Мелнишки пирамиди
гр. Мелник, с. Кърланово, с. Рожен, с. Сушица (Благоевградска област)
Мелнишките пирамиди са величествени, високи до 100 m земни пирамиди и други релефни скулптури с висока естетическа стойност. Разположени са в землищата на гр. Мелник (41.52615, 23.39687) и селата Кърланово, Рожен и Сушица, община Мелник (1,2). Скалните образувания се намират на надморска височина от 350 до 850 m и са изградени от слабоспоени пясъчници и конгломерати с неоген-кватернерна възраст. Обявени са за природна забележителност през 1960 г. с обща защитена територия 1165 ха. Оценени са като геоложки феномен с глобална стойност.
В геоложко отношение скалите попадат в Санданския (Струмския) грабен, изграден от неогенските отложения на Санданската и Калиманската свита, които граничат с по-старите скали от Пиринския хорст по Пиринския разсед (3-5). Те са разположени върху докамбрийски метаморфити и палеозойски гранити. Североизточно от площта се разкрива фрагмент от амфиболити и амфибол-биотитови гнайси от Въчанската свита, която е с протерозойска възраст. В тях са внедрени палеозойски порфирни гранити, гранодиорити и кварц-диорити на Спанчевския плутон и горнокредни гранити и кварц-монцонити от Централнопиринския плутон.
По-голямата част от района е заета от неогенски седименти, поделени на три единици: Делчевска, Санданска и Катунска свита. Отложенията на Делчевската свита са представени от червени пясъчници и алевролити с дебелина от 150 до 600 m. Те са образувани през Саравалския век на Миоценската епоха преди около 11-13 млн. г.
Санданската свита включва сиви, сивозелени до бели пясъчници, алевролити и конгломерати, с дебелина от 830 до 1500 m. Те са образувани през Тортонския век на Миоценската епоха преди около 7-11 млн. г.
Калиманската свита (меот?-дак?) е разчленена на две пачки: долна пясъчниково-конгломератна и горна конгломератно-пясъчникова с обща дебелина около 600 m. В горната й част е намерена богата пикермийска фауна с останки от древни коне Hipparion mathewi и хоботни Anancus arvernensis, доказващи месинска възраст. Предполага се, че най-горните нива на свитата са с плиоценска и дори кватернерна (вилафранкска) възраст, което предполага че скалите са образувани преди 2 до 6 млн. г.
Мелнишките пирамиди са образувани в Санданската и Калиманската свита. Геоморфоложката и палеогеографската обстановка е аналогична на тази при Стобските пирамиди, където скалите от най-горната част на разреза са приети за кватернерни. Поради това възрастта на пирамидите от най-горните стратиграфски нива се приема за кватернерна.
Неогенските и кватернерните скали, в които са образувани Мелнишките пирамиди, запълват Санданския грабен. Неогенската част е представена от над 100 m слабоспоени, светлосиви до жълтеникави пясъци и гравелити, изградени главно от кварцови зърна с глинести прослойки (6-9). Дебелината на слоевете е от няколко cm до 1 m. Големината на късовете рядко надвишава няколко mm. През Плиоцена преди 5 до 3 млн. г. грабеновата долина, обградена от Пирин, Беласица, Огражден и Малашевска планина, е представлявала езеро. Реките спускащи се от заобикалящите го стръмни планини внасяли песъчлив и тинест материал, който се натрупвал на дъното под формата на дебели пластове. По-късно Пирин планина започнала бавно да се издига и водите на езерото се оттичат на юг към Беломорието. Слаби тектонски движения засегнали и самия плиоценски басейн, поради което пясъчниковите пластове са наклонени към Пирин под ъгъл 5-10°. На места в тях се забелязват леко изразени гънки и ясни разседи, около които наклонът на пластовете достига до 20°. Такива разседи разделят цялата площ на пирамидите на участъци, чиито граници сега са речните долини. Потъналите крила на разседите са заравнени и превърнати в обработваеми земи, а в издигнатите се формират повечето от най-внушителните пирамиди.
Над плиоценските пясъци се разполагат около 100 m несортирани, слабо споени или неспоени ръждивочервеникави старокватернерни конгломерати, сред които са образувани по-голямата част от пирамидите (10-15). В него има различно големи (до няколко метра) блокове от гранитогнайси, гранити, пегматити, кварцови жили и мрамори. Големината на скалните късове намалява с отдалечаването от Пирин. Късовете са ръбести или съвсем слабо заоблени, което показва, че не са пренасяни дълго във водна среда. Пространството между едрите късове се запълва от по-дребни късчета и глина. Ръждивочервеният цвят на този груб конгломерат се дължи на железните хидроксиди, получени при разлагането на минералите на скалите. Блоковите отложения са се образували от свлечения по стръмните склонове на Пирин скален материал и особено при прииждане на реките, които са изградили огромни поройни конуси в подножието на планината. Такива материали се установяват не само в района на Мелнишките пирамиди, но и на много други места в полите на Пирин и се прорязват от съвременните притоци на Струма. Около Мелник, старокватернерната заравненост е била на височина около 500 m, а близо до Пирин – още по-високо.
Образуването на Мелнишките пирамиди се дължи на много геоложки и климатични фактори, но главните са два: подходящи седиментни скали и действието на водата – речна и дъждовна. Слабоспоените пясъчници и покриващите ги блокови отложения сравнително лесно се отнасят от водата, затова дори при маловодие, реките постоянно отмиват финия пясък и глината. А когато придойдат след валежи или при топенето на снеговете от Пирин, те текат мътни и жълти от голямото количество пясък в тях. От друга страна, слабата спойка на скалите е достатъчна, за да се поддържат почти отвесни склонове, а реките да се врязват дълбоко, като образуват тесни долини с много стръмни склонове. На фона на този общ процес се проявяват свлачища, при които големи части от билата, се откъсват и стигат до речните легла. За образуването на пирамидите свлачищата играят положителна роля, защото още повече разчленяват релефа. Съществена роля за извайване на земните форми имат живата сила на водата и съдържанието на глина в пясъчниците. Докато най-ниските части на релефа постоянно се отмиват от реките, високите части са подложени само на въздействието на дъжда. Дъждовните капки частично попиват в рохкавите пясъчници, частично потичат по повърхността им и образуват малки вадички и ручеи, които ги дълбаят и моделират различни причудливи форми в тях. Съдържащата се глина по откритите повърхности, след многократно мокрене и изпичане от слънцето, се втвърдява и образува своеобразна кора, която значително забавя размиването на стените на пирамидите. Дебелината на тази естествена “мазилка” е до 1-2 сm, но тя е достатъчно твърда, за да изпълнява защитната си функция.
При Мелнишките пирамиди е широко проявено вторичното пирамидообразуване. В натрупаната в подножието им несортирана глинесто-песъчлива маса растат нови пирамиди от няколко поколения. Естествено, те не са така внушителни, както своите “родители”, но процесът се повтаря многократно, докато окончателно промитият пясък не напусне района с речните води. Като се има предвид, че тези пирамиди се образуват в съвременни отложения, които изобщо не са споени, може да се допусне, че главна роля в образуването на белите, почти отвесни склонове (меловете) в района играе най-вече глинестият компонент на скалите, който задържа процеса на бързо изравняване. Вторично образувани малки пирамиди могат да се видят около всички отвести стени в района, но особено многобройни са по шосето от Мелник за Рожен.
Типични пирамиди сред този величествен декор са образувани главно сред червените кватернерни отложения (10-15). Основната причина за това е, че в тях има достатъчно скални късове, които могат да осигурят защитата на отдолулежащите пластове (12), докато в плиоценските пясъчници такива късове почти няма. Пирамидите в плиоцена са главно реликти от първичната заравненост на релефа, например около Кърланово, където те са изключително величествени и височината им достига над 100 m (8,9). Процесът на формиране на истинските пирамидални форми е свързан с дъждовете, ветровата ерозия и температурните колебания. В началото, от разкритите на земната повърхност конгломерати започват да се изнасят дребните късчета и глината, но под големите камъни този процес и значително по-бавен. Така постепенно в слабо споените материали се образува колона, която се разширява към основата, а на върха е “коронясана” от каменен блок (12). Повърхността й също е покрита от предпазна глинеста корица, а под ней скалата е значително по-рехава. С течение на времето колоната расте отгоре надолу, като основата й се отдалечава все повече и се мие от стичащата се вода от дъждовете. Заедно с това се извършва и всестранното моделиране на пирамидата. Температурните разлики причиняват свиване и разширяване на минералите в скалите и това постепенно ги напуква, вятърът ги обстрелва с дребни песъчинки и откъртва разрушените частички, като довършва ваятелството на водата. Така пирамидата навлиза в зрелия си стадий, когато горната й част става съвсем тънка, а каменният блок едва се крепи на върха й. Точно в този момент тя е най-красива и всички й се любуват. Разцветът на пирамидата в измерението на геоложкото време е един кратък миг, но за човешкия живот е достатъчно дълъг, за да радва много поколения. Много такива пирамиди има южно от с. Рожен. По-нататък идват остаряването и смъртта. Постепенно короната става много тежка за хилавата “шия” под нея, пясъкът не може повече да я удържа, тя започва да се накланя и един ден пада от пирамидата. Понякога по време на буря, много каменни корони от различни пирамиди падат и с грохот се търкалят в дълбоките долове. От този момент започва загиването на пирамидата. Върхът й се изостря като игла, но се отмива сравнително бързо и намалява на височина, после се заобля и отделната пирамида загива. В същото време наоколо се образуват нови млади пирамиди под новоразкритите блокове и това се повтаря многократно до пълното размиване на наслагите.
Съчетанието между светлите плиоценски пясъчници и червените кватернерни конгломерати създава не само приятна за окото цветова гама, но и обуславя изключително разнообразните форми на пирамидите. Често те приличат на високи до 7-8 m комини, конуси, замъци, плуващи кораби, купени сено, забити в небето мечове, драперии на завеси, развяни знамена и изобщо на всичко, което човешката фантазия желае да види.
Мелнишките пирамиди предлагат огромно разнообразие от невероятно красиви пейзажи, представляващи неповторимо национално богатство. Главоломните дълбочини на речните долини и просторните поляни по най-високите части засилват чувството за спокойствие и отдалеченост от света.
За посещение в Мелник няма лоши сезони – зимата в този южен край е съвсем мека и не е пречка за любителите на природата, а пирамидите са еднакво величествени и гостоприемни по всяко време. До Мелник води хубав асфалтиран път, който се отделя от шесето София – Кулата след с. Новоделчево. Градът е на 13 кm от разклона. Пътят минава през Хотово и Лозеница, като се вие по хълмиста местност между градини и лозя, които радват окото със своята свежа зеленина. Още преди да се стигне до с. Лозеница, погледът обхваща огромното море от бели, отвести сипеи на фона на зеленината, на дълбоко врязаните речни долини, суходолия и високи заравнености. Едва ли Мелник щеше да бъде обвеян с толкова романтика и посещаван от туристи от толкова страни, ако не притежаваше това величествено природно творение – Мелнишките пирамиди, които представляват геоложки феномен с глобално значение. Оригиналните стари къщи, прочутите винарски изби в пясъчниците, музеите, Роженският манастир, гробът на Пиринския орел Яне Сандански, гъстото мелнишко вино – има какво да се види тук. Несъмнено е обаче, че най-голямото чудо, изваяно от изкусната ръка на природата, неповторимо и несътворимо от човека, са безкрайните гирлянди на разноцветните Мелнишки пирамиди.
Автори: Венелин Желев, Здравко Илиев
