Калето
с. Реселец, Плевенска област
Геоложкият феномен „Калето” представлява срутище от огромни варовикови блокове, отцепени по пукнатини и запълващи дълъг 600 m карстов каньон (1) сред варовици с кремъчни конкреции, образувани през Мастрихткия век на Кредата преди 68-72 млн. г. Разположен е на 200 m надморска височина на 1,3 km ЮЗ от с. Реселец, Плевенска област (43.23733, 24.01513) и е достъпен по асфалтов път за х. „Момина сълза” и лесопарк „Калето” по р. Ръчене. Тази живописна карстова долина с отвесни стени (2) е защитена през 1961 г. като „тектонски грабен”.
Геотоп „Калето” попада в североизточната част на Западния Предбалкан, чиято северна граница се следи между близките села Бресте и Сухатче, между Червен бряг и Луковит. Каньонът е развит сред светлосиви, плътни, здрави, тънкопластови варовици са кремъчни конкреции, обединени в Мездренска свита (3). Кремъчните конкреции са тъмносиви до черни или светлосиви до жълтеникави. Дебелината варира от 30 до 150 m. Разпространени са като добре издържана ивица в средната част на горнокредния разрез по течението на реките Ръчене и Белило, както и далеч извън пределите на района. Горната граница представлява бърз литоложки преход към биокластични варовици, обединени в Кайлъшка свита.
В основата на свитата има вулкански пепелен слой, съдържащ свеж биотит и фина тефра, който съответства на един от четирите слоя, установени в основата на разреза на свитата при Струпаница до гара Карлуково. Определените фосилни водорасли Broinsonia parca (Stradner) ssp. constricta Hattner et al., Petrarhabdus vietus Burnett, Lucianorhabdus cayeuxii Deflandre, Reinhardtites levis Princs & Sissingh, Ceratolithoides aculeus (Stradner) и Uniplanarius trifidus (Stradner), определят принадлежността на скалите към нанофосилна зона Uniplanarius trifidus с къснокампанска възраст. По-горните нива на свитата са ранномастрихтски, както навсякъде в Мизийската платформа.
Първоначално геотоп Калето е описан като млада блокова структура – “тектонски грабен”, която е морфоложки изразена на повърхността. Вертикалните стени, по които се предполага, че е оформен грабенът, са с посока 50º и продължават на СИ към с. Реселец. При работата по досието на геотопа за включването му в Регистъра и кадастъра на геоложките феномени в България през 2001 г. по стените не бяха установени следи от движения, а съставът на блоковете се оказа напълно идентичен със скалите от стените на каньона. Това доведе до отхвърлянето на тезата за тектонския произход на геотопа и приемане на ново обяснение за образуването му.
Вследствие на слабите следгорнокредни тектонски движения във варовиковите скали се оформят слабо изразени гънкови структури и се образува система от вертикални пукнатини, наподобяващи грабенови структури (4). Обособяването на грабеноподобната морфология е станало чрез цялостно разтваряне на варовиците между отделни вертикални пукнатини, вследствие на което се образува малко карстово ждрело с ширина 20-30 m и дължина около 600 m с отвесни стени (5). Освободеното пространство позволява отцепването на огромни блокове от стените (6), които се наклоняват (7) и падат в плитката долина (8). Така се стига до запълването на карстовия каньон с гигантски каменни паралелепипеди, някои от които са с височината на стените му. Този процес е протича през последните няколко десетки хиляди години на Кватернера, поради което широчината на каньона достига на места до 100 m.
Някои от блоковете са отделени от стените по пукнатини и стърчат на същата височина. В средата на долината се издига права, тънка скала с височина почти 40 m. Падналите блокове са разхвърляни безразборно в долината, като по положението на пластовете личи, че са под различен ъгъл (9). В скалните отвеси има пукнатини по които започва образуването на карстови форми (10). Под една от скалите е входът на пещерата “Темната дупка”.
Подобни вертикални пропасти, но по-тесни от Калето, са оформени сред същите варовици и в района на геоложките феномени Чуклите и Камарата, които се намират в долината на р. Ръчене по посока на съседното на Реселец село Камено поле.
През последните години в каньона е направена добре подържана туристическа пътека, по която може да се проникне почти до края му. Тя минава под огромните варовикови блокове, опрени един до друг на дъното на каньона (11,12). Обектът е обозначен с табела до моста на реката, където е построено и малко изкуствено езеро (13). Той не е включен в туристически маршрути, макар че е лесно достъпен и се намира в много красива долина. До горния северен ръб на обекта може да се стигне по стръмна пътека от хижа “Момина скала” за около 10 минути. Тя минава покрай руините на Калето, но те са така обрасли, че могат да се видят само ако се знае точно местоположението им.
Независимо от относително слабата си туристическа популярност, Калето е величествен природен феномен. Описван е неколкократно в популярни и справочни издания, като сп. Природа и знание, Енциклопедия България, пътеводители и др.
Благоприятното разположение на обекта в непосредствена близост до с. Реселец и други красиви места и наличната леглова база прави целия район по долното течение на р. Ръчене особено подходящ за отдих и туризъм.
Импозантната карстова долина е много устойчив геоложки феномен, който не се нуждае от специални мерки за защита. През 2008 г. тя бе обект на един от маршрутите на геоложката студентска експедиция „Искърски пролом 2008”, осъществена по настоящия проект с кофинансиране от МГУ „Св. Иван Рилски”. По време на експедицията обектът бе оценен като геотоп с национална значимост съгласно методиката, разработена за Регистъра и кадастъра на геоложките феномени на МОСВ.
Районът на с. Реселец е изключително богат на природни забележителности. В него се намират 4 геотопа, включени в Регистъра и кадастъра на геоложките феномени в България: Скалните кукли, Реселешките кукли, Калето и Купените. Водопадът Скока и лесопарк Калето по долината на р. Ръчене допълват чудесния природен ландшафт, към който в по-широк аспект могат да се добавят скалния мост Проходна, срутището Струпаница, Провъртеника, известните пещери от Карлуковския карст в землището на село Карлуково, Камарата и чудесните скални кукли по долината на р Ръчене, Седларката при с. Ракита.
Автори: Христо Василев, Манол Антонов, Димитър Синьовски
