Вратцата
гр. Враца, Врачанска област
Геотоп „Вратцата” е обект с естетическа, научна, етнографска и идентичностна стойност, разположен югозападно от гр. Враца (43.19092, 23.53048). Намира се на 430 m надморска височина и представлява карстово ждрело на р. Лева с широчина до 50 m (1,2). Стените му са изградени от вертикални мезозойски варовикови пластове, издигащи се на височина до 150 m над реката. Обявен е за природна забележителност през 1966 г., през 1980 г. е обявен за историческо място, а през 1989 г. е включен в Природен парк „Врачански Балкан”. Достъпът до него е по шосето от Враца за Згориград и пещерата „Леденика” (3).
Вратцата се намира в Предбалканската тектонска зона. Карстовото ждрело е оформено сред вертикалните пластове на Гложенската свита (4-6), представени от сиви до тъмносиви, дебелопластови, оолитни и микритни варовици с интракласти и биодетритус, образувани в плитък морски басейн в края на Юрския период (Титонски век) преди около 150 млн. г. Районът има гънков строеж и включва фрагменти от ядката и североизточното бедро на Згориградската антиклинала. Тази относително голяма гънка е подчертано асиметрична и североизточно вергентна, със субхоризонтално югозападно бедро и изправено до преобърнато североизточно бедро В ядката й се разкриват пермски и триаски скали, а в бедрата – юрски и долнокредни скали. Пластовете в североизточното бедро са с посока посока 110º и наклонът им от вертикален при Вратцата постепенно намалява до 60º към ЮЗ (в преобърнат пласторед).
Геоложкият феномен “Вратцата” заема най-тясната начална част от ждрелото на р. Лева, което има дължина около 1,8 km и завършва при южния край на гр. Враца. Дълбоката проломна долина в план има формата на дъга, изпъкнала към ЮИ. Тя пресича напречно или косо високия до 1100 m най-североизточен антиклинален рид на Врачанската планина, изграден от устойчивите на ерозия варовикови пластове на Гложенската и Черепишката свита. Стръмните склонове на долината се издигат над речното легло на височина до 600 m (7-10). Те са голи или с оскъдна растителна растителна покривка, набраздени от различно дълбоки сухи карстови улеи и осеяни със стърчащи островърхи кули и скални зъбери. Няколко речни тераси на височина 25, 50, 150 и 240 m маркират етапите на оформянето на Врачанската планина.
Защитената площ на геоложкия феномен “Вратцата” обхваща малки части от двата склона в началото на ждрелото. При слабо развитото долинно дъно, което се покрива с леглото на реката и има посока 50º, по протежение на около 120 m теснината е широка от 18 до 50 m. Отвесните и стръмни скални стени, оформени по напречни и коси пукнатини във вертикалните пластове на варовиците, се издигат амфитеатрално над реката и пътя на височина 80-150 m.
Моделирането на Вратцата, както и на цялата проломна долина на р. Лева, е резултат от вертикалната речна ерозия и карстификацията. Тези процеси са контролирани от пластовите повърхнини и пукнатинната мрежа във варовиците.
Вратцата е един от най-популярните геоложки феномени в Северозападна България. Той е символът на едноименния областен гр. Враца и е с висока идентичностна стойност за населението от региона. По различно време тук са се провеждали културни и етнографски мероприятия, което е отбелязано на пощенски картички и фотографии (11). Поради близостта си до града (2,2 km от центъра и 1,6 km от южния край на града) и асфалтовият път за с. Згориград и пещерата Леденика, живописната теснина е привлекателен туристически обект. В множество периодични списания, вестници, календари и пощенски картички са поместени описания и панорамни снимки на “Вратцата”.
Врачани винаги са се гордеели със своята природна забележителност и са я показвали на гостуващи чужденци. Още през далечната 1873 г. тя е оценена по достойнство от унгарския етнограф Феликс Каниц, който публикува кратко описание и акварелна рисунка на “Изгориградското дефиле”. Пристигайки от Белоградчишките скали във Враца, след посещението си в долината на р. Лева той пише “…и скоро навлязохме в афитеатър, горните етажи на който завършваха с натрупвания от варовикови маси. В подножието й са нападали насипи, подобни на трибуните на партер, които се спускат вертикално до един поток. Обвити са в бедна растителност, под която има монолитни, огромни камъни, които заплашват да паднат и да засипят шумящото поточе. Светложълтият варовиков циркус при Враца, магията на който обхваща посетителя с принудителната сила на величаво творение на природата, има своя равностоен съперник във фантастичния червен пясъчников свят на Белоградчик”. Авторът преразказва и легендата, според която причудливите карстови форми по склоновете на долината са вкаменените образи на цар Иван Срацимир, дъщеря му и колесницата с кочияша и конете.
Вратцата е притегателен обект за алпинистите. По отвесните й стени са маркирани турове, по които се провеждат национални и международни състезания. За подслон на катерачите служи красивия и добре поддържан “Дом на алпиниста”.
В непосредствена близост до защитената територия се намират интересни археологически обекти. Открити са оръдия на труда от новокаменната епоха и тракийска керамика, които могат да се видят в градския музей. Запазени са и останки от римска крепостна стена, която е преграждала теснината. Тя е била дълга около 200 m и дебела над 1 m. До реката в нея имало врата, през която стражите пропускали своите. Популярният геоложки феномен “Вратцата” се намира в границите на Природен парк “Врачански Балкан”, който на изток достига до Искърския пролом. Близостта на “Вратцата” до пролома позволява включването му като обект с висока естетическа, научна, развлекателна и идентичностна стойност в рамките на геопарк “Искърски пролом”.
Той е устойчив геоложки феномен, който не изисква провеждането на специални защитни мероприятия. Ерозията и карстовите процеси няма да променят съществено облика му през следващите хилядолетия.
Защитената площ няма трайно обозначени граници и информационни табели. В нея, както и в обсега на парка, са забранени всякакви дейности, които нарушават самобитния характер на природата – ново строителство, разкриване на кариери, промяна на водния режим и естествения облик на местността, замърсяване с химични вещества, промишлени и битови отпадъци, лагеруване и палене на огън и ловуване. Охранителите на парка извършват ежедневен контрол в защитената територия.
През 2008 г. Вратцата е един от обектите на студентската експедиция „Искърски пролом 2008” осъществена по настоящия проект с кофинансиране на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”. По време на тази експедиция обектът е оценен като геотоп с регионална значимост съгласно методиката, разработена за Регистъра и кадастъра на геоложките феномени в България на Министерството на околната среда и водите.
Автор: Манол Антонов
