В контактите с тези „шапки“, както и в централните части на купола югоизточно от Радовец, фолиацията в гнайс-гранитите запада полегато. Тези наблюдения подсказват, че ерозионният срез е засегнал теменните части на интрузивното тяло.
Освен Дервишка могила, в този район досега не са описвани други геоложки феномени. В гранитоидите, където фолиацията потъва стръмно, по-слабо деформираните участъци образуват позитивни релефни форми, наподобяващи скални пирамиди с височина до 10-15 m (7). Те се срещат на територията на целия район, където се разкриват Лесовските гнайс-гранити, но не представляват особен интерес като природни забележителности. Дервишка могила също е обект със съмнителна естетическа стойност. Въпреки че е оценена като геотоп с национално значение, тя не се отличава с впечатляващи геоморфоложки особености. Представлява невисок хребет с разкрития на високостепенните докамбрийски метаморфити на Жълтичалската пъстра свита, който се откроява над околния нископланински релеф.
При Сечения камък, освен скалните пирамиди, има добре изразено старо речно корито („старица”), оформено сред гранитоидите (8). Обикновено подобни геоморфоложки феномени се образуват в равнините, където течението на реките е забавено и те образуват широки меандри. Долината на р. Фишера не може да бъде отнесена към този тип. Тя е V-образна и е със средна дълбочина приблизително 70-80 m. Оформена е сред нископланински релеф, за който не е характерно образуването на подобен тип меандри (9). Вследствие на съвременната ерозионна дейност на реката около 1 km от старото речно корито е изолирано при проникването на водите през един от завоите на реката. Поради голямата денивелация между двете точки на байпаса се е образувало врязване на новото русло в коренните скали и осушаване на стария меандър на реката (10).
Той се залива само по време на пролетните валежи, а през лятото се запазват само отделни вирчета в по-дълбоките участъци на руслото (11). Най-тясната част на ждрелото е широка 2-3 m и достига 7-8 m дълбочина (12). По принцип скоростта на повърхностна ерозия в кристалинните кварц-фелдшпатови скали е доста малка, от порядъка на няколко милиметра за година. Вероятно в началото вдълбаването в грусиралата част на гранитоидите е била по-висока, но средната дълбочина на пролома предполага, че времето за оформянето на ерозионния срез е от порядъка на десетки хиляди години. Това обяснява факта, че старият меандър все още не е напълно изолиран и поема част от водите на реката през дъждовните периоди. Зигзагообразната форма на новото русло подсказва за тектонски, вероятно сеизмогенен произход на байпаса, при което водите все още не са успели да загладят неговите очертания (13).
По принцип геоложкият феномен „Сечен камък” спада към категорията на феномените с научна стойност. Това геоложко образувание е от класа на геоморфоложките феномени и, макар да не е необикновено явление, се отличава с изразителни черти и може да се счита като добър пример в своя клас. Красотата на околния ландшафт обаче превръща това място в удобна дестинация за отдих (14). Неговата отдалеченост от съседните населени места осигурява спокойствие и уединение сред природните дадености на една от най-екзотичните планини в България – Сакар планина. Достъпът към него се осъществява лесно по черен път, отклоняващ се вляво от асфалтовото шосе малко преди с. Сладун.
Съгласно възприетата методика за оценка на геотопи на географски принцип, Сеченият камък се отнася към феномените с национално значение, не само поради представителните признаци за своя клас, но и поради отсъствието на такъв вид феномени в Регистъра и кадастъра на геоложките феномени в България.
Автори: Иван Димитров, Димитър Синьовски
