Лъвската глава
гр. Приморско, Бургаска област
Лъвската глава представлява интересна каменна пирамида, оформена сред ларамийски сиенити с къснокредна възраст (около 65-70 млн. години). Тя наподобява профил на лъвска глава и се намира на надморска височина 60-110 m по десния бряг на р. Ропотамо между Созопол и Приморско (42.31592, 27.73324). Разположена е в местността Калето при Маслен нос, непосредствено до шосето за Приморско (1). Обявена е за природна забележителност през 1974 г. като част от природен парк Ропотамо.
Геоложкият строеж на района е добре изучен, благодарение на дългогодишните проучвания за цветни метали. В района се разкриват горнокредни вулканогенно-седиментни, интрузивни и субвулкански (дайкови) скали, неогенски морски седименти и кватернерни континентални и морски наслаги.
Росенският вулкан включва главно лавови и пирокластични скали, които изграждат ефузивна задруга с дебелина 2700 – 3000 m от редуващи се лавови потоци и покрови, и пластове от разнозърнести пирокластити. Лавовите покрови и потоци са изградени главно от пилоулави. Пирокластитите имат разнообразен зърнометричен състав, вариращ от добре сортирани тънкослойни пепелни туфи до лошо сортирани масивни лапилни и бомбени туфи. Най-долните нива на разреза в южните и югозападни части включват дебели покрови от латити, които в западните участъци се разслояват, изтъняват и се прослояват с бомбено-лапилни туфи. Трахитовите лавови покрови по рида Алатепе от западните склонове на вулкана са дебели 750-800 m, като на юг и югоизток бързо изклинват и отчасти се заместват от пирокластити. В централната част на вулканската постройка преобладават лавови покрови, а пирокластитите изграждат отделни пачки от пепелни туфи, маркиращи периодите на затихване на еруптивната дейност. Тук е представен и гърловия фациес. Нековете са изградени от няколко последователно внедрени лавови или вулканокластични тела, които маркират отделните еруптивни фази.
Ефузивните скали от външните части на вулкана потъват периклинално на запад и югазапад, като очертават положението на вулканския купол. Близо до контакта с Росенския плутон те са огънати и потъват центриклинално към вътрешността на вулкана, маркирайки калдерно потъване на централните му части.
Росенският плутон е застинал в хипоабисални до субвулкански условия в края на Кредния период, преди около 65-70 млн. г. Интерпретира се като силообразно субпослойно тяло. Контактите на нтрузива с вместващите го скали са резки. Долният (югозападен) контакт е сравнително равен, докато горният (североизточен) е неравен, с много апофизи. В ендоконтактните зони се наблюдават дребнозърнести разновидности богати на биотит, пегматитови шлири, аплитови жили и ксенолити от вулканитите. Контактната промяна се състои в частична прекристализация, хорнфелзуване, уралитизация и фелдшпатизация. Контактният метаморфизъм е сравнително слабо изразен в зона с широчина от 1-2 до 250-300 m.
Лъвската глава е оформена в сиенитите на Росенския плутон, внедрени в дълбоките централни части на Росенския палеовулкан. В резултат на контракцията при застиването на магмата в дълбоките части на земната кора, са се образували прототектонски пукнатини, които оформят три главни пукнатинни групи. Първата и втората са субвертикални и ортогонални една на друга. Първата е с посока север-юг, а втората – изток-запад. Третата група е субхоризонтална (15о на С-СЗ) и има основна роля за оформянето на скулптурата (2). Тези три пукнатинни групи са обусловили блоково-призматичната напуканост на сиенитите. Постепенно ерозионните процеси са разрушили покривката от вулкански скали и сиенитите са се оказали на земната повърхност, където също са били подложени на ерозия. Ръбовете на скалния блок, от който е изваяна Лъвската глава, започнали постепенно да се заглаждат и оформят горната част на главата, а хоризонталните пукнатини оформят муцуната и долната част на главата (2).
Величествената скална композиция Лъвската глава е била част от парк “Ропотамо”, който сега е превърнат в резерват (3) и е част от Природен парк Странджа. Той е един от най-привлекателните кътове на Южното Черноморие, създаден за да се запазят лонгозните гори, характерната флора и фауна, както и красивите скални образувания. Първоначално са съществували четири резервата – Аркутино, Водните лилии, Морски пелин и Змийския остров. Долината на р. Ропотамо е дълбоко врязана в горнокредните вулканити и сиенити, а Лъвската глава е кацнала на десния бряг на реката в местността Калето (Вълчаново кале) западно от самия връх. С няколко едри щрихи природата е създала един великолепен скулптурен портрет на царя на животните в розовосиви тонове, потънал в рамка от пищна зеленина.
Лъвската глава е един от феномените с широка популярност. Той се вижда от шосето за Приморско, а един от екскурзионните маршрути с моторни лодки (4) до устието на р. Ропотамо минава покрай него. В рамките на резервата се намират и други геоложки феномени – Маслен нос, пясъчните дюни при Аркутино, както и редица археоложки обекти – крепостта Калето, долмени (5) и др. В съчетание с водните лилии в блатото Аркутино, водолюбивите птици (6), подивелите кактуси на Змийския остров и устието на р. Ропотамо (7), те представляват изключителен интерес за туристи с разностранни вкусове и интереси.
Автор: Венелин Желев
