Каялийските скали
с. Ковачевица, Благоевградска област
Каялийските скали представляват внушителни каменни пирамиди (1), оформени от ерозията сред къснопалеозойските гранити на Рило-Западнородопския батолит, образувани преди около 250-300 млн. г. Намират се на 1500-1600 m надморска височина в землището на с. Ковачевица, община Гърмен, Благоевградска област (41.75473, 23.9151). Обявени са за природна забележителност през 1995 г.
Геотопът се намира в Рило-Западнородопския батолит (Западнородопски блок на Родопския масив). Северната част на района е изградена от среднозърнести биотитови гранити от втората наставка на Рило-Западнородопския батолит, принадлежащ на южнобългарските гранити (Късен Палеозой).
Вътрешният строеж на батолита се определя от плоскостните и линейни структури на течение и прототектонските структури на разрушаване (първичните пукнатини). В регионален аспект те оформят Западнородопска куполовидна интрузивна структура. Прототектонските пукнатини са много ясно развити и се маркират от внедрените по тях аплитови и пегматитови жили. В разкритията на Каялийските скали се наблюдават много ясно три основни пукнатинни групи: надлъжна (посока 20-40º и наклон 75-85º/СЗ), напречна (посока 110-130º и наклон 70-80º/ЮЗ) и полегата (посока 100-140º и наклон 10-35º/ЮЗ).
Каялийските скали (“Каялиите”) са част от Рило-Западнородопския батолит, изграден главно от средно- до едрозърнести, порфирни биотитови гранити, процепени от пегматити и аплити. В района на геоложкия феномен обикновено те са равномерно-среднозърнести, почти лишени от пегматитови и аплитови инжекции. Напукани са в различни посоки, но най-ясна е системата ССИ, която вероятно е отражение на по-дълбоки разломи. Именно по тях е станало блоковото разпадане на масива по билото на Каялийски рид, като са се образували 10 реда кулисообразно разположени скални ансамбли.
Каялийските скали са разположени на десния бряг на Каялийско дере. Най-красивите са по билото на Каялийски рид, макар че по целия южен склон има отделни скали с красиви форми (2). Заобиколени отвсякъде с иглолистни гори, те се показват пред погледа само от определени места, но са много впечатляващи (3). Височината им варира от 10 до над 50 m и представляват внушителна гледка сред старите горски масиви (4). Покрити са с разноцветни мъхове и лишеи, а в пукнатините им растат отделни стройни дървета. Скалите са труднодостъпен природен паметник (5) и затова са малко известни и рядко се посещават от туристи. Въпреки това величественият им вид (6) заслужава неудобството да се пропътуват 15-20 km по лош път за да се видят. До тях се стига с превозно средство по асфалтиран път от град Гоце Делчев, през архитектурния резерват с. Ковачевица до горско стопанство Беслет, или от шосето Велинград – Доспат по път с макадамова настилка също до горско стопанство Беслет. По-нататък по горски път може да се продължи също с превозно средство към Мишова поляна, почти до горното течение на Каялийско дере.
Автори: Венелин Желев, Здравко Илиев
