Проходна
с. Карлуково, Ловешка област
Геоложкият феномен „Проходна” е карстов мост (1) с дължина около 80 m. Намира се северно от с. Карлуково, Ловешка област, под шосето за гр. Луковит (43.17481, 24.07461). Разположен е на 250 m надморска височина сред биокластичните варовици на Кайлъшката свита, образувани в плитко епиконтинентално море в края на Кредния период преди 66-68 млн. г. (Късен Маастрихт). Обявен е за природна забележителност през 1962 г.
В геоложко отношение районът попада в североизточната част на Западния Предбалкан, чиято граница с Мизийската платформа минава на север от площта. Изграден е предимно от горнокредни варовици. Кайлъшката варовикова свита, сред която е развит карстовият феномен, е представена от светлобежови до бели, здрави, масивни органогенни варовици. В състава им участва черупчест детритус и добре запазени бриозои, бивалвии, брахиоподи, гастроподи, морски таралежи и рядко амонити. Свитата е най-широко разпространената горнокредна единица в тази част на страната. Дебелината й варира от 10 до 50 m. Горната граница е трансгресивна и не се разкрива в района. Долната граница представлява постепенен преход от кремъчните варовици на Мездренската свита, която се разкрива в основата на разреза над нивото на р. Искър.
Скалният мост „Проходна” представлява част от пещерен коридор с внушителни размери, с посока приблизително изток-запад. Общата дължина на моста е около 80-100 m, а височината му е над 20 m (2). Формиран е от активните карстови процеси, характерни за целия район. Основна роля при образуването му са изиграли три основни фактора: карстовите процеси, разломната структура недалеч от него и речната дейност на р. Искър, причинила прекъсването на пещерния коридор. Вътрешността му е слабо осветена, поради денивелацията между източния и западния вход (3), но около входовете е светло (4,5). Атракцията на пещерата са двата отвора (окна) на тавана на моста, наречени „божиите очи” (6,7), които са били обект на кинематографични продукции (Време разделно).
Сега нивото на реката е по-ниско от пещерния под, но в недалечното геоложко минало водите на р. Искър са запълвали пещерата или поне част от нея.
Западният отвор на скалния мост (8,9) е сред отвесни скали в десния бряг на реката, които са част от пещерната система на Карлуковския карстов комплекс. Той преминава в слабо изразена и относително къса карстова долина (10), по стените на която има разнообразни карстови образувания (11-13). Поради по-високото хипсометрично ниво около източния отвор няма такова разнообразие. Повърхностните води просто са преминавали през него и са се вливали в р. Искър, чиито води са били на нивото на долния отвор и флуктуациите са въздействали активно върху окарстяването на десния склон.
Левият бряг на р. Искър също е част от цяла верига скални венци, простираща се далеч извън пределите на района. В участъка между селата Кунино и Реселец се наблюдават множество скални кукли от типа на Реселешките и Луковитските, скални цепнатини, козирки, навеси, пещери, каменопади и карстови образувания.
В Карлуковския район непосредствено до обекта се намират геоложките феномени „Струпаница“ и „Провъртеника“, които са част от красотата на Карлуковския карстов комплекс.
Проходна не е включена в туристически маршрути, макар че се намира точно под асфалтовия път за гр. Луковит. Тя нееднократно е използвана за заснемане на кинопродукции. Известна е на спелеоложката общност и в непосредствена близост до нея се намира Националният пещерен дом, живописно разположен в скалите на десния бряг на р. Искър. За популяризиране на обекта е необходимо да бъдат поставени информационни табели в градовете Луковит и Червен бряг, както и непосредствено около шосето при с. Карлуково, родно място на самобитния български композитор Дико Илиев (Дунавското хоро, Александрийката, Добруджанското хоро и др.).
Проходна е описвана неколкократно в популярни и справочни издания, като сп. Природа и знание, Енциклопедия България, Пътеводител на Ловешки окръг и др. През 2008 г. тя бе обект на геоложката студентска експедиция „Искърски пролом 2008”, осъществена по настоящия проект с кофинансиране на МГУ „Св. Иван Рилски”. По време на експедицията обектът бе оценен като геотоп с национална значимост, съгласно оригиналната методика, разработена за Регистъра и кадастъра на геоложките феномени в България.
В по-широк аспект районът е особено богат на природни забележителности: скалния венец Червеница, пещерите Самуилица 1, Самуилица 2 и Гълъбарника в землището на село Кунино; Скалните кукли, Реселешките кукли, Калето, Купените и водопад Скока в землището на село Реселец; Струпаница, Провъртеника, както и известните пещери от Карлуковския карст в землището на село Карлуково; Чуклите и Камарата по р. Ръчене, Седларката при с. Ракита. Всички посочени обекти понастоящем са включени в Регистъра на геоложките феномени на България и са част от национален геопарк Искърски пролом.
Автори: Христо Василев, Димитър Синьовски
